¹Така казва Господ Иеова: Портата на вътрешния двор която гледа към изток, нека бъде затворена през шестте делнични дни; а в съботния ден да се отваря, и в деня на новолунието да се отваря.

¹Так говорит Господь Бог: ворота внутреннего двора, обращенные лицом к востоку, должны быть заперты в продолжение шести рабочих дней, а в субботний день они должны быть отворены и в день новомесячия должны быть отворены.

²И князът нека влезе по пътя на преддверието във външната порта, и нека застане при стълба на портата; а свещениците нека принасят всеизгарянето му и примирителните му приноси; и той да се поклони при прага на портата. Тогава да излезе; обаче да се не затваря портата до вечерта.

²Князь пойдет через внешний притвор ворот и станет у вереи этих ворот; и священники совершат его всесожжение и его благодарственную жертву; и он у порога ворот поклонится Господу , и выйдет, а воротаостаются незапертыми до вечера.

³А людете на [Израилевата] земя да се кланят във входа на същата порта пред Господа в съботите и в новолунията.

³И народ земли будет поклоняться пред Господом, при входе в ворота, в субботы и новомесячия.

⁴А всеизгарянето, което князът ще принася Господу в съботен ден да бъде шест агнета без недостатък и един овен без недостатък.

⁴Всесожжение, которое князь принесет Господу в субботний день, должно быть из шести агнцев без порока и из овна без порока;

⁵И хлебният принос за овена да бъде една ефа, а хлебният принос за агнетата, колкото му дава ръка, и един ин дървено масло за една ефа.

⁵хлебного приношения ефа на овна, а на агнцев хлебногоприношения, сколько рука его подаст, а елея гин на ефу.

⁶И в деня на новолунието [приносът му] да бъде юнец без недостатък, шест агнета и един овен, които да бъдат без недостатък.

⁶В день новомесячия будут приносимы им из стада волов телец без порока, также шесть агнцев и овен без порока.

⁷И нека принася хлебен принос, една ефа за юнеца и една ефа за овена, а за агнетата, колкото му стига ръка, и по един ин дървено масло за всяка ефа.

⁷Хлебного приношения он принесет ефу на тельца и ефуна овна, а на агнцев, сколько рука его подаст, и елея гин на ефу.

⁸И когато князът влиза, нека влиза по пътя на преддверието на портата, и нека излиза по същия път.

⁸И когда приходить будет князь, то должен входить через притвор ворот и тем же путем выходить.

⁹Но когато людете на тая земя дохождат пред Господа във време на определените празници, тогава оня, който влиза по пътя на северната порта за да се поклони, нека излиза по пътя на южната порта, а който влиза по пътя на южната порта, нека излиза по пътя на северната порта; да се не връща по пътя на портата, по който е влязъл, но да излиза като върви право напред.

⁹А когда народ земли будет приходить пред лице Господа в праздники, то вошедший северными воротами для поклонения долженвыходить воротами южными, а вошедший южными воротами должен выходитьворотами северными; он не должен выходить теми же воротами, которыми вошел, а должен выходить противоположными.

¹⁰И князът да влиза всред тях, когато влизат; и когато излизат, да излизат [заедно].

¹⁰И князь должен находиться среди них; когда они входят, входит и он; и когда они выходят, выходит и он.

¹¹И на тържествата и на празниците хлебният принос да бъде една ефа за юнеца и една ефа за овена; а за агнетата колкото му дава ръка, и един ин дървено масло за всяка ефа.

¹¹И в праздники и в торжественные дни хлебного приношения от него должно быть по ефе на тельца и по ефе на овна, а на агнцев, сколько подаст рука его, и елея по гину на ефу.

¹²А когато князът принася доброволно всеизгаряне или доброволни примирителни приноси Господу, тогава да му отварят портата, която гледа към изток, и нека принася всеизгарянето си и примирителните си приноси, както прави в съботен ден; тогава нека излиза; и подир излизането му нека затворят портата.

¹²А если князь, по усердию своему, захочет принести всесожжение или благодарственную жертву Господу, то должны отворить ему ворота, обращенные к востоку, и он совершит свое всесожжение и свою благодарственную жертву так же, как совершил в субботний день, и после сего он выйдет, и по выходе его ворота запрутся.

¹³И да принасяш всеки ден във всеизгаряне Господу едногодишно агне без недостатък; всяка сутрин да го принасяш,

¹³Каждый день приноси Господу во всесожжение однолетнего агнца без порока; каждое утро приноси его.

¹⁴И заедно с него да принасяш всяка сутрин за хлебен принос шестата част от една ефа, и третата част от един ин дървено масло, за да го смесиш с брашното; [това да бъде] хлебен принос Господу за винаги чрез вечна наредба.

¹⁴А хлебного приношения прилагай к нему каждое утро шестую часть ефы и елея третью часть гина, чтобы растворить муку; таково вечное постановление о хлебном приношении Господу, навсегда.

¹⁵Така нека принасят агнето, хлебния принос, и дървеното масло всяка сутрин, за всегдашно всеизгаряне.

¹⁵Пусть приносят во всесожжение агнца и хлебноеприношение и елей каждое утро постоянно.

¹⁶Така казва Господ Иеова: Ако князът даде подарък на някого от синовете си, това ще му бъде наследство, ще бъде притежание на неговите синове, ще им бъде притежание по наследство.

¹⁶Так говорит Господь Бог: если князь дает кому из сыновей своих подарок, то это должно пойти в наследство и его сыновьям; это владение их должно быть наследственным.

¹⁷Но ако даде подарък от наследството си на някого от слугите си, тогава ще бъде негов [само] до годината на освобождението, подир която да се възвръща на княза; а наследството му ще бъде за синовете му.

¹⁷Если же он даст из наследия своего кому-либо из рабов своих подарок, то это будет принадлежать ему толькодо года освобождения, и тогда возвратится к князю. Только к сыновьям его должно переходить наследие его.

¹⁸При това князът да не взема от наследството на людете като ги изважда с насилие от притежанието им; [ако] даде наследството на синовете си, то от своето притежание [да им даде], за да се не разпръсват людете Ми всеки от притежанието си.

¹⁸Но князь не может брать из наследственного участка народа, вытесняя их из владения их; из своего только владения он может уделять детям своим, чтобы никто изнарода Моего не был изгоняем из своего владения.

¹⁹После ме заведе през входа, който бе от страните на портата, в светите свещенически стаи, които гледат към север; и, ето, там имаше място отзад към запад.

¹⁹И привел он меня тем ходом, который сбоку ворот, к священным комнатам для священников, обращенным к северу, и вот там одно место на краю к западу.

²⁰И рече ми: Това е мястото гдето свещениците ще варят приноса за престъпление и приноса за грях, и гдето ще пекат хлебния принос, за да не ги изнасят във външния двор и да осветят людете.

²⁰И сказал мне: „это – место, где священники должны варить жертву запреступление и жертву за грех, где должны печь хлебное приношение, не вынося его на внешний двор, для освящения народа".

²¹Тогава като ме изведе във външния двор преведе ме около четирите ъгъла на двора; и, ето, във всеки ъгъл на двора имаше двор.

²¹И вывел меня на внешний двор, и провел меня по четырем углам двора, и вот, в каждом углу двора еще двор.

²²В четирите ъгъла на двора имаше заградени дворове, четиридесет [лакти] на длъж и тридесет на шир; тия четири [двора] в ъглите имаха еднаква мярка.

²²Во всех четырех углах двора были покрытые дворы в сорок локтей длины и тридцать ширины, одной меры во всех четырех углах.

²³И имаше ред [здания] наоколо в тях, около четирите [двора]; и имаше готварници устроени наоколо под редовете:

²³И кругом всех их четырех – стены, а у стен сделаны очаги кругом.

²⁴Тогава ми каза: Тия са готварниците, гдето служителите на дома ще варят жертвите на людете.

²⁴И сказал мне: „вот поварни, в которых служители храма варят жертвы народные".