¹Слушайте ме, острови, И внимавайте, далечни племена: Господ ме призова още от рождението, Още от утробата на майка ми спомена името ми!

¹Слушайте Меня, острова, и внимайте, народы дальние: Господь призвал Меня от чрева, от утробы матери Моей называл имя Мое;

²Направи устата ми като остър нож, Покри ме под сянката на ръката Си; И направи ме като лъскава стрела, И ме скри в тула Си;

²и соделал уста Мои как острый меч; тенью руки Своей покрывал Меня, и соделал Меня стрелою изостренною; в колчане Своем хранил Меня;

³И рече ми: Ти си Мой служител, [Ти си] Израил, в когото ще се прославя.

³и сказал Мне: Ты раб Мой, Израиль, в Тебе Я прославлюсь.

⁴Но аз [си] рекох: Напразно съм се трудил, За нищо и напусто съм изнурявал силата си; Все пак, обаче, правото ми е у Господа, И наградата ми е у моя Бог.

⁴А Я сказал: напрасно Я трудился, ни на что и вотще истощал силу Свою. Но Мое право у Господа, и награда Моя у Бога Моего.

⁵Сега, прочее, говори Господ, Който ме създаде още от утробата за Свой служител, За да доведа пак Якова при Него, И за да се събере Израил при Него, - (Защото съм почтен в очите на Господа, И моят Бог ми стана сила,)

⁵И ныне говорит Господь, образовавший Меня от чрева в раба Себе, чтобы обратить к Нему Иакова и чтобы Израиль собрался к Нему; Я почтен в очах Господа, и Бог Мой – сила Моя.

⁶Да! Той казва: Малко нещо е да Ми бъдеш служител, За да възстановиш племената на Якова; И за да възвърнеш опазените на Израиля; Ще те дам още за светлина на народите, За да бъдеш Мое спасение до земния край.

⁶И Он сказал: мало того, что Ты будешь рабом Моим для восстановления колен Иаковлевых и для возвращения остатков Израиля, но Я сделаю Тебя светом народов, чтобы спасение Мое простерлось до концов земли.

⁷Така казва Господ. Изкупителят на Израиля, и Светият негов, На онзи, когото човек презира, На онзи, от когото се гнуси народът, На слуга на владетелите: Царе ще видят и ще станат, - Князе, и ще се поклонят, Заради Господа, Който е верен, [Заради] Светият Израилев, Който те избра.

⁷Так говорит Господь, Искупитель Израиля, Святый Его, презираемомувсеми, поносимому народом, рабу властелинов: цари увидят, и встанут; князья поклонятся ради Господа, Который верен, ради Святаго Израилева, Который избрал Тебя.

⁸Така казва Господ: В благоприятно време те послушах, И в спасителен ден ти помогнах; Ще те опазя, и ще те дам за завет на людете За да възстановиш земята, За да ги направиш да завладеят запустелите наследства,

⁸Так говорит Господь: во время благоприятное Я услышал Тебя, и в день спасения помог Тебе; и Я буду охранять Тебя, и сделаю Тебя заветом народа, чтобы восстановить землю, чтобы возвратить наследникам наследия опустошенные,

⁹Като кажеш на вързаните: Излезте, - На ония, които са в тъмнината: Явете се. Те ще пасат край пътищата, И пасбищата им ще бъдат по високите голи височини.

⁹сказать узникам: „выходите", и тем, которые во тьме: „покажитесь". Они при дорогах будут пасти, и по всем холмам будут пажитиих;

¹⁰Няма да огладнеят нито да ожаднеят; Не ще ги удари нито жега, нито слънце; Защото Оня, Който се смилява за тях, ще ги води, И при водни извори ще ги заведе.

¹⁰не будут терпеть голода и жажды, и не поразит их зной и солнце; ибо Милующий их будетвести их и приведет их к источникам вод.

¹¹И ще обърна всичките Си планини на пътища, И друмовете Ми ще се издигнат.

¹¹И все горы Мои сделаю путем, и дороги Мои будут подняты.

¹²Ето, тия ще дойдат от далеч, И, ето, ония от север и от запад, А пък ония от Синимската земя.

¹²Вот, одни придут издалека; и вот, одни от севера и моря, а другие из земли Синим.

¹³Пей, небе, и радвай се, земьо, И запейте, планини; Защото Господ утеши людете Си, И се смили за наскърбените Си.

¹³Радуйтесь, небеса, и веселись, земля, и восклицайте, горы, от радости; ибо утешил Господь народ Свой и помиловал страдальцев Своих.

¹⁴Но Сион рече: Иеова ме е оставил, И Господ ме е забравил.

¹⁴А Сион говорил: „оставил меня Господь, и Бог мой забыл меня!"

¹⁵Може ли жена да забрави сучещото си дете Та да се не смили за чадото на утробата си? Обаче те, ако и да забравят, Аз все пак няма да те забравя.

¹⁵Забудет ли женщина грудное дитя свое, чтобы не пожалеть сына чрева своего? но если бы и она забыла, то Я не забуду тебя.

¹⁶Ето, на дланите Си съм те врязал; Твоите стени са винаги пред Мене.

¹⁶Вот, Я начертал тебя на дланях Моих ; стены твои всегда предо Мною.

¹⁷Чадата ти ще дойдат набързо; [А] разорителите ти и запустителите ти ще си отидат от тебе.

¹⁷Сыновья твои поспешат к тебе , а разорители и опустошители твои уйдут от тебя.

¹⁸Подигни очите си наоколо та виж: Всички тия се събират заедно и дохождат при тебе. [Заклевам се] в живота Си, казва Господ, Ти наистина ще се облечеш с всички тях като с украшение, И като невеста ще се накитиш с тях.

¹⁸Возведи очи твои и посмотри вокруг, – все они собираются, идут к тебе. Живу Я! говорит Господь, – всеми ими ты облечешься, как убранством, и нарядишься ими, как невеста.

¹⁹Защото разорените ти и запустелите ти места И опустошената ти земя Ще бъдат сега тесни за жителите [ти]; А ония, които те поглъщаха, ще бъдат отдалечени.

¹⁹Ибо развалины твои и пустыни твои, и разоренная земля твоя будут теперьслишком тесны для жителей, и поглощавшие тебя удалятся от тебя.

²⁰Чадата, които ще добиеш след обезчадването си, Ще рекат още в ушите ти: Тясно е мястото за мене; Стори ми място, за да се населя.

²⁰Дети, которые будут у тебя после потери прежних, будут говорить вслух тебе: „тесно для меня место; уступи мне, чтобы я мог жить".

²¹Тогава ще речеш в сърцето си: Кой ми роди тия, Тъй като аз бях обезчадена и пуста, Заточена и скитница? И кой изхрани тия? Ето, аз бях оставена сама; тия, где бяха?

²¹И ты скажешь в сердце твоем: кто мне родил их? я была бездетна и бесплодна, отведена в плен и удалена; кто же возрастил их? вот, я оставалась одинокою; где же они были?

²²Така казва Господ Иеова: Ето, ще издигна ръката Си към народите, И ще възвися знамето Си пред племената; И те ще доведат синовете ти в обятията си, И дъщерите ти ще бъдат донесени на рамената им.

²²Так говорит Господь Бог: вот, Я подниму руку Мою к народам, и выставлю знамя Мое племенам, и принесут сыновей твоих на руках и дочерей твоихна плечах.

²³Царе ще бъдат твои хранители, И техните царици твои кърмилници; Ще ти се поклонят с лице до земята, И ще лижат пръстта на нозете ти; И ти ще познаеш, че Аз съм Господ, И че ония, които Ме чакат, не ще се посрамят.

²³И будут цари питателями твоими, и царицы их кормилицами твоими; лицом до земли будут кланяться тебе и лизать прах ног твоих,и узнаешь, что Я Господь, что надеющиеся на Меня не постыдятся.

²⁴Нима може да се отнеме користта от силния, Или да се отърват пленените от юнак {Или: Праведно.}?

²⁴Может ли быть отнята у сильного добыча, и могут ли быть отняты у победителя взятыев плен?

²⁵Но Господ така казва: Пленниците на силния ще се отнемат, И користта ще се отърве от страшния; Защото Аз ще се съдя с оня, който се съди с тебе, И ще спася чадата ти.

²⁵Да! так говорит Господь: и плененные сильным будут отняты, и добыча тирана будет избавлена; потому чтоЯ буду состязаться с противниками твоими и сыновей твоих Я спасу;

²⁶А притеснителите ти ще заставя да изядат собствените си меса, И ще се опият със собствената си кръв както с ново вино; - И всяка твар ще познае, Че Аз, Господ, съм твоят Спасител, И че твоят изкупител е Могъщият Яковов.

²⁶и притеснителей твоих накормлю собственною их плотью, и они будут упоены кровью своею, как молодым вином; и всякая плоть узнает, что Я Господь, Спаситель твой и Искупитель твой, Сильный Иаковлев.