1И Господ ми рече: Вземи си една голяма [писателска] дъска та напиши на нея с обикновени букви - За Махер-шалал-хаш-база {Т.е., Тичай на корист, бързай на грабеж.};
1И сказал мне Господь: возьми себе большой свиток и начертай на нем человеческим письмом: Магер-шелал-хаш-баз.
2и аз си избрах за верни свидетели свещеника Урия и Захария Еверехиевия син.
2И я взял себе верных свидетелей: Урию священника и Захарию, сына Варахиина, –
3Прочее, отидох при пророчицата; и тя зачна и роди син. И Господ ми рече: Наречи го Махер-шалал-хаш-баз;
3и приступил я к пророчице, и она зачала и родила сына. И сказал мне Господь: нареки ему имя: Магер-шелал-хаш-баз,
4Защото преди да се научи детето да вика - Татко мой! и - Майко моя! богатството на Дамаск и користите на Самария ще се занесат пред асирийския цар.
4ибо прежде нежели дитя будет уметь выговорить: отец мой, мать моя, – богатства Дамаска и добычи Самарийские понесут передцарем Ассирийским.
5И Господ ми говори пак, казвайки:
5И продолжал Господь говорить ко мне и сказал еще:
6Понеже тия люде се отказаха от тихо течащите силоамски води, И се радват за Расина и за Ромелиевия син,
6за то, что этот народ пренебрегает водами Силоама, текущими тихо,и восхищается Рецином и сыном Ремалииным,
7Затова, ето, Господ възвежда върху тях Силните и големи води на Ефрат {Еврейски: Реката.}, Асирийския цар и всичката му слава; И като прелее всичките си канали И наводни всичките си брегове,
7наведет на него Господь воды реки бурные и большие – царя Ассирийского со всею славою его; и поднимется она во всех протоках своих и выступит из всех береговсвоих;
8Ще нахлуе и през Юда, ще наводни и ще прелее, ще стигне до гуша, И прострените му крила ще напълнят Ширината на земята ти, Емануиле.
8и пойдет по Иудее, наводнит ее и высоко поднимется – дойдет до шеи; и распростертие крыльев ее будет во всю широту землиТвоей, Еммануил!
9Строшете се, народи, бъдете разломени, И (чуйте всички, които сте в далечни страни!) Опашете се; но ще бъдете разломени. Опашете се; но ще бъдете разломени.
9Враждуйте, народы, но трепещите, и внимайте, все отдаленные земли! Вооружайтесь, но трепещите; вооружайтесь, но трепещите!
10Съветвайте помежду си, но съветването ще се осуети; Говорете дума, но тя няма да стои; Защото Бог е с нас.
10Замышляйте замыслы, но они рушатся; говорите слово, но оно несостоится: ибо с нами Бог!
11Защото така ми говори Господ със силна ръка, И научи ме да не ходя в пътя на тия люде, като каза:
11Ибо так говорил мне Господь, держа на мне крепкую руку и внушая мне не ходить путем сего народа, и сказал:
12Да не наречете съюз всичко, което тия люде наричат съюз, И да не се боите от това, от което те се боят, Нито да се плашите.
12„Не называйте заговором всего того, что народ сей называет заговором; и не бойтесь того, чего он боится, и не страшитесь.
13Господа на Силите - Него осветете, От Него да се страхувате, и пред Него да треперите.
13Господа Саваофа – Его чтите свято, и Он – страх ваш,и Он – трепет ваш!
14И Той ще бъде за светилище, - Но [и] за камък, о който да се спъват, и за канара, поради която да се оскърбяват Двата Израилеви дома, - За мрежа и за примка на ерусалимските жители.
14И будет Он освящением и камнем преткновения, и скалою соблазна для обоих домов Израиля, петлею и сетью для жителей Иерусалима.
15И о Него мнозина ще се спънат, ще паднат и ще се съкрушат, И [в нея] ще се впримчат и ще се уловят.
15И многие из них преткнутся и упадут, и разобьются, и запутаются в сети, и будут уловлены.
16Завържи увещанието, Запечатай поуката между учениците Ми.
16Завяжи свидетельство, и запечатай откровение при учениках Моих".
17И аз ще чакам Господа, който крие лицето Си от Якововия дом, И на Него ще се надея.
17Итак я надеюсь на Господа, сокрывшего лице Свое от дома Иаковлева, и уповаю на Него.
18Ето, аз и децата, които ми е дал Господ, Сме за знамение и за предвещания в Израиля От Господа на Силите, Който обитава на хълма Сион.
18Вот я и дети, которых дал мне Господь, как указания и предзнаменования в Израиле отГоспода Саваофа, живущего на горе Сионе.
19И когато ви рекат: Допитвайте се до запитвачите на зли духове, И до врачовете, които шепнат и мърморят, [отговорете:] Не трябва ли един народ да се допита до своя Бог? [Ще прибегне ли] при мъртвите заради живите?
19И когда скажут вам: обратитесь к вызывателям умерших и к чародеям, к шептунам и чревовещателям, – тогда отвечайте: не должен ли народ обращаться к своему Богу? спрашивают ли мертвых о живых?
20[Нека прибягнат] при закона и при свидетелството! Ако не говорят според това слово, Наистина няма зазоряване за тях.
20Обращайтесь к закону и откровению. Если они не говорят, как это слово, то нет в них света.
21И ще минат през тая [земя] зле притискани и изгладнели; И когато огладнеят ще негодуват, Ще злословят царя си и Бога си. И ще погледнат нагоре.
21И будут они бродить по земле, жестоко угнетенные и голодные; и во время голода будут злиться, хулитьцаря своего и Бога своего.
22После ще се взрат в земята, И ето скръб и тъмнина, мрак на измъчване, И широко разпространена черна нощ.
22И взглянут вверх, и посмотрят на землю; и вот – горе и мрак, густая тьма, и будут повержены во тьму. Но не всегда будет мрак там, где теперь он сгустел.