¹Праведният загива, и никой не взема това присърце; И благочестивите се отнемат [от земята], без да размисли някой, Че праведният се отнема преди [да дойде] злото.

¹Праведник умирает, и никто не принимает этого к сердцу; и мужиблагочестивые восхищаются от земли , и никто не помыслит, что праведник восхищается отзла.

²Той се успокоява; Те си почиват на леглата си, Всеки, който ходи в правотата си.

²Он отходит к миру; ходящие прямым путем будутпокоиться на ложах своих.

³А вие, синове на врачка, Рожба на прелюбодеец и на блудница, приближете се тук.

³Но приблизьтесь сюда вы, сыновья чародейки, семя прелюбодея иблудницы!

⁴С кого се подигравате? Против кого сте отворили широко уста и изплезили език? Не сте ли чада на престъпление, рожба на лъжа.

⁴Над кем вы глумитесь? против кого расширяете рот, высовываете язык?не дети ли вы преступления, семя лжи,

⁵Вие, които се разжегвате между дъбовете, Под всяко зелено дърво, Които колите чадата в деретата, Под разцепените канари?

⁵разжигаемые похотью к идолам под каждым ветвистым деревом, заколающие детей при ручьях, между расселинами скал?

⁶Делът ти е между камъчетата на потоците; Те, те са твое наследство, И на тях си изливала възлияния, Принасяла си хлебен принос. Ще мога ли да се удовлетворя за тия неща?

⁶В гладких камнях ручьев доля твоя; они, они жребий твой; им ты делаешь возлияние иприносишь жертвы: могу ли Я быть доволен этим?

⁷На висока и издигната планина си турила леглото си, И там си се изкачвала да принасяш жертва.

⁷На высокой и выдающейся горе ты ставишь ложе твое и туда восходишь приносить жертву.

⁸Зад вратите и стълбовете [им] си поставила спомена си; Защото си се открила другиму освен Мене, и си се възкачила; Разширила си леглото си, и съгласила си се с тях; Обикнала си тяхното легло, избрала си място за него.

⁸За дверью также и за косяками ставишь памяти твои; ибо, отвратившись от Меня, ты обнажаешься и восходишь; распространяешь ложе твое и договариваешься с теми из них, с которыми любишь лежать, высматриваешь место.

⁹Отишла си и при царя с помади, И умножила си ароматите си, Пратила си далеч посланиците си, И унизила си се дори до преизподнята.

⁹Ты ходила также к царю с благовонною мастью и умножила масти твои, и далеко посылала послов твоих, и унижалась до преисподней.

¹⁰Уморила си се от дългия път, Но пак не си рекла: Няма надежда; Намерила си съживление на силата си, Затова не си примряла.

¹⁰От долгого пути твоего утомлялась, но не говорила: „надежда потеряна!"; все еще находила живость в руке твоей, и потому не чувствовала ослабления.

¹¹И от кого си се уплашила или убояла та да излъжеш, И да не си спомниш за Мене, Нито да [Ме] съхраняваш в сърцето си? Не е ли [защото] Аз млъкнах и то от дълго време. Гдето ти не се убоя от Мене?

¹¹Кого же ты испугалась и устрашилась, что сделалась неверною и Меня перестала помнить и хранить в твоем сердце? не от того ли, что Я молчал, и притом долго, ты перестала бояться Меня?

¹²Аз ще изявя правдата ти; А колкото за делата ти, те няма да те ползуват.

¹²Я покажу правду твою и дела твои, – и они будут не в пользу тебе.

¹³Когато извикаш, нека те отърват сбирщината [на идолите] ти; Но вятърът ще ги отнесе всички, Един лъх ще ги помете; А който уповава на Мене ще владее земята, И ще придобие светия Мой хълм.

¹³Когда ты будешь вопить, спасет ли тебя сборище твое?– всех их унесет ветер, развеет дуновение; а надеющийся на Меня наследует землю и будет владеть святою горою Моею.

¹⁴И ще се рече: Изравнете, изравнете, пригответе пътя, Отмахнете спънките от пътя на Моите люде.

¹⁴И сказал: поднимайте, поднимайте, ровняйте путь, убирайте преграду с пути народа Моего.

¹⁵Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Светий: Аз обитавам на високо и свето място, Още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, За да съживявам духа на смирените, И да съживявам сърцето на съкрушилите се,

¹⁵Ибо так говорит Высокий и Превознесенный, вечно Живущий, – Святый имя Его: Я живу на высоте небес и во святилище, и также с сокрушенными исмиренными духом, чтобы оживлять дух смиренных и оживлять сердцасокрушенных.

¹⁶Защото няма да се съдя [с човеците] вечно, Нито ще бъда винаги гневен; Понеже [тогаз] биха примрели пред Мене Духът и душите, които съм направил.

¹⁶Ибо не вечно буду Я вести тяжбу ине до конца гневаться; иначе изнеможет предо Мною дух и всякое дыхание, Мною сотворенное.

¹⁷Поради беззаконното му лакомство се разгневих и го поразих, Отвърнах лицето Си и се разгневих; Но той упорито последва пътя на сърцето си.

¹⁷За грех корыстолюбия его Я гневался и поражал его, скрывал лицеи негодовал; но он, отвратившись, пошел по пути своего сердца.

¹⁸Видях пътищата му, и ще го изцеля; Още ще го водя, и пак ще утеша него и наскърбените му.

¹⁸Я видел пути его, и исцелю его, и буду водить его и утешать его и сетующих его.

¹⁹Аз, Който създавам плода на устните, казва Господ, [Ще река]: Мир, мир на далечния и близкия; И ще го изцеля.

¹⁹Я исполню слово: мир, мир дальнему и ближнему, говорит Господь, и исцелю его.

²⁰А нечестивите са като развълнуваното море, Защото не може да утихне, И водите му изхвърлят тиня и кал.

²⁰А нечестивые – как море взволнованное, которое не может успокоиться и которого воды выбрасывают ил и грязь.

²¹Няма мир за нечестивите, казва моят Бог.

²¹Нет мира нечестивым, говорит Бог мой.