¹В оня ден тая песен ще се изпее в Юдовата земя: Имаме укрепен град; Спасение ще тури Бог за стени и подпорки.

¹В тот день будет воспета песнь сия в земле Иудиной: город крепкий у нас; спасение дал Он вместо стены и вала.

²Отворете портите, За да влезе праведният народ, който пази истината.

²Отворите ворота; да войдет народ праведный, хранящий истину.

³Ще опазиш в съвършен мир Непоколебимия ум, Защото на Тебе уповава.

³Твердого духом Ты хранишь в совершенном мире, ибо на Тебя уповает он.

⁴Уповавайте на Господа винаги, Защото Господ Иеова е вечна канара:

⁴Уповайте на Господа вовеки, ибо Господь Бог есть твердыня вечная:

⁵Защото събаря живеещите на високо, Снишава високостоящия град, Снишава го дори до земята, Хвърля го дори в пръстта.

⁵Он ниспроверг живших на высоте, высоко стоявший город; поверг его, поверг на землю, бросил его в прах.

⁶Ногата ще го потъпче - Нозете на сиромаха, стъпките на бедния.

⁶Нога попирает его, ноги бедного, стопы нищих.

⁷Пътят на праведния е прав път; Пътеката на праведния Ти направляваш.

⁷Путь праведника прям; Ты уравниваешь стезю праведника.

⁸Да! в пътя на Твоите съдби, Господи, Те чакахме; Желанието на душата [ни] е към Твоето име и към възпоменание за Тебе.

⁸И на пути судов Твоих, Господи, мы уповали на Тебя; к имени Твоему и к воспоминанию оТебе стремилась душа наша.

⁹С душата си Те пожелах нощем, Да! с дълбочината на духа си Тебе търся в зори; Защото, когато Твоите съдби [се вършат] на земята Жителите на света се учат правда.

⁹Душею моею я стремился к Тебе ночью, и духом моим я буду искать Тебя во внутренности моей с раннего утра: ибо когда суды Твои совершаются на земле, тогда живущие в мире научаются правде.

¹⁰Ако се покаже милост към нечестивия, Пак той няма да се научи на правда; [Даже] в земята на правотата ще постъпва неправедно, И не ще погледне на Господното величие.

¹⁰Если нечестивый будет помилован, то не научится онправде, – будет злодействовать в земле правых и не будет взирать на величие Господа.

¹¹Господи, ръката Ти е издигната, но те не виждат; Обаче ще видят ревността Ти за людете Ти, и ще се посрамят; Огън даже ще погълне враговете Ти.

¹¹Господи! рука Твоя была высоко поднята, но они не видали ее; увидят и устыдятся ненавидящие народТвой; огонь пожрет врагов Твоих.

¹²Господи, Ти ще отредиш мир за нас, Защото си извършил за нас и всичките ни дела.

¹²Господи! Ты даруешь нам мир; ибо и все дела наши Ты устрояешь для нас.

¹³Господи Боже наш, освен Тебе други господари са владели над нас; А само чрез Тебе ще споменуваме Твоето име.

¹³Господи Боже наш! другие владыки кроме Тебя господствовали над нами; но чрез Тебя только мы славим имя Твое.

¹⁴Те са мъртви, няма да живеят; Те са сенки няма да се издигнат; Защото Ти си ги наказал и изтребил, И си направил всеки спомен за тях да изчезне.

¹⁴Мертвые не оживут; рефаимы не встанут, потому что Ты посетил и истребил их, и уничтожил всякую память о них.

¹⁵Умножил си народа, Господи; Умножил си народа; прославил си се; Разширил си всичките граници на страната.

¹⁵Ты умножил народ, Господи, умножил народ, – прославил Себя, распространил все пределы земли.

¹⁶Господи в скръбта прибягнаха към Тебе, Изляха тайна [молитва, когато] наказанието Ти бе върху тях.

¹⁶Господи! в бедствии он искал Тебя; изливал тихие моления, когда наказание Твое постигало его.

¹⁷Както непразна жена, Когато наближава да роди, е в мъка И вика в болките си, Такива станахме и ние пред Тебе, Господи.

¹⁷Как беременная женщина, при наступлении родов, мучится, вопит от болей своих, так были мы пред Тобою, Господи.

¹⁸Станахме непразни, бяхме в мъка, Но като че ли вятър родихме; Никакво избавление не извършихме на земята, Нито паднаха [пред нас] жителите на света.

¹⁸Были беременны, мучились, – и рождали как бы ветер; спасения не доставили земле, и прочие жители вселеннойне пали.

¹⁹Твоите умрели ще оживеят; Моите мъртви тела ще възкръснат. Събудете се и запейте радостно вие, които обитавате в пръстта, Защото росата Ти е като росата по тревите, И земята ще предаде {Еврейски: Изхвърли.} мъртвите.

¹⁹Оживут мертвецы Твои, восстанут мертвые тела! Воспряните и торжествуйте, поверженные в прахе: ибо роса Твоя – роса растений, и земля извергнет мертвецов.

²⁰Дойдете, люде Мои, влезте в скришните си стаи, И затворете вратите след себе си; Скрийте се за един малък миг, Догдето премине гневът.

²⁰Пойди, народ мой, войди в покои твои и запри за собой двери твои, укройся на мгновение, доколе не пройдет гнев;

²¹Защото, ето, Господ излиза от мястото Си, За да накаже жителите на земята за беззаконието им; И земята ще открие кървите си, И не ще покрие вече убитите си.

²¹ибо вот, Господь выходит из жилища Своего наказать обитателей земли за их беззаконие, и земля откроет поглощенную ею кровь и уже не скроет убитых своих.