¹Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.

¹И вспомнил Бог о Ное, и о всех зверях, и о всех скотах,(и о всех птицах, и о всех гадах пресмыкающихся,)бывших с ним в ковчеге; и навел Бог ветер на землю, и воды остановились.

²Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.

²И закрылись источники бездны и окна небесные, и перестал дождь с неба.

³Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват.

³Вода же постепенно возвращалась с земли, и стала убывать вода по окончании ста пятидесяти дней.

⁴А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.

⁴И остановился ковчег в седьмом месяце, в семнадцатый день месяца, на горах Араратских.

⁵Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.

⁵Вода постоянно убывала до десятого месяца; в первый день десятого месяца показались верхи гор.

⁶После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;

⁶По прошествии сорока дней Ной открыл сделанное им окно ковчега

⁷и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам додето пресъхнаха водите на земята.

⁷и выпустил ворона, который, вылетев, отлетал и прилетал, пока осушилась земля от воды.

⁸Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.

⁸Потом выпустил от себя голубя, чтобы видеть, сошла ли вода с лица земли,

⁹Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе [още] по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.

⁹но голубь не нашел места покоя для ног своих и возвратился к немув ковчег, ибо вода была еще на поверхности всей земли; и он простер руку свою, и взял его, и принял к себе в ковчег.

¹⁰А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.

¹⁰И помедлил еще семь дней других и опять выпустил голубя из ковчега.

¹¹И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, [имаше] в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.

¹¹Голубь возвратился к нему в вечернее время, и вот, свежий масличный лист во рту у него, и Ной узнал, что вода сошла с земли.

¹²След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.

¹²Он помедлил еще семь дней других и выпустил голубя; и он уже не возвратился к нему.

¹³В шестстотин и първата година [на Ноевия живот], на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.

¹³Шестьсот первого года к первому дню первого месяца иссякла вода на земле; и открыл Ной кровлю ковчега и посмотрел, и вот, обсохла поверхность земли.

¹⁴А на двадесет и седмия ден от втория месец земята [съвършено] изсъхна.

¹⁴И во втором месяце, к двадцать седьмому дню месяца, земля высохла.

¹⁵Тогава говори Бог на Ноя, казвайки:

¹⁵И сказал Бог Ною:

¹⁶Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.

¹⁶выйди из ковчега ты и жена твоя, и сыновья твои, и жены сынов твоих с тобою;

¹⁷Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе, - птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.

¹⁷выведи с собою всех животных, которые с тобою, от всякой плоти, из птиц, и скотов, и всех гадов, пресмыкающихся по земле: пусть разойдутся они по земле, и пусть плодятся иразмножаются на земле.

¹⁸Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;

¹⁸И вышел Ной и сыновья его, и жена его, и жены сынов его с ним;

¹⁹излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята, според родовете си.

¹⁹все звери, и все гады, и все птицы, все движущееся по земле, по родам своим, вышли из ковчега.

²⁰И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряния на олтара;

²⁰И устроил Ной жертвенник Господу; и взял из всякого скота чистого и из всех птиц чистых и принес во всесожжение на жертвеннике.

²¹и Господ помириса сладко благоухание; И рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както сторих.

²¹И обонял Господь приятное благоухание, и сказал Господь в сердце Своем: не буду больше проклинать землю за человека, потому что помышление сердца человеческого – зло от юности его; и не буду больше поражатьвсего живущего, как Я сделал:

²²Доде съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

²²впредь во все дни земли сеяние и жатва, холод и зной, лето и зима, день и ночь не прекратятся.