¹Словото, което дойде към Еремия от Господа и каза:

¹Слово, которое было к Иеремии от Господа:

²Стани та слез в къщата на грънчаря и там ще те направя да чуеш думите Ми.

²встань и сойди в дом горшечника, и там Я возвещу тебе слова Мои.

³Тогава слязох в къщата на грънчаря; и, ето, той работеше на колелата си.

³И сошел я в дом горшечника, и вот, он работал свою работу на кружале.

⁴И колкото пъти съдът, който правеше от глина, се разваляше в ръката на грънчаря, той пак го правеше на друг съд, както се видя угодно на грънчаря да го направи.

⁴И сосуд, который горшечник делал из глины, развалился в руке его; и он снова сделал из него другой сосуд, какой горшечнику вздумалось сделать.

⁵Тогава Господното слово дойде към мене и рече:

⁵И было слово Господне ко мне:

⁶Доме Израилев, не мога ли да направя с вас, Както тоя грънчар? казва Господ. Ето, както е глината в ръката на грънчаря, Така сте и вие, доме Израилев, в Моята ръка.

⁶не могу ли Я поступить с вами, дом Израилев, подобно горшечникусему? говорит Господь. Вот, что глина в руке горшечника, то вы в Моей руке, дом Израилев.

⁷Когато бих рекъл за някой народ или за някое царство Да го изкореня, съсипя и погубя,

⁷Иногда Я скажу о каком-либо народе и царстве, что искореню, сокрушу и погублю его;

⁸Ако оня народ, за който съм говорил, Се отвърне от злото си, Аз ще се разкая за злото, което съм намислил да му сторя.

⁸но если народ этот, на который Я это изрек, обратится от своих злых дел, Я отлагаю то зло, которое помыслил сделать ему.

⁹А когато бих рекъл за някой народ или за някое царство Да го съградя и насадя,

⁹А иногда скажу о каком-либо народе и царстве, что устрою и утвержу его;

¹⁰Ако извърши това, което е зло пред Мене, Като не слуша гласа Ми, Тогава ще се разкая за доброто, С което рекох да го облагодетелствувам.

¹⁰но если он будет делать злое пред очами Моими и не слушаться гласа Моего, Я отменю то добро, которым хотел облагодетельствовать его.

¹¹Сега, прочее, иди, говори на Юдовите мъже И на ерусалимските жители, като речеш: Така казва Господ: Ето, Аз кроя зло против вас, И измислювам замисли против вас; Върнете се, прочее, всеки от лошия си път, И оправете постъпките си и делата си.

¹¹Итак скажи мужам Иуды и жителям Иерусалима: так говорит Господь: вот, Я готовлю вам зло и замышляю против вас; итак обратитесь каждый от злого пути своего и исправьте пути ваши и поступки ваши.

¹²А те казват: Напразно! Защото според своите замисли ще ходим, И ще постъпваме всеки според упоритото си и нечестиво сърце.

¹²Но они говорят: „не надейся; мы будем жить по своим помыслам и будем поступать каждый по упорству злого своего сердца".

¹³Затова, така казва Господ: Попитайте сега между народите Кой е чул такива неща; Израилевата девица е извършила много ужасно нещо.

¹³Посему так говорит Господь: спросите между народами, слыхал ли ктоподобное сему? крайне гнусные дела совершила дева Израилева.

¹⁴Ще престане ли ливанският сняг от скалата на полето? Ще пресъхнат ли хладните води, които идат от далеч?

¹⁴Оставляет ли снег Ливанский скалу горы? и иссякают ли из других мест текущие холодные воды?

¹⁵Обаче Моите люде Ме забравиха, кадиха на суетни [богове]; И тия са ги направили да се препъват в пътищата си, в старите пътеки, За да ходят в обикалящите пътеки на ненаправен път,

¹⁵А народ Мой оставил Меня; они кадят суетным, споткнулись на путях своих, оставили пути древние, чтобы ходить по стезям пути непроложенного,

¹⁶За да направят земята си [предмет на] учудване и на вечно подсвиркване, Тъй щото всеки, който минава през нея, да се учуди и да поклати глава.

¹⁶чтобы сделать землю свою ужасом, всегдашним посмеянием, так чтокаждый, проходящий по ней, изумится и покачает головою своею.

¹⁷Ще ги разпръсна пред неприятеля като с източен вятър; В деня на злощастието им ще им покажа гръб, а не лице.

¹⁷Как восточным ветром развею их пред лицем врага; спиною, а не лицем обращусь к ним в день бедствия их.

¹⁸Тогава рекоха: Елате, нека скроим замисли против Еремия; Защото не ще се изгуби закон от свещеник, Нито съвет от мъдър, Нито слово от пророк. Елате, да го поразим с език, И да не даваме внимание ни на една от думите му.

¹⁸А они сказали: „придите, составим замысел против Иеремии; ибо неисчез же закон у священника и совет у мудрого, и слово у пророка; придите, сразим его языком и не будем внимать словам его".

¹⁹Внимавай на мене, Господи, И чуй гласа на ония, които се препират с мене.

¹⁹Внемли мне, Господи, и услышь голос моих противников.

²⁰Ще се въздаде ли зло за добро? Защото изкопаха яма за душата ми. Спомни си как застанах пред Тебе, за да говоря добро за тях, За да отвърна от тях Твоята ярост.

²⁰Должно ли воздавать злом за добро? а они роют яму душе моей.Вспомни, что я стою пред лицем Твоим, чтобы говорить заних доброе, чтобы отвратить от них гнев Твой.

²¹Затова предай чадата им на глад, И предай ги на силата на ножа; Нека станат жените им бездетни и вдовици, Нека мъжете им бъдат поразени от смърт, И нека паднат младежите им от нож в бой.

²¹Итак предай сыновей их голоду и подвергни их мечу; да будут жены их бездетными и вдовами, и мужья их да будут пораженысмертью, и юноши их умерщвлены мечом на войне.

²²Нека се чуе вопъл от къщите им, Когато докарат внезапно полкове върху тях; Защото изкопаха яма, за да ме хванат, И скриха примки за нозете ми.

²²Да будет слышен вопль из домов их, когда приведешь на них полки внезапно; ибо они роют яму, чтобы поймать меня, и тайно расставили сети для ног моих.

²³А Ти, Господи, знаеш целия им замисъл против мене, за да ме убият; Да не простиш беззаконието им, Нито да изличиш греха им пред лицето Си; Но да се съборят пред Тебе; Ти подействувай против тях във време на гнева Си.

²³Но Ты, Господи, знаешь все замыслы их против меня, чтобы умертвить меня; не простинеправды их и греха их не изгладь пред лицем Твоим; да будут они низвержены пред Тобою; поступи с ними во время гнева Твоего.