1След това Господ се яви на [Авраама] при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата [си] в горещината на деня.
1И явился ему Господь у дубравы Мамре, когда он сидел при входе вшатер, во время зноя дневного.
2Като подигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, затече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята, и рече:
2Он возвел очи свои и взглянул, и вот, три мужа стоят против него. Увидев, он побежал навстречу им от входа в шатер и поклонился до земли,
3Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата Си.
3и сказал: Владыка! если я обрел благоволение пред очами Твоими, не пройди мимо раба Твоего;
4Нека донесат малко вода, та си умийте нозете и си починете под дървото.
4и принесут немного воды, и омоют ноги ваши; и отдохните под сим деревом,
5И аз ще донеса малко хляб, да подкрепите сърцата си, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата си. А те рекоха: Стори, както си казал.
5а я принесу хлеба, и вы подкрепите сердца ваши; потом пойдите; так как вы идете мимо раба вашего. Они сказали: сделайтак, как говоришь.
6Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и рече: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.
6И поспешил Авраам в шатер к Сарре и сказал: поскорее замеси три саты лучшей муки и сделай пресные хлебы.
7А Авраам се затече при чердата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.
7И побежал Авраам к стаду, и взял теленка нежного и хорошего, и дал отроку, и тот поспешил приготовить его.
8После взе масло, мляко и сготвеното теле, та сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, докато те ядяха.
8И взял масла и молока и теленка приготовленного, и поставил перед ними, а сам стоял подле них под деревом. И они ели.
9Тогава му рекоха: Где е жена ти Сара? А той рече: Ето, в шатрата е.
9И сказали ему: где Сарра, жена твоя? Он отвечал: здесь, в шатре.
10И рече [Господ]: До година по това време Аз непременно ще се върна при тебе и, ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.
10И сказал один из них : Я опять буду у тебя в это же время,и будет сын у Сарры, жены твоей. А Сарра слушала у входа в шатер, сзади его.
11А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.
11Авраам же и Сарра были стары и в летах преклонных, и обыкновенное у женщин у Сарры прекратилось.
12И тъй Сара се засмя в себе си, като думаше: Като съм остаряла ще има ли за мене удоволствие, като и господаря ми е стар?
12Сарра внутренно рассмеялась, сказав: мне ли, когда я состарилась, иметь сие утешение? и господин мой стар.
13А Господ рече на Авраама: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?
13И сказал Господь Аврааму: отчего это рассмеялась Сарра, сказав: „неужели я действительно могу родить, когда я состарилась"?
14Има ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, до година по това време и Сара ще има син.
14Есть ли что трудное для Господа? В назначенный срок буду Я у тебя в следующем году, и у Сарры будет сын.
15Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, казвайки: Не съм се смяла. А той каза: Не [е тъй]; ти се засмя.
15Сарра же не призналась, а сказала: я не смеялась. Ибо она испугалась. Но Он сказал: нет, ты рассмеялась.
16Като станаха от там, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.
16И встали те мужи и оттуда отправились к Содому; Авраам же пошел с ними, проводить их.
17И Господ рече: Да скрия ли от Авраама това, което ще сторя,
17И сказал Господь: утаю ли Я от Авраама, что хочу делать!
18тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всичките народи на земята?
18От Авраама точно произойдет народ великий и сильный, и благословятся в нем все народыземли,
19Защото съм го избрал {Еврейски: познал. Вж. Амос 3:2}, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него.
19ибо Я избрал его для того, чтобы он заповедал сынам своим и дому своему после себя, ходить путем Господним, творя правду и суд; и исполнит Господь над Авраамом, что сказал о нем.
20И рече Господ: Понеже викът на Содома и Гомора е силен и, понеже грехът им е твърде тежък,
20И сказал Господь: вопль Содомский и Гоморрский, велик он, и грехих, тяжел он весьма;
21ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная.
21сойду и посмотрю, точно ли они поступают так, каков вопль на них,восходящий ко Мне, или нет; узнаю.
22Тогава мъжете, като се обърнаха от там, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа.
22И обратились мужи оттуда и пошли в Содом; Авраам же еще стоял пред лицем Господа.
23И Авраам се приближи и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия?
23И подошел Авраам и сказал: неужели Ты погубишь праведного с нечестивым?
24Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли мястото, не ще ли го пощадиш, заради петдесетте праведника, които са в него?
24может быть, есть в этом городе пятьдесят праведников? неужели Ты погубишь, и непощадишь места сего ради пятидесяти праведников, в нем?
25Далеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведния с нечестивия, така щото праведният да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?
25не может быть, чтобы Ты поступил так, чтобы Ты погубил праведного с нечестивым, чтобы то же было с праведником, что с нечестивым; не может быть от Тебя! Судия всей земли поступит ли неправосудно?
26И Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място, заради тях.
26Господь сказал: если Я найду в городе Содоме пятьдесят праведников, то Я ради них пощажу все место сие.
27А в отговор Авраам рече: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа;
27Авраам сказал в ответ: вот, я решился говорить Владыке, я, прах и пепел:
28може би на петдесетте праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град, поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя ако намеря там четиридесет и пет.
28может быть, до пятидесяти праведников недостанет пяти, неужели за недостатком пяти Ты истребишь весь город? Он сказал: не истреблю, если найду там сорок пять.
29А [Авраам] пак Му говори, казвайки: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесетте няма да сторя това.
29Авраам продолжал говорить с Ним и сказал: может быть, найдется там сорок? Он сказал: не сделаю того и ради сорока.
30А [Авраам] рече: Да се не разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.
30И сказал Авраам : да не прогневается Владыка, что я буду говорить: может быть, найдется там тридцать? Он сказал: не сделаю, если найдется там тридцать.
31А [Авраам] рече: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя [града].
31Авраам сказал: вот, я решился говорить Владыке: может быть, найдется там двадцать? Он сказал: не истреблю ради двадцати.
32Тогава [Авраам] рече: Да се не разгневи Господ и аз ще продумам пак, само тоя път. Може да се намерят там десет. И той каза: Заради десетте няма да го погубя.
32Авраам сказал: да не прогневается Владыка, что я скажу ещеоднажды: может быть, найдется там десять? Он сказал: не истреблю ради десяти.
33А като престана да говори с Авраама Господ си отиде; а Авраам се върна на мястото си.
33И пошел Господь, перестав говорить с Авраамом;Авраам же возвратился в свое место.