¹Молитва на пророк Авакума, по оплакванията.

¹Молитва Аввакума пророка, для пения.

²Господи, чух вестта за Тебе и се убоях. Господи, оживявай делото Си всред годините, Всред годините го изявявай. В гнева [Си] помни милостта.

²Господи! услышал я слух Твой и убоялся. Господи! соверши дело Твое среди лет, среди лет яви его; во гневе вспомни о милости.

³Бог дойде от Теман, И Светият от хълма Фаран. (Села.) Славата му покри небето, И земята бе пълна с хваление към Него.

³Бог от Фемана грядет и Святый – от горы Фаран. Покрыло небеса величие Его, и славою Его наполнилась земля.

⁴Сиянието Му бе като светлината; Лъчи се издаваха из страната Му; И там бе скривалището на силата Му.

⁴Блеск ее – как солнечный свет; от руки Его лучи, и здесь тайник Его силы!

⁵Пред Него вървеше морът, И мълнии излизаха под нозете Му.

⁵Пред лицем Его идет язва, а по стопам Его – жгучий ветер.

⁶Той застана и разклати земята, Погледна и направи народите да треперят; И вечните планини се разпаднаха, Безконечните гори се наведоха; Постъпките Му бяха както в древността.

⁶Он стал и поколебал землю; воззрел, и в трепет привел народы; вековые горы распались, первобытные холмы опали; пути Его вечные.

⁷Видях шатрите на Етиопия наскърбени; Поклатиха се завесите на Мадиамската земя.

⁷Грустными видел я шатры Ефиопские; сотряслись палатки земли Мадиамской.

⁸Негодува ли Господ против реките? Беше ли гневът Ти против реките, Беше ли гневът Ти против морето, Та си възседнал на конете Си [И] на колесниците Си за да избавяш?

⁸Разве на реки воспылал, Господи, гнев Твой? разве на реки – негодование Твое, или на море – ярость Твоя, что Ты восшел на коней Твоих, на колесницы Твои спасительные?

⁹Лъкът Ти биде изваден [от покривката си], [Както Ти] с клетва извести на племената. (Села.) Ти проряза земята с реки.

⁹Ты обнажил лук Твой по клятвенному обетованию, данному коленам. Ты потоками рассек землю.

¹⁰Видяха Те планините и се убояха; Водният потоп нападна; Бездната издаде гласа си, Дигна ръцете си на високо.

¹⁰Увидев Тебя, вострепетали горы, ринулись воды; бездна дала голос свой, высоко подняла руки свои;

¹¹Слънцето и луната застанаха в жилището си При виделината на Твоите летящи стрели, При сиянието на блестящото Ти копие.

¹¹солнце и луна остановились на месте своем пред светом летающихстрел Твоих, пред сиянием сверкающих копьев Твоих.

¹²С негодувание си преминал земята, С гняв си вършеял народите.

¹²Во гневе шествуешь Ты по земле и в негодовании попираешь народы.

¹³Излязъл си за избавление на людете Си, За избавление чрез помазаника Си; Отсякъл си началника от дома на нечестивите, Открил си основите дори до върха. (Села.)

¹³Ты выступаешь для спасения народа Твоего, для спасения помазанного Твоего. Ты сокрушаешь главу нечестивого дома, обнажая его от основания до верха.

¹⁴Пронизал си със собствените му копия главата на военните му, Които като вихрушка се устремиха да ме разбият, И чиято радост бе като че ли да ядат скришно сиромаха.

¹⁴Ты пронзаешь копьями его главу вождей его, когда они как вихрь ринулись разбить меня, в радости, как бы думая поглотить бедного скрытно.

¹⁵С конете Си преминал си морето, Натрупаните много води.

¹⁵Ты с конями Твоими проложил путь по морю, через пучину великих вод.

¹⁶Чух, и вътрешностите ми се смутиха, Устните ми трепереха от гласа, Гнилота прониква в костите ми, И на мястото си се разтреперах; Защото трябва да чакам скръбния ден, Когато възлезе против людете Оня, който ще се опълчи против тях.

¹⁶Я услышал, и вострепетала внутренность моя; при вести о сем задрожали губы мои, боль проникла в кости мои, и колеблется место подо мною; а я должен быть спокоен в день бедствия, когда придет на народ мой грабитель его.

¹⁷Защото, ако и да не цъфти смоковницата, Нито да има плод по лозите, Трудът на маслината да се осуети, И нивите да не дадат храна, Стадото да се отсече от оградата, И да няма говеда в оборите,

¹⁷Хотя бы не расцвела смоковница и не было плода на виноградных лозах,и маслина изменила, и нива не дала пищи, хотя бы не стало овец в загоне и рогатого скота в стойлах, –

¹⁸Пак аз ще се веселя в Господа, Ще се радвам в Бога на спасението си.

¹⁸но и тогда я буду радоваться о Господе и веселитьсяо Боге спасения моего.

¹⁹Иеова Господ е силата ми; Той прави нозете ми като [нозете] на елените, И ще ме направи да ходя по височините си. За първия певец върху струнните ми инструменти.

¹⁹Господь Бог – сила моя: Он сделает ноги мои как у оленя и на высоты мои возведет меня!(Начальнику хора).