¹Горко на тия, които постановяват неправедни постановления, И на писачите, които пишат извратеност,

¹Горе тем, которые постановляют несправедливые законы и пишут жестокие решения,

²За да лишат сиромасите от правосъдието, И да отнемат правото на сиромасите от людете Ми, Така щото вдовиците да им станат корист, И те да съблекат сирачетата!

²чтобы устранить бедных от правосудия и похитить права у малосильных из народа Моего, чтобы вдов сделать добычею своею и ограбить сирот.

³И какво ще направите в деня, когато ще бъдете наказани {Еврейски: Денят на посещението.}, И в опустошението, което ще дойде от далеч? Към кого ще прибягват за помощ? И где ще оставите славата си?

³И что вы будете делать в день посещения, когда придет гибель издалека? К кому прибегнете за помощью? И где оставите богатство ваше?

⁴[Нищо не им остава], освен да се наведат между пленниците, И да паднат под убитите. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.

⁴Без Меня согнутся между узниками и падут между убитыми. При всем этом не отвратится гнев Его, и рука Его еще простерта.

⁵Горко на асириеца, жезъла на гнева Ми, Тоягата, в чиято ръка е Моето негодувание!

⁵О, Ассур, жезл гнева Моего! и бич в руке его – Мое негодование!

⁶Ще го изпратя против един нечестив народ, И ще му дам заръчка против людете, на които се гневя, За да вземе користи и да улови плячка, И да ги стъпче като калта по пътищата.

⁶Я пошлю его против народа нечестивого и против народа гнева Моего, дам ему повеление ограбить грабежом и добыть добычу и попирать его, как грязь на улицах.

⁷Обаче не му е намерението [да направи] така, Нито мисли така сърцето му; Но в сърцето му е Да съсипе и да изтреби не малко народи.

⁷Но он не так подумает и не так помыслит сердце его; у него будет на сердце – разорить и истребить немало народов.

⁸Защото казва: Всичките Ми князе не са ли царе?

⁸Ибо он скажет: „не все ли цари князья мои?

⁹Халне не е ли както Кархамис? Емат не е ли както Арфад? Самария не е ли както Дамаск?

⁹Халне не то же ли, что Кархемис? Емаф не то же ли, что Арпад? Самария не то же ли, что Дамаск?

¹⁰Както ръката ми е стигнала царствата на идолите, Чиито изваяни идоли бяха по-много от ерусалимските и самарийските,

¹⁰Так как рука моя овладела царствами идольскими, в которых кумиров более, нежели в Иерусалиме и Самарии, –

¹¹Не ще ли направя на Ерусалим и на неговите кумири, Както направих на Самария и на нейните идоли?

¹¹то не сделаю ли того же с Иерусалимом и изваяниями его, что сделал с Самариею и идолами ее?"

¹²Затова, когато свърши Господ цялото Си дело Над хълма Сион и над Ерусалим, Ще накажа, [дума Той], плода на надменното сърце на асирийския цар, И славенето на надигнатите му погледи.

¹²И будет, когда Господь совершит все Свое дело на горе Сионе и в Иерусалиме, скажет:посмотрю на успех надменного сердца царя Ассирийского и на тщеславие высоко поднятых глаз его.

¹³Защото той казва: Със силата на своята ръка извърших това, И с мъдростта си, понеже съм разумен; И преместих границите на народите, Разграбих съкровищата им, И като силен свалих седящите [на високо;]

¹³Он говорит: „силою руки моей и моею мудростью я сделал это, потому что я умен: и переставляю пределы народов, и расхищаю сокровища их, и низвергаю с престолов, как исполин;

¹⁴И ръката ми намери, като гнездо, богатството на племената; И както събира някой оставени яйца, така аз събрах целия свят. И никой не поклати крило, не отвори уста, нито цвърти.

¹⁴и рука моя захватила богатство народов, как гнезда; и как забирают оставленные в них яйца, так забрал я всю землю, и никто не пошевелил крылом, и не открыл рта, и не пискнул".

¹⁵Дали ще се похвали секирата против този, който сече с нея? Ще се големее ли трионът против този, който го движи? - Като че ли жезълът би поклатил тия, които го дигат. [Или] тоягата би подигнала [този, който] не е дърво!

¹⁵Величается ли секира пред тем, кто рубит ею? Пила гордится ли предтем, кто двигает ее? Как будто жезл восстает против того, кто поднимает его; как будто палка поднимается на того, кто не дерево!

¹⁶Затова Господ, Господ на Силите, Ще прати на тлъстите му мършавост, И под славата му ще се запали пожар, Като пожар от огън.

¹⁶За то Господь, Господь Саваоф, пошлет чахлость на тучных его, и между знаменитыми его возжет пламя, как пламя огня.

¹⁷Светлината на Израиля ще бъде за огън, И Светият Негов за пламък; И ще изгори и пояде тръните му И глоговете му в един ден;

¹⁷Свет Израиля будет огнем, и Святый его – пламенем, которое сожжет и пожрет терны его и волчцы его в один день;

¹⁸Ще погуби и славата на леса му и на плодовитото му поле, И душа и тяло; И ще бъде както, когато изнемощее болен

¹⁸и славный лес его и сад его, от души до тела, истребит; и он будет, как чахлый умирающий.

¹⁹А останалите дървета от леса му ще са малко, [До толкоз] щото да може дете да ги запише.

¹⁹И остаток дерев леса его так будет малочислен, что дитя в состоянии будет сделать опись.

²⁰И в оня ден останалите от Израиля и избавените от Якововия дом Няма вече да се облягат на този, който ги порази, Но ще се облягат с истина на Господа, Светия Израилев.

²⁰И будет в тот день: остаток Израиля и спасшиеся из дома Иакова не будут более полагаться на того, кто поразил их, но возложат упование на Господа, Святаго Израилева, чистосердечно.

²¹Останалото, останалото от Якова, Ще се обърне към могъщия Бог,

²¹Остаток обратится, остаток Иакова – к Богу сильному.

²²Защото, ако и да са людете ти Израилю, като морския пясък, [Само] остатък от тях ще се върне; Взето е решение за погубление, препълнено с [Божията] правда.

²²Ибо, хотя бы народа у тебя, Израиль, было столько, сколько песку морского, только остаток его обратится; истребление определено изобилующею правдою;

²³Защото Господ Бог на Силите ще извърши, Според решението, погубление всред цялата страна.

²³ибо определенное истребление совершит Господь, Господь Саваоф, вовсей земле.

²⁴Затова така казва Господ Бог на Силите: Люде Мои, които живеете в Сион, Да се не боите от асириеца, Ако и да ви удари с жезъл, И дигне тоягата си против вас Според както [я издигна] Египет;

²⁴Посему так говорит Господь, Господь Саваоф: народ Мой, живущий наСионе! не бойся Ассура. Он поразит тебя жезлом и трость свою поднимет на тебя, как Египет.

²⁵Защото още твърде малко, и негодуването Ми ще престане, И гневът [ще се обърне] за тяхна погибел;

²⁵Еще немного, очень немного, и пройдет Мое негодование, и ярость Моя обратится на истребление их.

²⁶И Господ на Силите ще подбуди против него бич, Както в порязването на Мадиама при канарата Орив; И жезълът му [ще се издигне] над морето, И ще го възвиси според както го възвиси над Египет.

²⁶И поднимет Господь Саваоф бич на него, как во время поражения Мадиама у скалы Орива, или как простер на море жезл, и поднимет его, как на Египет.

²⁷И в оня ден товарът му ще се мести от плещите ти. И хомотът му от врата ти, И хомотът ще се строши поради помазанието [ти].

²⁷И будет в тот день: снимется с рамен твоих бремя его, и ярмо его – с шеи твоей; ираспадется ярмо от тука.

²⁸Той дойде в Гаят, мина през Мигрон, В Михмас разтваря вещите си,

²⁸Он идет на Аиаф, проходит Мигрон, в Михмасе складывает свои запасы.

²⁹Минаха през прохода, нощуваха в Гава; Рама трепери, Гавая Саулова се разбягва.

²⁹Проходят теснины; в Геве ночлег их; Рама трясется; Гива Саулова разбежалась.

³⁰Извикай с висок глас, Галимова дъщерьо! Слушай, Лаисе! [и] ти, бедни Анатоте!

³⁰Вой голосом твоим, дочь Галима; пусть услышит тебя Лаис, бедный Анафоф!

³¹Мадмина е бежанец; Жителите на Гевим се събират на бяг.

³¹Мадмена разбежалась, жители Гевима спешат уходить.

³²И като предстои само днес в Ноб. Ще помаха с ръката си към хълма на сионовата дъщеря, Към хълма на Ерусалим.

³²Еще день простоит он в Нове; грозит рукою своею горе Сиону, холму Иерусалимскому.

³³Ето, Господ Иеова на Силите Ще изкастри хубавите клончета със страшна [сила]; Високо израсналите ще се отсекат, И издигнатите ще се снишат.

³³Вот, Господь, Господь Саваоф, страшною силою сорвет ветви дерев, и величающиеся ростом будут срублены,высокие – повержены на землю.

³⁴Ще изсече с желязо горските гъсталаци; И Ливан ще падне чрез Могъщия.

³⁴И посечет чащу леса железом, и Ливан падет от Всемогущего.