1А когато Авраам беше стар, напреднал във възраст, и Господ беше благословил Авраама във всичко,
1Авраам был уже стар и в летах преклонных. Господь благословил Авраама всем.
2рече Авраам на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на всичкия му имот: Тури, моля, ръката си под бедрото ми;
2И сказал Авраам рабу своему, старшему в доме его, управлявшему всем,что у него было: положи руку твою под стегно мое
3и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея;
3и клянись мне Господом, Богом неба и Богом земли, что ты не возьмешь сыну моему жены из дочерей Хананеев, среди которых я живу,
4но да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и [от там] да вземеш жена за сина ми Исаака.
4но пойдешь в землю мою, на родину мою, и возьмешь жену сыну моемуИсааку.
5А слугата му рече: Може да не иска жената да дойде след мене в тая земя; трябва ли да заведа сина ти в оная земя, отгдето си излязъл?
5Раб сказал ему: может быть, не захочет женщина идти со мною в эту землю, должен ли я возвратить сына твоего в землю, из которой ты вышел?
6Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там.
6Авраам сказал ему: берегись, не возвращай сынамоего туда;
7Господ, небесният Бог, Който ме изведе из бащиния ми дом и от родната ми земя, и Който ми говори, и Който ми се закле, казвайки: На твоето потомство ще дам тая земя, Той ще изпрати ангела Си пред тебе; и ще вземеш жена за сина ми от там.
7Господь, Бог неба, Который взял меня из дома отца моего и из землирождения моего, Который говорил мне и Который клялся мне, говоря: „потомству твоему дам сию землю", – Он пошлет Ангела Своего пред тобою, и ты возьмешь жену сыну моему оттуда;
8Но ако жената не иска да дойде след тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само да не върнеш сина ми там.
8если же не захочет женщина идти с тобою, ты будешьсвободен от сей клятвы моей; только сына моего не возвращай туда.
9Тогава слугата тури ръката си под бедрото на господаря си Авраама и му се закле за това нещо.
9И положил раб руку свою под стегно Авраама, господина своего, и клялся ему в сем.
10И тъй, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град.
10И взял раб из верблюдов господина своего десять верблюдов и пошел. В руках у него были также всякие сокровища господина его. Он встал и пошел в Месопотамию, в город Нахора,
11И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец.
11и остановил верблюдов вне города, у колодезя воды, под вечер, в то время, когда выходят женщины черпать,
12Тогава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраама, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраама.
12и сказал: Господи, Боже господина моего Авраама! пошли еесегодня навстречу мне и сотвори милость с господином моим Авраамом;
13Ето, аз стоя при извора на водата, и дъщерите на града излизат да си наливат вода.
13вот, я стою у источника воды, и дочери жителей города выходят черпать воду;
14Нека момата, на която река: Я наведи водоноса си да пия, и тя рече: Пий, и ще напоя и камилите ти; - тя нека е оная, която си отредил за слугата Си Исаака; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми.
14и девица, которой я скажу: „наклони кувшин твой, я напьюсь", икоторая скажет: „пей, я и верблюдам твоим дам пить", – вот та, которую Ты назначил рабу Твоему Исааку; и по сему узнаю я, что Ты творишь милость с господином моим.
15Докато той още говореше, ето Ревека излизаше с водоноса си на рамото си; тя бе се родила на Ватуила, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор.
15Еще не перестал он говорить, и вот, вышла Ревекка, которая родилась от Вафуила, сына Милки, жены Нахора, брата Авраамова, и кувшин ее на плече ее;
16Момата беше твърде красива на глед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.
16девица была прекрасна видом, дева, которой не познал муж. Она сошла к источнику, наполнила кувшин свой и пошла вверх.
17А слугата се затече да я посрещне и рече: Я дай ми да пия малко вода от водоноса ти.
17И побежал раб навстречу ей и сказал: дай мне испить немного воды из кувшина твоего.
18А тя рече: Пий, господарю; и бърже сне водоноса си на ръката си и му даде да пие.
18Она сказала: пей, господин мой. И тотчас спустила кувшин свой на руку свою и напоила его.
19И като му даде доволно да пие, рече: И за камилите ти ще налея доде се напоят.
19И, когда напоила его, сказала: я стану черпать и для верблюдов твоих, пока не напьются.
20И като изля бърже водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили.
20И тотчас вылила воду из кувшина своего в поило и побежала опять кколодезю почерпнуть, и начерпала для всех верблюдов его.
21А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ бе направил пътуването му успешно, или не.
21Человек тот смотрел на нее с изумлением в молчании,желая уразуметь, благословил ли Господь путь его, или нет.
22Като напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикли злато, и рече:
22Когда верблюды перестали пить, тогда человек тот взял золотую серьгу, весом полсикля, и два запястья на руки ей, весом в десять сиклей золота;
23Чия си дъщеря? я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?
23И сказал: чья ты дочь? скажи мне, есть ли в доме отца твоего место нам ночевать?
24А тя му рече: Аз съм дъщеря на Ватуила, син на Мелха, когото тя е родила на Нахора.
24Она сказала ему: я дочь Вафуила, сына Милки, которого она родилаНахору.
25Рече му още: Има у нас и слама, и храна доволно, и място за пренощуване.
25И еще сказала ему: у нас много соломы и корму, и есть место для ночлега.
26Тогава човекът се наведе та се поклони на Господа.
26И преклонился человек тот и поклонился Господу,
27И рече: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като отправи Господ пътя ми в дома на братята на господаря ми.
27и сказал: благословен Господь Бог господина моего Авраама, Который неоставил господина моего милостью Своею и истиною Своею! Господь прямым путем привел меня к дому брата господина моего.
28А момата се затече, та разказа тия неща на майка си.
28Девица побежала и рассказала об этом в доме матери своей.
29И Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се затече вън при човека на извора.
29У Ревекки был брат, именем Лаван. Лаван выбежал к тому человеку, к источнику.
30Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът, той отиде при човека; и, ето, той стоеше при камилите до извора.
30И когда он увидел серьгу и запястья на руках у сестры своей и услышал слова Ревекки, сестры своей, которая говорила: так говорил со мною этот человек, – то пришел к человеку, и вот, он стоит при верблюдах у источника;
31И рече му: Влез, ти благословен от Господа; защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите.
31и сказал: войди, благословенный Господом; зачем ты стоишь вне? я приготовил дом и место для верблюдов.
32И тъй, човекът влезе в къщи; а [Лаван] разтовари камилите [му] и даде слама и храна за камилите и вода за умиване неговите нозе и нозете на хората, които бяха с него.
32И вошел человек. Лаван расседлал верблюдов и дал соломы и корму верблюдам, и воды умыть ноги ему и людям, которые были с ним;
33И сложиха пред него да яде; но той рече: Не искам да ям доде не кажа думата си. А [Лаван] рече: Казвай.
33и предложена была ему пища; но он сказал: не стану есть, доколе не скажу дела своего. И сказали: говори.
34Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраама.
34Он сказал: я раб Авраамов;
35Господ е благословил господаря ми премного, та стана велик; дал му е овци и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли.
35Господь весьма благословил господина моего, и он сделался великим: Он дал ему овец и волов, серебро и золото, рабов ирабынь, верблюдов и ослов;
36И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко що има.
36Сарра, жена господина моего, уже состарившись, родила господину моемусына, которому он отдал все, что у него;
37И господарят ми, като ме закле, рече: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея.
37и взял с меня клятву господин мой, сказав: не бери жены сыну моему из дочерей Хананеев, в земле которых я живу,
38Но да отидеш в бащиния ми дом и в рода ми и [от там] да вземеш жена за сина ми.
38а пойди в дом отца моего и к родственникам моим, и возьмешь жену сыну моему.
39И рекох на господаря си: Може да не иска жената да дойде след мене.
39Я сказал господину моему: может быть, не пойдет женщина со мною.
40Но той ми каза: Господ, пред Когото ходя, ще изпрати ангела Си с тебе и ще направи пътуването ти успешно; и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом.
40Он сказал мне: Господь, пред лицем Которого я хожу,пошлет с тобою Ангела Своего и благоустроит путь твой, и возьмешь женусыну моему из родных моих и из дома отца моего;
41[Само] тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми, когато отидеш при рода ми; и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми.
41тогда будешь ты свободен от клятвы моей, когда сходишь к родственникам моим; и если они не дадут тебе, то будешь свободен от клятвы моей.
42И като пристигнах днес на извора, рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама, моля, ако правиш пътуването ми, по което ходя, успешно,
42И пришел я ныне к источнику, и сказал: Господи, Боже господина моего Авраама! Если Ты благоустроишь путь, который я совершаю,
43ето, аз стоя при водния извор; момата, която излезе да налее вода, и аз й река: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти,
43то вот, я стою у источника воды, и девица, которая выйдет почерпать, и которой я скажу: дай мне испить немного из кувшина твоего,
44и тя ми рече: И ти пий, и ще налея и за камилите ти, - тя нека е жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми.
44и которая скажет мне: „и ты пей, и верблюдам твоим я начерпаю" – вот жена, которую Господь назначил сыну господина моего.
45Докато още говорех в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, рекох й: Я ми дай да пия.
45Еще не перестал я говорить в уме моем, и вот вышла Ревекка, и кувшин ее на плече ее, и сошла к источнику и почерпнула; и я сказал ей: напой меня.
46И тя бързо сне водоноса от рамото си и рече: Пий, и ще напоя и камилите ти. И тъй, аз пих, а тя напои и камилите.
46Она тотчас спустила с себя кувшин свой и сказала: пей, и верблюдов твоих я напою. И я пил, и верблюдов она напоила.
47Тогава я попитах, казвайки: Чия си дъщеря? А тя рече: [Аз съм] дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава турих обицата на лицето й и гривните на ръцете й.
47Я спросил ее и сказал: чья ты дочь? Она сказала: дочь Вафуила, сына Нахорова, которого родила ему Милка. И дал я серьги ей и запястья на руки ее.
48И наведох се та се поклоних на Господа и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря.
48И преклонился я и поклонился Господу, и благословил Господа, Бога господина моего Авраама, Который прямым путем привел меня, чтобы взять дочь брата господина моего за сына его.
49Сега, прочее, ако искате да постъпите любезно и вярно спрямо господаря ми, кажете ми; и ако не, [пак] ми кажете, за да се обърна надясно или наляво.
49И ныне скажите мне: намерены ли вы оказать милость и правду господину моему или нет? скажите мне, и я обращусь направо, или налево.
50А Лаван и Ватуил в отговор рекоха: От Господа стана това; ние не можем да ти речем ни зло, ни добро.
50И отвечали Лаван и Вафуил и сказали: от Господа пришло это дело; мы не можем сказать тебе вопреки ни худого, ни доброго;
51Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е говорил.
51вот Ревекка пред тобою; возьми и пойди; пусть будет она женою сыну господина твоего, как сказал Господь.
52Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята.
52Когда раб Авраамов услышал слова их, то поклонился Господу до земли.
53И слугата извади сребърни и златни накити и облекла та ги даде на Ревека; така също даде скъпи дарове на брат й и на майка й.
53И вынул раб серебряные вещи и золотые вещи и одежды и дал Ревекке; также и брату ее и матери ее дал богатые подарки.
54Подир това, той и хората, които бяха с него, ядоха и пиха и пренощуваха; и като станаха сутринта, [слугата] рече: Изпратете ме при господаря ми.
54И ели и пили он и люди, бывшие с ним, и переночевали. Когда же встали поутру, то он сказал: отпустите меня к господину моему.
55А брат й и майка й казаха: Нека поседи момата с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека иде.
55Но брат ее и мать ее сказали: пусть побудет с нами девица дней хотя десять, потом пойдешь.
56Но той им каза: Не ме спирайте, тъй като Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да ида при господаря си.
56Он сказал им: не удерживайте меня, ибо Господь благоустроил путь мой;отпустите меня, и я пойду к господину моему.
57А те рекоха: Да повикаме момата и да я попитаме, какво ще каже.
57Они сказали: призовем девицу и спросим, что она скажет.
58И тъй, повикаха Ревека и рекоха й: Отиваш ли с тоя човек? А тя рече: Отивам.
58И призвали Ревекку и сказали ей: пойдешь ли с этим человеком? Онасказала: пойду.
59И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката й и Авраамовия слуга с хората му.
59И отпустили Ревекку, сестру свою, и кормилицу ее, и раба Авраамова,и людей его.
60И благословиха Ревека, като й рекоха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди, и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си.
60И благословили Ревекку и сказали ей: сестра наша! да родятся от тебятысячи тысяч, и да владеет потомство твое жилищами врагов твоих!
61И Ревека и слугите й станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така, слугата взе Ревека и си замина.
61И встала Ревекка и служанки ее, и сели на верблюдов, и поехали за тем человеком. И раб взял Ревекку и пошел.
62А Исаак идеше от Вир-лахай-рои, защото живееше в южната земя.
62А Исаак пришел из Беэр-лахай-рои, ибо жил он в земле полуденной.
63И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, подигна очи и видя, и, ето, камили се приближаваха.
63При наступлении вечера Исаак вышел в поле поразмыслить, и возвел очи свои, и увидел: вот, идут верблюды.
64Също и Ревека повдигна очи и видя Исаака; и слезна от камилата.
64Ревекка взглянула, и увидела Исаака, и спустилась с верблюда.
65Защото беше рекла на слугата: Кой е оня човек, който иде през полето насреща ни? И слугата беше казал: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри.
65И сказала рабу: кто этот человек, который идет по полю навстречу нам? Раб сказал: это господин мой. И она взяла покрывало и покрылась.
66И слугата разказа на Исаака всичко, което бе извършил.
66Раб же сказал Исааку все, что сделал.
67Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след [смъртта] на майка си.
67И ввел ее Исаак в шатер Сарры, матери своей, и взял Ревекку, и она сделалась ему женою, и он возлюбил ее; и утешился Исаак в печали по матери своей.