¹А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?

¹Змей был хитрее всех зверей полевых, которых создал Господь Бог. И сказал змей жене: подлинно ли сказал Бог: не ешьте ни от какого дерева в раю?

²Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем;

²И сказала жена змею: плоды с дерев мы можем есть,

³но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.

³только плодов дерева, которое среди рая, сказал Бог, не ешьте их и не прикасайтесь к ним, чтобы вам не умереть.

⁴А змията рече на жената: Никак няма да умрете;

⁴И сказал змей жене: нет, не умрете,

⁵но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото.

⁵но знает Бог, что в день, в который вы вкусите их, откроются глаза ваши, и вы будете, как боги, знающие добро и зло.

⁶И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си [да яде] с нея, та и той яде.

⁶И увидела жена, что дерево хорошо для пищи, и что оно приятно дляглаз и вожделенно, потому что дает знание; и взяла плодов его и ела; и дала также мужу своему, и он ел.

⁷Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски.

⁷И открылись глаза у них обоих, и узнали они, что наги, и сшили смоковные листья, и сделали себе опоясания.

⁸И при [вечерния] ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.

⁸И услышали голос Господа Бога, ходящего в раю во время прохлады дня; и скрылся Адам и жена его от лица Господа Бога между деревьями рая.

⁹Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си?

⁹И воззвал Господь Бог к Адаму и сказал ему: где ты?

¹⁰А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих.

¹⁰Он сказал: голос Твой я услышал в раю, и убоялся, потому что я наг, и скрылся.

¹¹А [Бог] му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?

¹¹И сказал: кто сказал тебе, что ты наг? не ел ли ты от дерева, с которого Я запретил тебе есть?

¹²И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.

¹²Адам сказал: жена, которую Ты мне дал, она дала мне от дерева, и я ел.

¹³И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох.

¹³И сказал Господь Бог жене: что ты это сделала? Жена сказала: змей обольстил меня, и я ела.

¹⁴Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки [вид] добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си.

¹⁴И сказал Господь Бог змею: за то, что ты сделал это, проклят ты пред всеми скотами и пред всеми зверями полевыми; ты будешь ходить на чреве твоем, и будешь есть прах во все днижизни твоей;

¹⁵Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.

¹⁵и вражду положу между тобою и между женою, и между семенем твоим и между семенем ее; оно будет поражать тебя в голову, а ты будешь жалить его в пяту.

¹⁶На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено [всяко] твое желание и той ще те владее.

¹⁶Жене сказал: умножая умножу скорбь твою в беременности твоей; в болезни будешь рождать детей; и к мужу твоему влечение твое, и он будет господствовать над тобою.

¹⁷А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си.

¹⁷Адаму же сказал: за то, что ты послушал голоса жены твоей и ел от дерева, о котором Я заповедал тебе, сказав: не ешь от него, проклята земля за тебя; со скорбью будешь питаться от нее во все дни жизни твоей;

¹⁸Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.

¹⁸терния и волчцы произрастит она тебе; и будешь питаться полевою травою;

¹⁹С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.

¹⁹в поте лица твоего будешь есть хлеб, доколе не возвратишься в землю, из которой ты взят, ибо прах ты и в прах возвратишься.

²⁰И човекът наименува жена си Ева {Т.е. Живот.}, защото тя беше майка на всички живи.

²⁰И нарек Адам имя жене своей: Ева, ибо она стала матерью всех живущих.

²¹И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече.

²¹И сделал Господь Бог Адаму и жене его одежды кожаные и одел их.

²²И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, -

²²И сказал Господь Бог: вот, Адам стал как один из Нас, зная добро и зло; и теперь как бы не простер он руки своей, и не взял также от дерева жизни, и не вкусил, и не стал жить вечно.

²³затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет.

²³И выслал его Господь Бог из сада Едемского, чтобы возделывать землю, из которой он взят.

²⁴Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.

²⁴И изгнал Адама, и поставил на востоке у сада Едемского Херувима и пламенный меч обращающийся, чтобы охранять путь к дереву жизни.