¹Горко на горделивия венец на Ефремовите пияници, И на повехналия цвят на славната му красота, Който е на върха на тлъстите долини на ония, които се обладават от вино!

¹Горе венку гордости пьяных Ефремлян, увядшему цветку красивого убранства его, который на вершине тучной долины сраженных вином!

²Ето, от Господа идва един мощен и силен, Който, като буря с град и опустошителна вихрушка, Като буря от силни прелели води, Ще [ги] хвърли с ръката си на земята.

²Вот, крепкий и сильный у Господа, как ливень с градом и губительный вихрь, как разлившееся наводнение бурных вод, с силою повергает его на землю.

³Горделивият венец на Ефремовите пияници Ще се тъпче под нозе;

³Ногами попирается венок гордости пьяных Ефремлян.

⁴И повехналият цвят на славната им красота, Който е на върха на тлъстата долина, Ще стане като първозряла смокиня преди лятото, Която, щом я вземе в ръка оня, който я види, поглъща я.

⁴И с увядшим цветком красивого убранства его, который на вершине тучной долины, делается то же, что бывает с созревшею прежде времени смоквою, которую, как скоро кто увидит, тотчас берет в руку и проглатывает ее.

⁵В оня ден Господ на Силите ще бъде славен венец И красива корона за останалите от людете Си,

⁵В тот день Господь Саваоф будет великолепным венцом и славною диадемою для остатка народа Своего,

⁶И правосъден дух за оня, който седи да съди И сила за тия, които отблъсват неприятеля до портата [му],

⁶и духом правосудия для сидящего в судилище и мужеством для отражающих неприятеля до ворот.

⁷Но и тия се побъркаха от виното И се заблудиха от спиртното питие; Свещеник и пророк се побъркаха от спиртно питие, Обладаха се от вино, заблудиха се от спиртно питие, Побъркаха се във видението, спъват се в съденето,

⁷Но и эти шатаются от вина и сбиваются с пути от сикеры; священник и пророк спотыкаются от крепких напитков; побеждены вином, обезумели от сикеры, в видении ошибаются, в суждении спотыкаются.

⁸Защото всичките трапези са пълни с бълвоч и нечистота, [Така щото] няма [чисто] място.

⁸Ибо все столы наполнены отвратительною блевотиною, нет чистого места.

⁹Кого, [казваш ти], ще научи той на знание? И кого ще направи да разбере каквото чуе? Отбитите от мляко ли? Отлъчените от гърди ли?

⁹А говорят : „кого хочет он учить ведению? и кого вразумлять проповедью? отнятых от грудного молока, отлученных от сосцов матери ?

¹⁰Защото [дава] заповед след заповед, Заповед, след заповед, Правило след правило, правило след правило, Тук малко, там малко.

¹⁰Ибо все заповедь на заповедь, заповедь на заповедь, правило на правило, правило направило, тут немного и там немного".

¹¹Наистина с гъгниви устни и с друг език Ще говори на тия люде

¹¹За то лепечущими устами и на чужом языке будут говорить к этому народу.

¹²Оня, който бе им рекъл: Тая е почивката [ви]; и успокойте уморения; И това е освежението [ви]; Но те не искаха да слушат.

¹²Им говорили: „вот – покой, дайте покой утружденному, и вот успокоение". Но они не хотели слушать.

¹³Затова словото Господно ще стане за тях Заповед след заповед, заповед след заповед, Правило след правило, правило след правило, Тук малко, там малко, Тъй щото, като ходят, да паднат възнак и да се съкрушат, Да се впримчат и да се хванат.

¹³И стало у них словом Господа: заповедь на заповедь, заповедь на заповедь, правилона правило, правило на правило, тут немного, там немного, – так что они пойдут, и упадут навзничь, и разобьются, и попадут в сеть и будут уловлены.

¹⁴Затова слушайте словото Господно, вие присмивачи, Които господарувате над тия люде, които са в Ерусалим.

¹⁴Итак слушайте слово Господне, хульники, правители народа сего, который в Иерусалиме.

¹⁵Понеже сте казали: Ние направихме договор със смъртта, И се съгласихме с преизподнята, [Щото], когато заливащата беда минава, да не дойде до нас, Защото си направихме лъжата прибежище, И под измама се скрихме, -

¹⁵Так как вы говорите: „мы заключили союз со смертью и с преисподнею сделали договор: когда всепоражающий бич будет проходить, он не дойдет до нас, – потому что ложь сделали мы убежищем для себя, и обманом прикроем себя".

¹⁶Затова, така казва Господ Иеова: Ето, полагам в Сион камък за основа, Камък отбран, скъпоценен, краеъгълен, [за] твърда основа; Който вярва в него не ще прибърза да бяга.

¹⁶Посему так говорит Господь Бог: вот, Я полагаю в основание на Сионе камень, камень испытанный, краеугольный, драгоценный, крепко утвержденный: верующий в него не постыдится.

¹⁷Ще направя правосъдието връвта, И правдата отвеса; И градушка ще помете прибежището при лъжи, И водата ще наводни скривалището.

¹⁷И поставлю суд мерилом и правду весами; и градом истребится убежище лжи, и воды потопят место укрывательства.

¹⁸Договорът ви със смъртта ще се унищожи, И съглашението ви с преизподнята не ще устои; Когато заливащата беда минава Тогава ще се стъпчете от нея.

¹⁸И союз ваш со смертью рушится, и договор ваш с преисподнею не устоит. Когда пойдет всепоражающий бич, вы будете попраны.

¹⁹Колкото пъти минава ще ви хваща; Защото всяка заран ще минава, Денем и нощем; И само слуха [за нея] да чуе някой, ще се изплаши.

¹⁹Как скоро он пойдет, схватит вас; ходить же будет каждое утро, день и ночь, и один слух о нем будетвнушать ужас.

²⁰Защото леглото е твърде късо, за да може някой да се простре по него. И завивката твърде тясна, за да може някой да се завие с нея.

²⁰Слишком коротка будет постель, чтобы протянуться;слишком узко и одеяло, чтобы завернуться в него.

²¹Защото Господ ще стане както на хълма Ферасим, Ще се разгневи както в долината Гаваон, За да извърши работата Си, пречудната Си работа, И да изпълни делото Си, удивителното Си дело,

²¹Ибо восстанет Господь, как на горе Перациме; разгневается, как на долине Гаваонской, чтобы сделать дело Свое, необычайное дело, и совершить действие Свое, чудное Свое действие.

²²Сега, прочее, не ставайте присмивачи, Да не би да се стегнат оковите ви по-яко; Защото аз чух от Господа Иеова на Силите, [Че ще се извърши] погубление, и то предрешено, по цялата страна.

²²Итак не кощунствуйте, чтобы узы ваши не стали крепче; ибо я слышал от Господа, Бога Саваофа, что истребление определено для всей земли.

²³Дайте ухо и слушайте гласа ми. Внимавайте и слушайте думите ми,

²³Приклоните ухо, и послушайте моего голоса; будьте внимательны, и выслушайте речь мою.

²⁴Орачът всеки ден ли оре за да посее? [Всеки ден ли] разтваря [бразди] и разбива буците на нивата си?

²⁴Всегда ли земледелец пашет для посева, бороздит и боронит землю свою?

²⁵Като изравни лицето й, Не пръска ли къклица, и посява кимион, И сади жито в редове, И ечемика на определеното му място, И лимеца наоколо?

²⁵Нет; когда уровняет поверхность ее, он сеет чернуху, или рассыпает тмин, или разбрасывает пшеницу рядами, и ячмень в определенном месте, и полбу рядом с ним.

²⁶Защото учи го Бог му на разсъдък, И го поучава.

²⁶И такому порядку учит его Бог его; Он наставляет его.

²⁷Защото не се вършее къклица с диканя, Нито колело от кола се завърта върху кимиона; Но с тояга се очуква къклицата, И с прът кимионът.

²⁷Ибо не молотят чернухи катком зубчатым, и колес молотильных не катают по тмину; но палкою выколачивают чернуху, и тмин – палкою.

²⁸А [житото] за хляб ще се сдроби ли? Не; човек не го вършее за винаги, Нито го стрива с колелото на колата си, Нито го разтрошава с копитата на конете си.

²⁸Зерновой хлеб вымолачивают, но не разбивают его; и водят по немумолотильные колеса с конями их, но не растирают его.

²⁹Също и това произлиза от Господа на Силите, Който е чудесен в съвет, превъзходен в мъдрост.

²⁹И это происходит от Господа Саваофа: дивны судьбы Его, велика премудрость Его!