¹Наричайте, [прочее], братята си Аммий {Т.е., Люде мои.}, и сестрите си Рухама {Т.е., Придобила милост.},

¹Говорите братьям вашим: „Мой народ", и сестрам вашим: „Помилованная".

²Съдете се с майка си, съдете се; Защото тя не Ми е жена, И Аз не съм й мъж. Нека отмахне блудствата си от лицето си, И прелюбодействата си отмежду гърдите си,

²Судитесь с вашею матерью, судитесь; ибо она не жена Моя, и Я не муж ее; пусть она удалит блуд от лица своего и прелюбодеяние от грудей своих,

³Да не би да я съблека гола, И я изложа както [бе] в деня, когато се е родила, И я направя като пустиня, И я поставя като безводна земя, И я уморя с жажда.

³дабы Я не разоблачил ее донага и не выставил ее, как в день рождения ее, не сделал ее пустынею, не обратил ее в землю сухую и не уморил ее жаждою.

⁴Даже на чадата й няма да покажа милост, Понеже са чада от блудство.

⁴И детей ее не помилую, потому что они дети блуда.

⁵Защото майка им блудствува; Тая, която ги бе зачнала, постъпи срамотно; Защото рече: Ще отида след любовниците си, Които ми дават хляба ми и водата ми, Вълната ми и лена ми, маслото ми и питията ми.

⁵Ибо блудодействовала мать их и осрамила себя зачавшая их; ибо говорила: „пойду за любовниками моими, которые дают мне хлеб и воду, шерсть и лен, елей и напитки".

⁶Затова, ето, Аз ще препреча пътя ти с плет от тръни, И ще направя преграда пред нея За да не намери пътищата си.

⁶За то вот, Я загорожу путь ее тернами и обнесу ее оградою, и она не найдет стезей своих,

⁷Тя ще се завтече след любовниците си, но няма да ги стигне; Ще ги потърси, но няма да ги намери; Тогава ще рече: Ще отида и ще се върна при първия си мъж, Защото ми беше по-добре тогава, отколкото сега.

⁷и погонится за любовниками своими, но не догонит их, и будет искатьих, но не найдет, и скажет: „пойду я, и возвращусь к первому мужу моему; ибо тогда лучше было мне, нежели теперь".

⁸И тя не знаеше, че Аз съм й давал житото, виното и маслото, И умножил съм среброто и златото й, Което употребиха за Ваала.

⁸А не знала она, что Я, Я давал ей хлеб и вино и елей и умножил у нее серебро и золото, из которого сделали истукана Ваала.

⁹Затова ще си взема назад житото на времето му, И виното Си на определеното му време, И ще откъсна вълната Си и лена Си, Които трябваше да покриват голотата й.

⁹За то Я возьму назад хлеб Мой в его время и вино Мое в его пору иотниму шерсть и лен Мой, чем покрывается нагота ее.

¹⁰И сега ще открия нечистотата й пред очите на любовниците й; И никой няма да я избави от ръката Ми.

¹⁰И ныне открою срамоту ее пред глазами любовников ее, и никто не исторгнет ее из руки Моей.

¹¹И ще прекратя всичкото й веселие, - Тържествата й, новолунията й, съботите й И всичките й определени празници.

¹¹И прекращу у нее всякое веселье, праздники ее и новомесячия ее, и субботы ее, и все торжества ее.

¹²Ще опустоша и лозите й и смоковниците й, За които рече: Те са заплатата, Която ми дадоха любовниците ми, Ще ги обърна на лес. И полските животни ще ги пояждат.

¹²И опустошу виноградные лозы ее и смоковницы ее, о которых она говорит: „это у меня подарки, которые надарили мне любовники мои"; и Я превращу их в лес, и полевые звери поедят их.

¹³И ще я накажа за дните, [които посвещаваше] на ваалимите Когато им кадеше, Като се китеше с обеците си и огърлиците си И отиваше след любовниците си, А Мене забравяше, казва Господ.

¹³И накажу ее за дни служения Ваалам, когда она кадила им и, украсив себя серьгами и ожерельями, ходила за любовниками своими, а Меня забывала, говорит Господь.

¹⁴Но, ето, Аз ще я привлека, И като я заведа в пустинята Ще й говоря по сърцето й.

¹⁴Посему вот, и Я увлеку ее, приведу ее в пустыню, и буду говорить к сердцу ее.

¹⁵И [още] от там ще й дам [ханаанските] лозя, И долината Ахор {Т.е., Смущение.} за врата на надежда; И там тя ще се отзове както в дните на младостта си, И както в деня, когато възлезе из Египетската земя.

¹⁵И дам ей оттуда виноградники ее и долину Ахор, в преддверие надежды; и она будет петь там, как во дни юности своей и как в день выхода своего из земли Египетской.

¹⁶В оня ден, казва Господ, Ще Ме наричаш: Мъж ми; И няма да Ме наричаш вече: Ваал ми {Т.е., Мой господар.}.

¹⁶И будет в тот день, говорит Господь, ты будешь звать Меня: „муж мой", и не будешь болеезвать Меня: „Ваали".

¹⁷Защото ще премахна имената на ваалимите от устата й; И те няма вече да се поменуват с имената си.

¹⁷И удалю имена Ваалов от уст ее, и не будут более вспоминаемы имена их.

¹⁸В оня ден ще направя за тях завет С полските зверове, С небесните птици, И със земните гадини; И като строша лък, и меч, и бой, [и ги махна] от земята, Ще ги населя в безопасност.

¹⁸И заключу в то время для них союз с полевыми зверями и с птицами небесными, и с пресмыкающимися по земле; и лук, и меч, и войну истреблю от земли той,и дам им жить в безопасности.

¹⁹И ще те сгодя за Себе Си за винаги; Да! Ще те сгодя за Себе Си в правда и в съдба, В милосърдие и милости.

¹⁹И обручу тебя Мне навек, и обручу тебя Мне в правде и суде, в благости и милосердии.

²⁰Ще те сгодя за Себе Си във вярност; И ще познаеш Господа.

²⁰И обручу тебя Мне в верности, и ты познаешь Господа.

²¹И в оня ден ще отговоря, казва Господ, Ще отговоря на небето, И то ще отговори на земята,

²¹И будет в тот день, Я услышу, говорит Господь, услышу небо, и оно услышит землю,

²²И земята ще отговори на житото, на виното и на маслото, И те ще отговорят на Иезраела.

²²и земля услышит хлеб и вино и елей; а сии услышат Изреель.

²³И ще я насея за Себе Си на земята; И ще покажа милост към непомилваната; И на ония, които не бяха Мои люде ще река: Мои люде сте вие; И те ще рекат [всеки един]: Ти си мой Бог.

²³И посею ее для Себя на земле, и помилую Непомилованную, и скажу не Моему народу: „ты Мой народ", а он скажет: „Ты мой Бог!"