Bulgarian

Russian 1876

Jeremiah

26

1В началото на царуването на Юдовия цар Иоаким, Иосиевия син, дойде това слово от Господа, което рече:
1В начале царствования Иоакима, сына Иосии, царя Иудейского, было такое слово от Господа:
2Така казва Господ: Застани в двора на Господния дом та изговори на всичките Юдови градове, които дохождат да се покланят в Господния дом, всичките думи, които ти заповядвам да им говориш; не задържай ни една дума.
2так говорит Господь: стань на дворе дома Господня и скажи ко всем городам Иудеи, приходящим на поклонение в дом Господень, все те слова, какие повелю тебе сказать им; не убавь ни слова.
3Може би ще послушат, и всеки ще се върне от нечестивия си път, за да се разкая за злото, което възнамерявам да им сторя поради лошите им дела.
3Может быть, они послушают и обратятся каждый от злого пути своего, и тогда Я отменю то бедствие, которое думаю сделать им за злые деяния их.
4И да им речеш: Така казва Господ: Ако не Ме послушате да ходите в закона Ми, който поставих пред вас,
4И скажи им: так говорит Господь: если вы не послушаетесь Меня в том, чтобы поступать по закону Моему, который Я дал вам,
5да слушате думите на слугите Ми пророците, които пращам при вас, като ставам рано и ги пращам, (но вие не послушахте),
5чтобы внимать словам рабов Моих, пророков, которых Я посылаю к вам, посылаю с раннего утра, и которых вы не слушаете, –
6тогава ще направя тоя дом като Сило, и ще направя тоя град [предмет, с който] всичките народи на света ще кълнат.
6то с домом сим Я сделаю то же, что с Силомом, и город сей предам на проклятие всем народам земли.
7А свещениците, пророците и всичките люде чуха Еремия като говореше тия думи в Господния дом.
7Священники и пророки и весь народ слушали Иеремию, когда он говорил сии слова в доме Господнем.
8И като свърши Еремия да говори всичко, което Господ му бе заповядал да каже на всичките люде, тогава свещениците, пророците и всичките люде го хванаха и думаха: Непременно ще бъдеш умъртвен.
8И когда Иеремия сказал все, что Господь повелел ему сказать всему народу, тогда схватили его священники и пророки и весь народ, и сказали: „ты должен умереть;
9Ти защо пророкува в Господното име, като рече: Тоя дом ще стане като Сило, и тоя град ще се запусти та да няма жител? И всичките люде се събраха около Еремия в Господния дом.
9зачем ты пророчествуешь именем Господа и говоришь: дом сей будет как Силом, и город сей опустеет, останется без жителей?" И собрался весь народ против Иеремии в доме Господнем.
10И Юдовите първенци, като чуха това нещо, възлязоха от царския дворец в Господния дом и седнаха във входа на новата порта на Господния [дом].
10Когда услышали об этом князья Иудейские, то пришли из дома царя к дому Господню и сели у входа в новые ворота дома Господня.
11Тогава свещениците и пророците говориха на първенците и на всичките люде, казвайки: Този човек заслужава да бъде умъртвен, защото пророкува против тоя град, както чухте с ушите си.
11Тогда священники и пророки так сказали князьям и всему народу: „смертный приговор этому человеку! потому что он пророчествует против города сего, как вы слышали своими ушами".
12Тогава Еремия говори на всичките първенци и на всичките люде, като рече: Господ ме изпрати да пророкувам против тоя дом и против тоя град всичките думи, които чухте.
12И сказал Иеремия всем князьям и всему народу: „Господь послал меняпророчествовать против дома сего и против города сего все те слова, которые вы слышали;
13Затова сега оправете постъпките си и делата си, и послушайте гласа на Господа вашия Бог; и Господ ще се разкае за злото, което е изговорил против вас.
13итак исправьте пути ваши и деяния ваши и послушайтесь гласа Господа Бога вашего, и Господь отменит бедствие, которое изрек на вас;
14А за мене, ето, съм в ръката ви; направете ми каквото ви се вижда за добро и угодно.
14а что до меня, вот – я в ваших руках; делайте со мною, что в глазах ваших покажется хорошим и справедливым;
15Но добре да знаете, че ако ме умъртвите, то ще докарате невинна кръв върху себе си, върху тоя град и върху жителите му; защото наистина Господ ме прати при вас да говоря в ушите ви всички тия думи.
15только твердо знайте, что если вы умертвите меня, то невинную кровь возложите на себя и на город сей и на жителей его; ибо истинно Господь послал меня к вам сказать все те слова в уши ваши".
16Тогава първенците и всичките люде рекоха на свещениците и на пророците: Тоя човек не заслужава да бъде умъртвен; защото ни говори в името на Господа нашия Бог.
16Тогда князья и весь народ сказали священникам и пророкам: „этот человек не подлежитсмертному приговору, потому что он говорил нам именем Господа Бога нашего".
17Тогава някои от местните старейшини станаха та говориха на всичките събрани люде, като казаха:
17И из старейшин земли встали некоторые и сказали всему народномусобранию:
18Михей моресетецът пророкуваше в дните на Юдовия цар Езекия, като говори на всичките Юдови люде, думайки: Така казва Господ на Силите: Сион ще се изоре като нива, Ерусалим ще стане грамади [от развалини], и хълмът на дома като високи места на лес.
18„Михей Морасфитянин пророчествовал во дни Езекии, царя Иудейского, и сказал всему народу Иудейскому: так говорит Господь Саваоф: Сионбудет вспахан, как поле, и Иерусалим сделается грудоюразвалин, и гора дома сего – лесистым холмом.
19Умъртвиха ли го Юдовия цар Езекия и целия Юда? Не убоя ли се той от Господа, и не умилостиви ли Господа, та Господ се разкая за злото, което беше изрекъл против тях? Ние, прочее, бихме причинили голямо зло на своите души.
19Умертвили ли его за это Езекия, царь Иудейский, и весь Иуда? Не убоялся ли он Господа и не умолял ли Господа? и Господь отменил бедствие, которое изрек на них; а мы хотим сделать большое зло душам нашим?
20А имаше и друг човек, Урия Семаиевият син от Кириатиарим, който пророкуваше в Господното име; и пророкуваше против тоя град и против тая страна, със същите думи както и Еремия.
20Пророчествовал также именем Господа некто Урия, сын Шемаии, изКариаф-Иарима, – и пророчествовал против города сего и против земли сей точно такими же словами, как Иеремия.
21И когато цар Иоаким, всичките му силни мъже, и всичките първенци чуха думите му, царят търсеше [случай] да го умъртви; а Урия, като чу, уплаши се, побягна, та отиде в Египет.
21Когда услышал слова его царь Иоаким и все вельможи его и все князья, то искал царь умертвить его. Услышав об этом, Урия убоялся и убежал, и удалился в Египет.
22А цар Иоаким прати мъже в Египет, Елнатана, Аховоровия син, и известни мъже с него в Египет,
22Но царь Иоаким и в Египет послал людей: Елнафана, сына Ахборова, и других с ним.
23та изведоха Урия из Египет, и го доведоха при цар Иоакима, който го порази с нож и хвърли трупа му в гробищата на простолюдието.
23И вывели Урию из Египта и привели его к царю Иоакиму, и он умертвил его мечом и бросил труп его, где были простонародные гробницы.
24Но ръката на Ахикама Сафановия син бе с Еремия, за да го не предадат в ръката на людете та да го убият.
24Но рука Ахикама, сына Сафанова, была за Иеремию, чтобы не отдавать его в руки народа на убиение".