¹[Пророчество] за Вавилон наложено във видение на Исаия Амосовия син: -

¹Пророчество о Вавилоне, которое изрек Исаия, сын Амосов.

²Дигнете знаме на гола планина, Извикайте с висок глас към тях, помахайте с ръка, За да влязат във вратите на благородните.

²Поднимите знамя на открытой горе, возвысьте голос; махните им рукою, чтобы шли в ворота властелинов.

³Аз заповядах на посветените Си, Повиках още и силните Си, за [да извършат волята на] гнева Ми, - Да! ония, които се радват на Моето величие.

³Я дал повеление избранным Моим и призвал для совершения гнева Моего сильных Моих, торжествующих в величии Моем.

⁴Гласът върху планините на множество приличаше на голям народ! Шумен глас от царството на събраните народи! Господ на силите преглежда войнството Си за бой.

⁴Большой шум на горах, как бы от многолюдного народа, мятежный шум царств и народов, собравшихся вместе: Господь Саваофобозревает боевое войско.

⁵Те идат от далечна страна, От небесните краища, Дори Господ и оръжията на негодуванието Му, За да погуби цялата земя.

⁵Идут из отдаленной страны, от края неба, Господь и орудия гнева Его, чтобы сокрушить всю землю.

⁶Лелекайте, защото денят Господен наближи, Ще дойде като погибел от Всемогъщия.

⁶Рыдайте, ибо день Господа близок, идет как разрушительная сила от Всемогущего.

⁷Затова всичките ръце ще ослабват, И сърцето на всеки човек ще се стопи.

⁷От того руки у всех опустились, и сердце у каждого человека растаяло.

⁸Те ще се смутят; болки и скърби ще ги обземат; Ще бъдат в болки както жена, която ражда; Удивлявани ще гледат един на друг, - Лицата им лица на пламък.

⁸Ужаснулись, судороги и боли схватили их; мучатся, как рождающая, с изумлением смотрят друг на друга, лица у них разгорелись.

⁹Ето денят Господен иде, Лют, с негодуване и пламенен гняв, За да запусти земята И да изтреби от нея грешните й,

⁹Вот, приходит день Господа лютый, с гневом и пылающею яростью, чтобысделать землю пустынею и истребить с нее грешников ее.

¹⁰Защото небесните звезди и съзвездия Не ще дадат светенето си; Слънцето ще потъмнее при изгряването си, И луната не ще сияе със светлината си.

¹⁰Звезды небесные и светила не дают от себя света; солнце меркнет при восходе своем, и луна не сияет светом своим.

¹¹Ще накажа света за злината [им], И нечестивите за беззаконието им; Ще направя да престане големеенето на гордите, И ще смиря високоумието на страшните.

¹¹Я накажу мир за зло, и нечестивых – за беззакония их, и положу конец высокоумию гордых, и уничижу надменность притеснителей;

¹²Ще направя човек да е по-скъп от чистото злато, Да! хората [да са по-скъпи] от офирското злато.

¹²сделаю то, что люди будут дороже чистого золота, и мужи – дороже золота Офирского.

¹³Затова ще разклатя небето, И земята от търсене ще се премести, При гнева на Господа на Силите, В деня на пламенната Му ярост.

¹³Для сего потрясу небо, и земля сдвинется с места своего от яростиГоспода Саваофа, в день пылающего гнева Его.

¹⁴Те ще бъдат като гонена сърна, И като овце, които никой не събира; Ще се връщат всеки при людете си. И ще бягат всеки на земята си.

¹⁴Тогда каждый, как преследуемая серна и как покинутые овцы, обратится к народу своему, и каждый побежит в свою землю.

¹⁵Всеки, който се намери, ще бъде пронизан; И всичките заловени ще паднат под нож.

¹⁵Но кто попадется, будет пронзен, и кого схватят, тот падет от меча.

¹⁶Младенците им, тоже, ще бъдат смазани пред очите им; Къщите им ще бъдат ограбени и жените им изнасилвани.

¹⁶И младенцы их будут разбиты пред глазами их; домыих будут разграблены и жены их обесчещены.

¹⁷Ето, ще подбудя против тях мидяните, Които не ще считат среброто за нищо, А колкото за златото - няма да се наслаждават в него.

¹⁷Вот, Я подниму против них Мидян, которые не ценят серебра и не пристрастны к золоту.

¹⁸Но [с] лъковете [си] ще смажат юношите; И не ще се смилят за плода на утробата, Окото им няма да пощади децата.

¹⁸Луки их сразят юношей и не пощадят плода чрева: глаз их не сжалится над детьми.

¹⁹И [с] Вавилон, славата на царствата, Красивият [град], с който се гордеят халдеите, Ще бъде както, когато разори Бог Содома и Гомора:

¹⁹И Вавилон, краса царств, гордость Халдеев, будет ниспровержен Богом, как Содом и Гоморра,

²⁰Никога няма да се насели, Нито ще бъде обитаван из род в род; Нито арабите ще разпъват шатрите си там, Нито овчари ще правят стадата си да почиват там.

²⁰не заселится никогда, и в роды родов не будет жителей в нем; не раскинет Аравитянин шатра своего, и пастухи со стадами не будут отдыхать там.

²¹Но диви котки ще почиват там; Къщите им ще бъдат пълни с виещи животни; Камилоптици ще живеят там, И пръчове ще скачат там;

²¹Но будут обитать в нем звери пустыни, и домы наполнятся филинами; и страусы поселятся, и косматые будут скакать там.

²²Хиени ще вият в замъците им, И чакали в увеселителните [им] палати; И времето [да му стане това] скоро ще дойде, Дните му не ще се продължат.

²²Шакалы будут выть в чертогах их, и гиены – в увеселительных домах.