¹Когато Ефрем говореше с трепет Той се издигна в Израил; А когато съгреши чрез Ваала, Тогава умря.

¹Когда Ефрем говорил, все трепетали. Он был высок в Израиле; но сделался виновным через Ваала, и погиб.

²А сега притурят на греховете си Като си правят леяни идоли от среброто си, Идоли според своето разбиране на [Божеството], [Но] [които] всички са дело на художници; [Сами] те казват за тях: Нека целуват телците ония, които жертвуват.

²И ныне прибавили они ко греху: сделали для себя литых истуканов изсеребра своего, по понятию своему, – полная работа художников, – и говорят они приносящим жертву людям: „целуйте тельцов!"

³Затова ще бъдат като утринния облак, И като росата, която рано прехожда, Като прах, който вихрушката отвява от гумното, И като дим [губещ се] из комин.

³За то они будут как утренний туман, как роса, скоро исчезающая, как мякина, свеваемая с гумна, и как дым из трубы.

⁴Но Аз съм Господ твой Бог от [времето когато беше ти в] Египетската земя; Друг Бог освен Мене да не познаеш, Защото освен Мене няма спасител.

⁴Но Я – Господь Бог твой от земли Египетской, – и ты не должен знать другого бога, кроме Меня, и нет спасителя, кроме Меня.

⁵Аз съм познал [ходенето] ти в пустинята, В много сухата земя.

⁵Я признал тебя в пустыне, в земле жаждущей.

⁶Според както пасяха, така се наситиха; Наситиха се, и сърцето им се надигна; Затова Ме забравиха.

⁶Имея пажити, они были сыты; а когда насыщались, топревозносилось сердце их, и потому они забывали Меня.

⁷По тая причина станах за тях като лъв, Като леопард ще дебна на път;

⁷И Я буду для них как лев, как скимен буду подстерегать при дороге.

⁸Ще ги срещна като мечка лишена от малките си, И ще разкъсам булото на сърцето им; Там ще ги погълна като лъвица; Див звяр ще ги разкъса.

⁸Буду нападать на них, как лишенная детей медведица, и раздирать вместилище сердца их, и поедать их там, как львица; полевые звери будут терзать их.

⁹Гибелно е за тебе, Израилю, Дето се противиш на Мене, твоята помощ.

⁹Погубил ты себя, Израиль, ибо только во Мне опора твоя.

¹⁰А сега где е царят ти? - Та да те избави във всичките ти градове, - И съдиите ти, за които рече: Дай ми цар и началници?

¹⁰Где царь твой теперь? Пусть он спасет тебя во всех городах твоих! Где судьи твои, о которых говорил ты: „дай нам царя и начальников"?

¹¹Дадох ти цар в негодуванието Си, И махнах го в гнева Си.

¹¹И Я дал тебе царя во гневе Моем, и отнял в негодовании Моем.

¹²Беззаконието на Ефрема е скътано, Грехът му запазен в скривалище.

¹²Связано в узел беззаконие Ефрема, сбережен его грех.

¹³Болки на раждаща жена ще го сполетят; Той е неразумен син, Не слиза на време в отвора на матката.

¹³Муки родильницы постигнут его; он – сын неразумный, иначе не стоял бы долго в положении рождающихся детей.

¹⁴От силата на преизподнята ще ги изкупя, От смърт ще ги избавя. О смърт! где са язвите ти? О преизподньо! где е погубителната ти [сила]? [Колкото за това], Аз няма да видя разкайване.

¹⁴От власти ада Я искуплю их, от смерти избавлю их. Смерть! где твое жало? ад! где твоя победа? Раскаяния в том не будет у Меня.

¹⁵Ако и да е той плодовит [повече] от братята си, Пак източен вятър ще дойде, Вятър от Господа ще възлезе из пустинята, Та ще престане изворът му, И ще пресъхне кладенецът му; [Неприятелят] ще ограби всичките му съхранени отбрани съдове.

¹⁵Хотя Ефрем плодовит между братьями, но придет восточный ветер, поднимется ветер Господень из пустыни, и иссохнет родник его, и иссякнет источник его; он опустошит сокровищницу всех драгоценных сосудов.

¹⁶Самария ще носи наказанието си, Защото въстана против своя Бог; Ще паднат от меч, Младенците им ще бъдат разтрошени, И бременните им жени разпорени.

¹⁶(14:1) Опустошена будет Самария, потому что восстала против Бога своего; от меча падут они; младенцы их будут разбиты, и беременные их будут рассечены.