1По онова време Юда се отдели от братята си и свърна при един одоламец на име Ира.
1В то время Иуда отошел от братьев своих и поселился близ одногоОдолламитянина, которому имя: Хира.
2И Юда като видя там дъщерята на един ханаанец, на име Суя, взе я и влезе при нея.
2И увидел там Иуда дочь одного Хананеянина, которому имя: Шуа; ивзял ее и вошел к ней.
3И тя зачна и роди син; и той го наименува Ир.
3Она зачала и родила сына; и он нарек ему имя: Ир.
4И зачна пак и роди син; и тя го наименува Онан.
4И зачала опять, и родила сына, и нарекла ему имя: Онан.
5Пак роди и друг син и го наименува Шела. А [Юда] беше в Ахдив, когато тя го роди.
5И еще родила сына и нарекла ему имя: Шела. Иуда был в Хезиве, когдаона родила его.
6След време Юда взе жена за първородния си Ир, на име Тамар.
6И взял Иуда жену Иру, первенцу своему; имя ей Фамарь.
7А Ир, Юдовият първороден, беше нечестив пред Господа; и Господ го уби.
7Ир, первенец Иудин, был неугоден пред очами Господа, и умертвилего Господь.
8Тогава рече Юда на Онана: Влез при братовата си жена и извърши към нея длъжността на девер и въздигни потомството на брата си.
8И сказал Иуда Онану: войди к жене брата твоего, женись на ней, как деверь, и восстанови семя брату твоему.
9Но Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена, изливаше [семето си] на земята, за да не въздигне потомство на брата си.
9Онан знал, что семя будет не ему, и потому, когда входил к жене брата своего, изливал на землю, чтобы не дать семени брату своему.
10А това, което правеше, бе зло пред Господа; затова и него уби.
10Зло было пред очами Господа то, что он делал; и Он умертвил и его.
11Тогава, Юда, рече на снаха си Тамар: Живей, [като] вдовица в бащиния си дом, догде отрасне син ми Шела; защото си думаше: Да не би и той да умре като братята си. И така, Тамар отиде и живя в бащиния си дом.
11И сказал Иуда Фамари, невестке своей: живи вдовою в доме отца твоего, пока подрастет Шела, сын мой. Ибо он сказал: не умер бы и он подобно братьям его. Фамарь пошла и стала житьв доме отца своего.
12След дълго време, Юдовата жена, дъщеря на Суя, умря; и като се утеши Юда, отиде, той и приятелят му, одоламецът Ира, при стригачите на овците си в Тамна.
12Прошло много времени, и умерла дочь Шуи, жена Иудина. Иуда, утешившись, пошел в Фамну к стригущим скот его,сам и Хира, друг его, Одолламитянин.
13И известиха на Тамар, казвайки: Ето, свекърът ти отива в Тамна, за да стриже овците си.
13И уведомили Фамарь, говоря: вот, свекор твой идет в Фамну стричь скот свой.
14Тогава тя съблече вдовишките си дрехи, покри се с покривалото си, обви се и седна при кръстопътя на Енаим, който е по пътя за Тамна; защото видя, че порасна Шела, а тя не бе му дадена за жена.
14И сняла она с себя одежду вдовства своего, покрыла себя покрывалом и, закрывшись, села у ворот Енаима, что на дороге в Фамну. Ибо видела, что Шела вырос, и она не дана ему в жену.
15А Юда, като я видя, помисли, че е блудница: защото беше покрила лицето си.
15И увидел ее Иуда и почел ее за блудницу, потому что она закрыла лице свое.
16Той, прочее, свърна към нея на пътя и рече: Остави ме, моля, да вляза при тебе; (защото не позна, че беше снаха му). И тя рече: Какво ще ми дадеш, за да влезеш при мене?
16Он поворотил к ней и сказал: войду я к тебе. Ибоне знал, что это невестка его. Она сказала: что ты дашь мне, если войдешь ко мне?
17А той рече: Ще ти изпратя яре от стадото. И тя отвърна: Даваш ли ми залог, догде го изпратиш?
17Он сказал: я пришлю тебе козленка из стада. Она сказала: дашь ли ты мне залог, пока пришлешь?
18Рече той: Какъв залог да ти дам? И тя каза: Печата си, ширита си и тоягата си, която е в ръката ти. И той й ги даде. И влезе при нея и тя зачна от него.
18Он сказал: какой дать тебе залог? Она сказала: печать твою, и перевязь твою, и трость твою, которая в руке твоей. И дал он ей и вошел к ней; и она зачала от него.
19После тя стана та си отиде, свали покривалото си и облече вдовишките си дрехи.
19И, встав, пошла, сняла с себя покрывало свое и оделась в одежду вдовства своего.
20А Юда изпрати ярето, чрез ръката на приятеля си одоламеца, за да вземе залога от ръката на жената; но той не я намери.
20Иуда же послал козленка чрез друга своего Одолламитянина, чтобывзять залог из руки женщины, но он не нашел ее.
21Затова попита хората от онова място, казвайки: Где е блудницата, която беше на пътя при Енаим? А те рекоха: Тука не е имало блудница.
21И спросил жителей того места, говоря: где блудница, которая была в Енаиме при дороге? Но они сказали: здесь не было блудницы.
22И той се върна при Юда и рече: Не я намерих; още и хората от онова място рекоха: Тук не е имало блудница.
22И возвратился он к Иуде и сказал: я не нашел ее; да и жители места того сказали: здесь не было блудницы.
23И рече Юда: Нека си държи нещата, да не станем за присмех; ето, аз пратих това яре, но ти не я намери.
23Иуда сказал: пусть она возьмет себе, чтобы только нестали над нами смеяться; вот, я посылал этого козленка, но ты не нашел ее.
24Около три месеца подир това, известиха на Юда, казвайки: Снаха ти Тамар блудствува; а още, ето, непразна е от блудството. А Юда рече: Изведете я да се изгори.
24Прошло около трех месяцев, и сказали Иуде, говоря: Фамарь, невестка твоя, впала в блуд, и вот, она беременна от блуда. Иуда сказал: выведите ее, и пусть она будет сожжена.
25А когато я извеждаха, тя изпрати до свекъра си да му кажат: От човека, чиито са тия неща, съм непразна. Рече още: Познай, моля, чии са тия неща - печатът, ширитът и тоягата.
25Но когда повели ее, она послала сказать свекру своему: я беременнаот того, чьи эти вещи. И сказала: узнавай, чья эта печать и перевязь и трость.
26И Юда ги позна и рече: Тя е по-права от мене, тъй като не я дадох на сина си Шела. И не я позна вече.
26Иуда узнал и сказал: она правее меня, потому что я не дал ее Шеле, сыну моему. И не познавал ее более.
27И когато дойде времето й да роди, ето, имаше близнета в утробата й.
27Во время родов ее оказалось, что близнецы в утробе ее.
28И като раждаше, едното простря ръка: и бабата взе та върза червен конец на ръката му и каза: Тоя пръв излезе.
28И во время родов ее показалась рука; и взяла повивальная бабка и навязала ему на руку красную нить, сказав: этот вышел первый.
29А като дръпна надире ръката си, ето, брат му излезе; и тя рече: Какъв пролом си направи ти? За това го наименуваха Фарес {Т.е., Проломване.}.
29Но он возвратил руку свою; и вот, вышел брат его. И она сказала: какты расторг себе преграду? И наречено ему имя: Фарес.
30После излезе брат му, който имаше червения конец на ръката си, и него наименуваха Зара.
30Потом вышел брат его с красной нитью на руке. Инаречено ему имя: Зара.