¹Словото, което дойде към Еремия от Господа в десетата година на Юдовия цар Седекия, която година бе осемнадесетата на Навуходоносора.

¹Слово, которое было от Господа к Иеремии в десятый год Седекии, царя Иудейского; этот год был восемнадцатым годом Навуходоносора.

²А в това време войската на вавилонския цар обсаждаше Ерусалим; а пророк Еремия бе затворен в двора на стражата, която бе в двореца на Юдовия цар.

²Тогда войско царя Вавилонского осаждало Иерусалим, и Иеремия пророк был заключен во дворе стражи, который был при доме царя Иудейского.

³Защото Юдовият цар Седекия беше го затворил и казал [му] бе: Защо пророкуваш, думайки: Така казва Господ: Ето, Аз ще предам тоя град в ръката на вавилонския цар и той ще го завладее;

³Седекия, царь Иудейский, заключил его туда, сказав: „зачем ты пророчествуешь и говоришь: так говорит Господь: вот, Я отдаю город сей вруки царя Вавилонского, и он возьмет его;

⁴и Юдовият цар Седекия няма да избегне от ръката на халдейците, но непременно ще бъде предаден в ръката на вавилонския цар, и ще говори с него уста с уста, и ще се погледнат очи в очи;

⁴и Седекия, царь Иудейский, не избегнет от рук Халдеев, но непременно предан будет в руки царя Вавилонского, и будет говорить с ним устами к устам, и глаза его увидят глаза его;

⁵И той ще заведе Седекия във Вавилон; и ще бъде там докле го посетя, казва Господ; [и], ако воювате против халдейците, няма да успеете?

⁵и он отведет Седекию в Вавилон, где он и будет, доколе не посещу его, говорит Господь. Если вы будете воевать с Халдеями, то не будете иметь успеха?"

⁶И рече Еремия: Господното слово дойде към мене и каза:

⁶И сказал Иеремия: таково было ко мне слово Господне:

⁷Ето, Анамеил, син на стрика ти Селум, ще дойде при тебе и ще рече: Купи си нивата ми, която е в Анатот; защото на тебе принадлежи правото на ближен сродник да я откупиш,

⁷вот Анамеил, сын Саллума, дяди твоего, идет к тебе сказать: „купи себе поле мое, которое в Анафофе, потому что по праву родства тебе надлежит купить его".

⁸И тъй, стриковият ми син Анамеил дойде при мене в двора на стражата, според Господното слово, та ми рече: Купи, моля, нивата ми, която е в Анатот във Вениаминовата земя; защото на тебе принадлежи правото да я наследиш, и на тебе [правото] да я откупиш; купи я за себе си. Тогава познах, че това [предложение] бе Господно слово.

⁸И Анамеил, сын дяди моего, пришел ко мне, по слову Господню, во двор стражи и сказал мне: „купи поле мое, которое в Анафофе, в земле Вениаминовой, ибо право наследства твое и право выкупа твое; купи себе". Тогда я узнал, что это было слово Господне.

⁹И купих нивата, която е в Анатот, от стриковия ми син Анамеил, и претеглих му парите, седемнадесет сикли сребро.

⁹И купил я поле у Анамеила, сына дяди моего, которое в Анафофе, и отвесил ему семь сиклей серебра и десять сребренников;

¹⁰И като написах записа и ударих печат, повиках свидетели и претеглих среброто във везните.

¹⁰и записал в книгу и запечатал ее, и пригласил к тому свидетелей иотвесил серебро на весах.

¹¹Тогава взех записа за покупката, както запечатания, [съдържащ] споразуменията и условията, така и отворения;

¹¹И взял я купчую запись, как запечатанную по закону и уставу, таки открытую;

¹²и предадох записа за покупката на Варуха, син на Нирия, Маасиевия син, пред стриковия ми син Анамеил, и пред свидетелите, които подписаха записа за покупката, пред всичките юдеи, които седяха в двора на стражата.

¹²и отдал эту купчую запись Варуху, сыну Нирии, сына Маасеи, в глазах Анамеила, сына дяди моего, и в глазах свидетелей, подписавших эту купчую запись, в глазах всех Иудеев, сидевших на дворе стражи;

¹³И заръчах на Варуха, пред тях, като казах:

¹³и заповедал Варуху в присутствии их:

¹⁴Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Вземи тия записи - тоя запечатан запис за покупката, и тоя отворен запис - и тури ги в пръстен съд, за да стоят за дълго време.

¹⁴так говорит Господь Саваоф, Бог Израилев: возьми сии записи, эту купчую запись, которая запечатана, и эту запись открытую, и положи их в глиняный сосуд, чтобы они оставались там многие дни.

¹⁵Защото така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Пак, ще се купуват в тая земя къщи, ниви и лозя.

¹⁵Ибо так говорит Господь Саваоф, Бог Израилев: домы и поля ивиноградники будут снова покупаемы в земле сей.

¹⁶А след като предадох записа за покупката на Варуха, Нириевия син, помолих се Господу, казвайки:

¹⁶И, передав купчую запись Варуху, сыну Нирии, я помолился Господу:

¹⁷О Господи Иеова; ето, Ти си направил небето и земята с голямата Си сила и с простряната Си мишца; няма нищо мъчно за Тебе,

¹⁷„о, Господи Боже! Ты сотворил небо и землю великою силою Твоею и простертою мышцею; для Тебя ничего нет невозможного;

¹⁸Който показваш милост към хиляди [родове], а въздаваш беззаконието на бащите в пазухата на чадата им подир тях; великият, могъщественият Бог, Господ на Силите е името Му,

¹⁸Ты являешь милость тысячам и за беззаконие отцов воздаешь в недро детям их после них: Боже великий, сильный, Которому имя Господь Саваоф!

¹⁹велик в намерения и силен в дела, Чиито очи са отворени над всичките пътища на човешките чада, за да въздадеш всекиму според пътищата му и според плода на делата му;

¹⁹Великий в совете и сильный в делах, Которого очи отверсты на все пути сынов человеческих, чтобы воздавать каждому по путям его и по плодам дел его,

²⁰Ти, който си извършил знамения и чудеса в Египетската земя, [известни] дори до днес и в Израиля и между [другите] човеци, и си придоби име, каквото е днес;

²⁰Который совершил чудеса и знамения в земле Египетской, и совершаешь до сего дня и в Израиле и между всеми людьми, и соделал Себе имя, как в сей день,

²¹и си извел людете Си Израиля из Египетската земя със знамения и чудеса, с мощна ръка, с издигната мишца и с голям ужас;

²¹и вывел народ Твой Израиля из земли Египетской знамениями и чудесами, и рукою сильною и мышцею простертою, при великом ужасе,

²²и си им дал тая земя, за която си се заклел на бащите им да я дадеш на тях, земя, гдето тече мляко и мед;

²²и дал им землю сию, которую дать им клятвенно обещал отцам их, землю, текущую молоком и медом.

²³и те влязоха и я завладяха; но понеже не послушаха гласа Ти, нито ходиха по закона Ти, и не направиха ни едно нещо от всичко що си им заповядал да правят, затова си докарал върху тях всичкото това зло.

²³Они вошли и завладели ею, но не стали слушать гласа Твоего и поступать по закону Твоему, не стали делать того, что Ты заповедал им делать, и за то Ты навел на них все это бедствие.

²⁴Ето могилите! [Неприятелите] стигнаха до града, за да го завладеят; и градът е предаден в ръката на халдейците, които воюват против него, поради ножа, и глада, и мора и това, което си говорил, стана; ето, Ти виждаш!

²⁴Вот, насыпи достигают до города, чтобы взять его; и город от мечаи голода и моровой язвы отдается в руки Халдеев, воюющих против него; что Ты говорил, то и исполняется, и вот, Ты видишь это.

²⁵А въпреки това, Господи Боже, Ти ми рече: Купи си нивата с пари, и повикай свидетели; при все че градът е предаден в ръката на халдейците.

²⁵А Ты, Господи Боже, сказал мне: „купи себе поле за серебро и пригласи свидетелей, тогда как город отдается в руки Халдеев".

²⁶Тогава дойде Господното слово към Еремия и рече:

²⁶И было слово Господне к Иеремии:

²⁷Ето, Аз съм Господ, Бог на всяка твар; има ли нещо мъчно за Мене?

²⁷вот, Я Господь, Бог всякой плоти; есть ли что невозможное для Меня?

²⁸Затова така казва Господ: Ето, ще предам тоя град в ръката на халдейците, и в ръката на вавилонския цар Навуходоносора, и той ще го превземе.

²⁸Посему так говорит Господь: вот, Я отдаю город сей в руки Халдееви в руки Навуходоносора, царя Вавилонского, и он возьмет его,

²⁹И халдейците, които воюват против тоя град, ще дойдат и, като запалят тоя град, ще го изгорят, заедно с къщите, върху чиито покриви кадяха на Ваала и правеха възлияния на други богове, та Ме разгневяваха.

²⁹и войдут Халдеи, осаждающие сей город, зажгут город огнем и сожгут его и домы, на кровлях которых возносились курения Ваалу и возливаемы были возлияния чужим богам, чтобы прогневлять Меня.

³⁰Защото израилтяните и юдейците са извършвали само това, което бе зло пред Мене, от младостта си; защото израилтяните не струваха друго, освен да Ме разгневяват с делата на ръцете си, казва Господ.

³⁰Ибо сыновья Израилевы и сыновья Иудины только зло делали пред очами Моими от юности своей; сыновья Израилевы только прогневляли Меня делами рук своих, говорит Господь.

³¹Защото от деня, когато съградиха тоя град дори до днес, той е раздразнял гнева Ми и яростта Ми, та да го отхвърля от лицето Си,

³¹И как бы для гнева Моего и ярости Моей существовал город сей с самого дня построения его до сего дня, чтобы Я отверг его от лица Моего

³²поради всичкото зло, което израилтяните и юдейците извършиха та Ме раздразняха, те, царете им, първенците им, свещениците им, пророците им, Юдовите мъже и ерусалимските жители.

³²за все зло сыновей Израиля и сыновей Иуды, какое они к прогневлению Меня делали, они, цари их, князья их, священники их и пророки их, и мужи Иуды и жители Иерусалима.

³³Те обърнаха гръб към Мене, а не лице; и при все, че Аз ги учех, като ставах рано и ги поучавах, пак те не послушаха и не приеха поука;

³³Они оборотились ко Мне спиною, а не лицем; и когда Я учил их, с раннего утра учил, они не хотели принять наставления,

³⁴но поставиха мерзостите си в дома, който се нарича с Моето име, та го оскверниха;

³⁴и в доме, над которым наречено имя Мое, поставили мерзости свои, оскверняя его.

³⁵и съградиха високите места на Ваала, които са в долината на Еномовия син, за да превеждат синовете си и дъщерите си през [огъня] на Молоха, - нещо, което не съм им заповядал, нито е идвало на сърцето Ми [мисълта], че ще сторят тая мерзост та да направят Юда да съгрешава.

³⁵Устроили капища Ваалу в долине сыновей Енномовых, чтобы проводить через огонь сыновей своих и дочерей своих в честь Молоху, чего Я не повелевал им, и Мне на ум не приходило, чтобы они делали эту мерзость, вводя в грех Иуду.

³⁶Сега, прочее, така казва Господ, Израилевият Бог, за тоя град, за който вие казвате: Ще се предаде в ръката на вавилонския цар с нож, с глад и с мор:

³⁶И однако же ныне так говорит Господь, Бог Израилев, об этом городе, о котором вы говорите: „он предается в руки царя Вавилонского мечом и голодом и моровою язвою", –

³⁷Ето, ще ги събера от всички страни гдето бях ги изпъдил в гнева Си, в яростта Си и в голямото Си негодувание; и, като ги върна в това място, ще ги населя в безопасност;

³⁷вот, Я соберу их из всех стран, в которые изгнал их во гневе Моем и в ярости Моей и ввеликом негодовании, и возвращу их на место сие и дам им безопасное житие.

³⁸и те ще Ми бъдат люде, и Аз ще им бъда Бог;

³⁸Они будут Моим народом, а Я буду им Богом.

³⁹и ще им дам едно сърце [да ходят в] един път, за да се боят [от Мене] винаги, за тяхно добро и [за доброто] на чадата им подир тях;

³⁹И дам им одно сердце и один путь, чтобы боялись Меня во все дни жизни , ко благу своему и благу детей своих после них.

⁴⁰и ще направя с тях вечен завет, че няма да се отвърна от да ги диря, за да им правя добро; и ще туря в сърцата им страх от Мене, за да не отстъпят от Мене;

⁴⁰И заключу с ними вечный завет, по которому Я не отвращусь от них, чтобы благотворить им, и страх Мой вложу в сердца их, чтобы они не отступали от Меня.

⁴¹дори ще се радвам над тях да им правя добро, и ще ги насадя с вярност в тая земя, с цялото Си сърце и с цялата Си душа.

⁴¹И буду радоваться о них, благотворя им, и насажду их на земле сей твердо, от всего сердца Моего и от всей души Моей.

⁴²Защото така казва Господ: Както докарах върху тия люде всичкото това голямо зло, така ще докарам върху тях и всичкото добро, което им съм обещал.

⁴²Ибо так говорит Господь: как Я навел на народ сей все это великое зло, так наведу на них все благо, какое Я изрек о них.

⁴³Ще се купуват ниви в тая земя, за която казвате: Пуста е без човек или животно; предадена е в ръката на халдейците.

⁴³И будут покупать поля в земле сей, о которой вы говорите: „это пустыня, без людей и без скота; она отдана в руки Халдеям";

⁴⁴Ще купуват ниви с пари, и като подписват записи и ги запечатват ще повикват свидетели във Вениаминовата земя и в ерусалимските околности, в Юдовите градове и в планинските градове, в полските градове и в южните градове; защото ще ги върна от пленението им, казва Господ.

⁴⁴будут покупать поля за серебро и вносить в записи, и запечатывать и приглашать свидетелей – в земле Вениаминовой и вокрестностях Иерусалима, и в городах Иуды и в городах нагорных, и в городах низменныхи в городах южных; ибо возвращу плен их, говорит Господь.