¹Кой е този, що иде от Едом, С очервени дрехи от Восора, Този славен в облеклото си, Който ходи във величието на силата си? Аз съм, Който говоря с правда, Мощен да спасявам.

¹Кто это идет от Едома, в червленых ризах от Восора, столь величественный в Своей одежде, выступающий в полноте силы Своей? „Я – изрекающий правду, сильный, чтобы спасать".

²Защо е червено облеклото Ти, И дрехите Ти подобни на [ония на човек], който тъпче в лин?

²Отчего же одеяние Твое красно, и ризы у Тебя, как у топтавшего в точиле?

³Аз сам изтъпках лина, И от племената не бе с Мене ни един човек; Да! стъпках ги в гнева Си, И смазах ги в яростта Си, Тъй че кръвта им попръска дрехите Ми, И изцапах цялото Си облекло.

³„Я топтал точило один, и из народов никого не было со Мною; и Я топтал их во гневе Моем и попирал их в ярости Моей; кровь их брызгала на ризы Мои, и Я запятнал все одеяние Свое;

⁴Защото денят за въздаянието бе в сърцето Ми, И годината Ми за изкупване настана.

⁴ибо день мщения – в сердце Моем, и год Моих искупленных настал.

⁵Аз разгледах, но нямаше кой да помага, И зачудих се, че нямаше кой да подкрепя; Затова, Моята мишца Ми изработи спасение, И Моята ярост, тя Ме подкрепи.

⁵Я смотрел, и не было помощника; дивился, что не было поддерживающего; но помогла Мне мышца Моя, и ярость Моя – она поддержала Меня:

⁶Аз стъпках племената в гнева Си, Опих ги с яростта Си, И излях кръвта им в земята.

⁶и попрал Я народы во гневе Моем, и сокрушил их в ярости Моей, и вылил на землю кровь их".

⁷Ще спомена милосърдията Господни, [Причините] за хвалене Господа За всичко, що ни е подарил Господ, И за голямата благост към Израилевия дом, Която им показа според щедростите Си, И според премногото Си милости.

⁷Воспомяну милости Господни и славу Господню за все, что Господь даровал нам, и великую благость Его к дому Израилеву, какую оказал Он ему по милосердию Своему и по множеству щедрот Своих.

⁸Защото рече: Наистина те са Мои люде, Чада, които не ще постъпят невярно; Така им стана Спасител.

⁸Он сказал: „подлинно они народ Мой, дети, которые не солгут", и Он был для них Спасителем.

⁹Във всичките им скърби Той скърбеше, И ангелът на присъствието Му ги избави; Поради любовта Си и поради милосърдието Си Той сам ги изкупи, Дигна ги и носи ги през всичките древни дни.

⁹Во всякой скорби их Он не оставлял их, и Ангел лица Его спасал их; по любви Своей иблагосердию Своему Он искупил их, взял и носил их во все дни древние.

¹⁰Но те се разбунтуваха и оскърбиха Светия Негов Дух; Затова Той се обърна та им стана неприятел, И сам воюва против тях.

¹⁰Но они возмутились и огорчили Святаго Духа Его; поэтому Он обратился в неприятеля их: Сам воевал против них.

¹¹Тогава людете Му си спомниха за старите Моисееви времена, [и казваха: ]Где е Оня, Който ги възведе от морето Чрез пастирите на стадото Си? - Где е оня, който положи Светия Си Дух всред тях? -

¹¹Тогда народ Его вспомнил древние дни, Моисеевы: где Тот, Который вывел их из моря с пастырем овец Своих? где Тот, Который вложил в сердце его Святаго Духа Своего,

¹²Който направи славната Си мишца Да върви до Моисеевата десница? Който раздели водата пред тях, За да си придобие вечно име? -

¹²Который вел Моисея за правую руку величественною мышцею Своею, разделил пред ними воды, чтобы сделать Себе вечное имя,

¹³Който ги води през бездната, Като кон през пасбище, без да се препънат?

¹³Который вел их чрез бездны, как коня по степи, и они не спотыкались?

¹⁴Духът Господен ги успокои Като добитъкът, който слиза в долината; Така си водил людете Си, За да си придобиеш славно име.

¹⁴Как стадо сходит в долину, Дух Господень вел ихк покою. Так вел Ты народ Твой, чтобы сделать Себе славное имя.

¹⁵Погледни от небесата И виж от светото Си и славно обиталище, Где са ревността Ти и могъществените Ти дела? Ожидането на Твоите милости и щедрости е въздържано спрямо мене.

¹⁵Призри с небес и посмотри из жилища святыни Твоей и славы Твоей:где ревность Твоя и могущество Твое? – благоутробие Твое и милости Твои ко мне удержаны.

¹⁶Защото Ти си наш Отец, Ако и да не ни знае Авраам И да не ни признае Израил; Ти, Господи, си наш Отец; Твоето име е наш вечен Изкупител.

¹⁶Только Ты – Отец наш; ибо Авраам не узнает нас, и Израиль не признает нас своими; Ты, Господи, Отец наш, от века имя Твое: „Искупитель наш".

¹⁷Защо си допуснал, Господи, да се отклоняваме от пътищата Ти, Да ожесточаваме сърцата си та да не Ти се боим? Върни се заради слугите Си, Племената на Твоето наследство.

¹⁷Для чего, Господи, Ты попустил нам совратиться с путей Твоих, ожесточиться сердцу нашему, чтобы не бояться Тебя? обратись ради рабов Твоих, ради колен наследия Твоего.

¹⁸Малко време го владяха Твоите свети люде; Противниците ни потъпкаха светилището Ти.

¹⁸Короткое время владел им народ святыни Твоей: враги наши попрали святилище Твое.

¹⁹Ние сме станали като ония, над които Ти никога не си владял, Като ония, които не са били наричани с името Ти.

¹⁹Мы сделались такими, над которыми Ты как бы никогда не владычествовал и над которыми не именовалось имяТвое.