1Тогава Иосиф не можа вече да се стърпи пред всички ония, които стояха пред него, и извика: Изведете всички от пред мене. И не остана никой при Иосифа, когато той се откри на братята си.
1Иосиф не мог более удерживаться при всех стоявших около него и закричал: удалите от меня всех. И не оставалось при Иосифе никого, когда он открылся братьям своим.
2И заплака с глас, та египтяните чуха; чу още и Фараоновият дом.
2И громко зарыдал он, и услышали Египтяне, и услышал дом фараонов.
3И Иосиф каза на братята си: Аз съм Иосиф. Баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му.
3И сказал Иосиф братьям своим: я – Иосиф, жив ли еще отец мой? Но братья его не могли отвечать ему, потому что они смутились пред ним.
4Тогава Иосиф рече на братята си: Елате близо до мен, моля ви. И те се приближиха. И рече: Аз съм брат ви Иосиф, когото вие продадохте в Египет.
4И сказал Иосиф братьям своим: подойдите ко мне. Они подошли. Он сказал: я – Иосиф, брат ваш, которого вы продали в Египет;
5Сега, не скърбете, нито се окайвайте, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота.
5но теперь не печальтесь и не жалейте о том, что вы продали меня сюда, потому что Бог послал меня перед вами для сохранения вашей жизни;
6Защото [вече] две години гладът [върлува] в страната; а остават още пет години, в които не ще има ни оране, ни жетва.
6ибо теперь два года голода на земле: еще пять лет,в которые ни орать, ни жать не будут;
7Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление.
7Бог послал меня перед вами, чтобы оставить вас на земле и сохранить вашу жизнь великим избавлением.
8И тъй, не ме изпратихте вие тук, но Бог, който ме и направи отец на Фараона, господар на целия му дом и управител на цялата Египетска земя.
8Итак не вы послали меня сюда, но Бог, Который и поставил меня отцом фараону и господином во всем доме его и владыкою во всей земле Египетской.
9Бързайте, идете при баща ми и му речете: Така казва синът ти Иосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене незабавно.
9Идите скорее к отцу моему и скажите ему: так говорит сын твой Иосиф: Бог поставил меня господином над всем Египтом; приди ко мне, не медли;
10Ти ще живееш в Гесенската земя и ще бъдеш близо при мене, ти, чадата ти, и внуците ти, стадата ти, добитъкът ти и всичко що имаш.
10ты будешь жить в земле Гесем; и будешь близ меня,ты, и сыны твои, и сыны сынов твоих, и мелкий и крупный скот твой, и все твое;
11Там ще те храня, (защото остават още пет години на глад), за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко що имаш.
11и прокормлю тебя там, ибо голод будет еще пять лет, чтобы не обнищал ты и дом твой и все твое.
12И гледайте, вашите очи и очите на брата ми Вениамина виждат, че моите уста ви говорят.
12И вот, очи ваши и очи брата моего Вениамина видят, что это мои уста говорят с вами;
13И разкажете на баща ми всичката ми слава в Египет и всичко що видяхте; и бързо доведете баща ми тука.
13скажите же отцу моему о всей славе моей в Египте и о всем, что вы видели, и приведите скорее отца моего сюда.
14Тогава падна на врата на брата си Вениамина и плака; плака и Вениамин на неговия врат.
14И пал он на шею Вениамину, брату своему, и плакал; и Вениамин плакал на шее его.
15И целуна всичките си братя и плака над тях; и след това братята му се разговаряха с него.
15И целовал всех братьев своих и плакал, обнимая их. Потом говорили сним братья его.
16И известие за това се чу във Фараоновия дом, като казаха: Иосифовите братя са дошли; и това стана угодно на Фараона и на слугите му.
16Дошел в дом фараона слух, что пришли братья Иосифа; и приятно было фараону и рабам его.
17И Фараон рече на Иосифа: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя.
17И сказал фараон Иосифу: скажи братьям твоим: вот что сделайте: навьючьте скот ваш, и ступайте в землю Ханаанскую;
18И като вземете баща си и челядите си, елате при мене; и аз ще ви дам благата на Египетската земя, и ще се храните с тлъстината на земята.
18и возьмите отца вашего и семейства ваши и придите ко мне; я дам вамлучшее в земле Египетской, и вы будете есть тук земли.
19А на тебе заповядвам [да им речеш]: Така сторете: вземете коли от Египетската земя за децата си и за жените си и доведете баща си и елате.
19Тебе же повелеваю сказать им: сделайте сие: возьмите себе из земли Египетской колесниц для детей ваших и для жен ваших, и привезите отца вашего и придите;
20При това, не жалете вещите си, защото благата на цялата Египетска земя ще бъдат ваши.
20и не жалейте вещей ваших, ибо лучшее из всей земли Египетской дам вам.
21И синовете на Израиля сториха така; и Иосиф им даде коли, според Фараоновата заповед, даде им и храна за из пътя.
21Так и сделали сыны Израилевы. И дал им Иосиф колесницы по приказанию фараона, и дал им путевой запас,
22На всеки от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамина даде триста сребърника и дрехи за пет премени.
22каждому из них он дал перемену одежд, а Вениамину дал триста сребренников и пять перемен одежд;
23И на баща си изпрати десет осли натоварени с Египетски блага, десет ослици натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из пътя.
23также и отцу своему послал десять ослов, навьюченных лучшими произведениями Египетскими, и десять ослиц, навьюченных зерном, хлебом и припасами отцу своему на путь.
24Така изпрати братята си та си отидоха; и поръча им: Да не се карате по пътя.
24И отпустил братьев своих, и они пошли. И сказал им: не ссорьтесь на дороге.
25И тъй, те излязоха от Египет та дойдоха в Ханаанската земя, при баща си Якова.
25И пошли они из Египта, и пришли в землю Ханаанскую к Иакову, отцу своему,
26И известиха му, казвайки: Иосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. А сърцето му примря, защото не ги вярваше.
26и известили его, сказав: Иосиф жив, и теперь владычествует над всеюземлею Египетскою. Но сердце его смутилось, ибо он не верил им.
27Но те му разказаха всичко, което Иосиф им беше говорил; и като видя колите, които Иосиф бе изпратил да го вземат, духът на баща им Якова се съживи.
27Когда же они пересказали ему все слова Иосифа, которые он говорил им, и когда увидел колесницы, которые прислал Иосиф, чтобы везти его, тогда ожил дух Иакова, отца их,
28И рече Израил: Доволно е; син ми Иосиф е още жив, ще ида и ще го видя преди да умра.
28и сказал Израиль: довольно, еще жив сын мой Иосиф; пойду и увижу его, пока не умру.