¹Когато Израил бе младенец, тогава го възлюбих, И из Египет повиках сина Си.

¹На заре погибнет царь Израилев! Когда Израиль был юн, Я любил его и из Египта вызвал сына Моего.

²Колкото повече ги викаха [пророците], Толкова повече те се оттегляха от тях; Жертвуваха на ваалимите, И кадяха на ваяните идоли.

²Звали их, а они уходили прочь от лица их: приносили жертву Ваалам и кадили истуканам.

³При това Аз научих Ефрема да ходи Като го хващат за мишците му; Но не познаваха, че Аз ги лекувах.

³Я Сам приучал Ефрема ходить, носил его на руках Своих, а они не сознавали, что Я врачевал их.

⁴Привлякох ги с човешки въжета, с връзки на любов, И бях за тях като ония, които изваждат хомота от челюстите им, И сложих храна пред тях.

⁴Узами человеческими влек Я их, узами любви, и был для них как бы поднимающий ярмо с челюстей их, и ласково подкладывал пищу им.

⁵Той няма да се върне в Египетската земя; Но асириецът ще му бъде цар; Защото отказаха да се обърнат [към Мене].

⁵Не возвратится он в Египет, но Ассур – он будет царем его, потому что они не захотели обратиться ко Мне .

⁶Меч ще свирепее против градовете му Та ще довърши силите му и ще ги пояде. Поради собствените им намерения,

⁶И падет меч на города его, и истребит затворы его, и пожрет их за умыслы их.

⁷Людете Ми решително отстъпват от Мене; Ако и да ги повикат [пророците да гледат] към Всевишния, Пак никой не се старае да се изправи.

⁷Народ Мой закоснел в отпадении от Меня, и хотя призывают его к горнему, он не возвышается единодушно.

⁸Как да те предам, Ефреме? Как да те оставя, Израилю? Как да те направя като Адама? [Как] да те поставя като Севоим? Сърцето Ми се промени дълбоко в Мене, Милосърдието Ми се запали.

⁸Как поступлю с тобою, Ефрем? как предам тебя, Израиль? Поступлю лис тобою, как с Адамою, сделаю ли тебе, что Севоиму? Повернулось во Мне сердце Мое, возгорелась вся жалость Моя!

⁹Няма да изпълня [намерението на] пламенния Си гняв, Няма пак да изтребя Ефрема; Защото Аз съм Бог, а не човек, Светият всред тебе, И няма да дойда [при тебе] с гняв.

⁹Не сделаю по ярости гнева Моего, не истреблю Ефрема, ибо Я Бог, а не человек; среди тебя Святый; Я не войду в город.

¹⁰Те ще ходят след Господа, Който ще рикае като лъв; А когато изрикае, Тогава чадата ще бързат да дойдат от запад,

¹⁰Вслед Господа пойдут они; как лев, Он даст глас Свой, даст глас Свой, и встрепенутся к Нему сыны с запада,

¹¹Ще бързат да дойдат от Египет като птица, И от Асирийската земя като гълъб; И ще ги настаня [пак] в къщите им, казва Господ.

¹¹встрепенутся из Египта, как птицы, и из земли Ассирийской, как голуби, и вселю их в домы их, говорит Господь.

¹²Ефрем Ме обкръжава с лъжи, И Израилевият дом с измама; И Юда още се колебае спрямо Бога, Спрямо Светия, който е верен.

¹²Окружил Меня Ефрем ложью и дом Израилев лукавством; Иуда держался еще Бога и верен был со святыми.