1Ето, един цар ще царува с правда, И началници ще управляват с правосъдие;
1Вот, Царь будет царствовать по правде, и князьябудут править по закону;
2И всеки човек [от тях] ще бъде като заслон от вятър И като прибежище от буря, Като водни потоци на сухо място, Като сянка от голяма канара в изтощена земя.
2и каждый из них будет как защита от ветра и покров от непогоды, как источники вод встепи, как тень от высокой скалы в земле жаждущей.
3Очите на виждащите не ще бъдат помрачени, И ушите на слушащите ще бъдат внимателни.
3И очи видящих не будут закрываемы, и уши слышащих будут внимать.
4Също и сърцето на безразсъдните ще разбере мъдрост, И езикът на гъгнивите ще говори бърже и ясно.
4И сердце легкомысленных будет уметь рассуждать; и косноязычные будут говорить ясно.
5Подлият не ще се нарича вече великодушен, Нито ще се казва сребролюбецът щедър;
5Невежду уже не будут называть почтенным, и о коварном не скажут, что он честный.
6Защото подлият ще говори подло, И сърцето му ще работи беззаконие, Тъй щото да върши нечестие и говори заблуда против Господа, За да изтощи душата на гладния, И да направи питието на жадния да чезне.
6Ибо невежда говорит глупое, и сердце его помышляет о беззаконном,чтобы действовать лицемерно и произносить хулу на Господа, душу голодного лишать хлеба и отнимать питье у жаждущего.
7А на коварния средствата са зли; Той измислюва лукави кроежи За да погуби сиромаха с лъжливи думи Даже като немотния говори право.
7У коварного и действования гибельные: он замышляет ковы, чтобы погубить бедного словами лжи, хотя бы бедный был и прав.
8Но великодушният измислюва великодушни неща, И за великодушни неща ще стои.
8А честный и мыслит о честном и твердо стоит во всем, что честно.
9Станете, вие охолни жени, и слушайте гласа ми; Чуйте думата ми, вие безгрижни дъщери;
9Женщины беспечные! встаньте, послушайте голоса моего; дочерибеззаботные! приклоните слух к моим словам.
10За една година и няколко дни ще бъдете смущавани, вие безгрижни; Защото гроздоберът ще чезне, беритбата няма да настане.
10Еще несколько дней сверх года, и ужаснетесь, беспечные! ибо не будет обирания винограда, и время жатвы не настанет.
11Треперете, вие охолни; смутете се, вие безгрижни; Съблечете се и оголете се, и опашете кръста си [с вретище].
11Содрогнитесь, беззаботные! ужаснитесь, беспечные! сбросьте одежды, обнажитесь и препояшьте чресла.
12Те ще се бият в гърди за приятни полета, За плодородните лозя.
12Будут бить себя в грудь о прекрасных полях, овиноградной лозе плодовитой.
13Тръни и глогове ще растат в земята на людете Ми, Още и върху всичките къщи, гдето се веселят във веселещия се град;
13На земле народа моего будут расти терны и волчцы, равно и на всех домах веселья в ликующем городе;
14Защото палата ще бъде изоставен, Шумният град ще бъде напуснат, Крепостта и кулата ще станат до века пещери, Наслаждение на диви осли, пасбище на стада,
14ибо чертоги будут оставлены; шумный город будет покинут; Офел и башня навсегда будут служить, вместо пещер, убежищем диких ослов и пасущихся стад,
15Докато Духът се излее на нас от свише, И пустинята стане плодородно поле, И плодородното поле се счете като лес.
15доколе не излиется на нас Дух свыше, и пустыня не сделается садом, а сад не будут считать лесом.
16Тогава правосъдие ще се засели в пустинята, И правда ще обитава в плодородното поле.
16Тогда суд водворится в этой пустыне, и правосудие будет пребывать на плодоносном поле.
17Правдата ще издействува мир; И сетнината на правдата ще бъде покой и увереност до века.
17И делом правды будет мир, и плодом правосудия – спокойствие и безопасность вовеки.
18И Моите люде ще обитават в мирно заселище, В утвърдени жилища, и в тихи успокоителни места.
18Тогда народ мой будет жить в обители мира и в селениях безопасных, и в покоищах блаженных.
19Но ще пада градушка върху падащия лес {Т.е., Асирийците.}; И градът съвсем ще се сниши.
19И град будет падать на лес, и город спустится в долину.
20Блажени вие, които сеете при всяка вода, Които изпращат [навред] нозете на вола и на осела!
20Блаженны вы, сеющие при всех водах и посылающие туда вола и осла.