¹Ако се върнеш, Израилю, Казва Господ, ако се върнеш към Мене, И ако махнеш мерзостите си от лицето Ми, И не бъдеш непостоянен,

¹Если хочешь обратиться, Израиль, говорит Господь, ко Мне обратись; и если удалишь мерзости твои от лица Моего, то не будешь скитаться.

²И [ако] в истина, в справедливост, и в правда Се закълнеш, [казвайки: Заклевам се в] живота на Господа! Тогава народите ще се благославят в Него, И в Него ще се прославят.

²И будешь клясться: „жив Господь!" в истине, суде и правде; и народы Им будут благословляться и Им хвалиться.

³Защото така казва Господ На Юдовите и ерусалимските мъже: Разорете целините си, И не сейте между тръни.

³Ибо так говорит Господь к мужам Иуды и Иерусалима: распашите себеновые нивы и не сейте между тернами.

⁴Обрежете се на Господа. И отнемете краекожието на сърцата си, Мъже Юдови и жители ерусалимски, За да не излезе яростта Ми като огън, И да не пламне така щото да няма кой да я угаси, Поради злото на делата ви.

⁴Обрежьте себя для Господа, и снимите крайнюю плотьс сердца вашего, мужи Иуды и жители Иерусалима, чтобы гнев Мой не открылся, как огонь, и не воспылал неугасимо по причине злых наклонностей ваших.

⁵Възвестете на Юда, И прогласете на Ерусалим, казвайки: Затръбете по земята; Извикайте високо та речете: Съберете се, и нека влезем в укрепените градове.

⁵Объявите в Иудее и разгласите в Иерусалиме, и говорите, и трубите трубою по земле; взывайте громко и говорите: „соберитесь, и пойдем в укрепленные города".

⁶Издигнете знаме към Сион; Бягайте, не се спирайте; Защото Аз ще докарам зло от север, И голяма погибел.

⁶Выставьте знамя к Сиону, бегите, не останавливайтесь, ибо Я приведу от севера бедствие и великую гибель.

⁷Лъвът възлезе от гъсталака си, И изтребителят на народите тръгна, Излезе от мястото си, за да запусти земята ти, И за да бъдат съсипани градовете ти [та да останат] без жители.

⁷Выходит лев из своей чащи, и выступает истребитель народов: он выходит из своего места, чтобы землю твою сделать пустынею; города твоибудут разорены, останутся без жителей.

⁸Затова препашете се с вретища, плачете и лелекайте; Защото пламенната ярост Господна не се отвърна от нас.

⁸Посему препояшьтесь вретищем, плачьте и рыдайте, ибо ярость гнева Господня не отвратится от нас.

⁹В оня ден, казва Господ, Разумът {Еврейски: Сърцето.} на царя ще се изгуби, И разумът на първенците, Свещениците ще се смутят, И пророците ще се ужасят.

⁹И будет в тот день, говорит Господь, замрет сердце у царя и сердце у князей; и ужаснутся священники, и изумятся пророки.

¹⁰Тогава рекох: О, Господи Иеова! Ти наистина съвсем си излъгал тия люде и Ерусалим Като си казал: Мир ще имате; Когато напротив ножът е стигнал до душата [им].

¹⁰И сказал я: о, Господи Боже! Неужели Ты обольщал только народ сей и Иерусалим, говоря: „мир будет у вас"; а между тем меч доходит до души?

¹¹В онова време ще рекат на тия люде и на Ерусалим: От голите височини на пустинята [духа] горещ вятър Към дъщерята на людете Ми, - Не за да отвее нито да очисти;

¹¹В то время сказано будет народу сему и Иерусалиму:жгучий ветер несется с высот пустынных на путь дочери народа Моего, не для веяния и не для очищения;

¹²Да! силен вятър ще дойде от тях за Мене; И Аз сега ще произнеса съдби против тях.

¹²и придет ко Мне оттуда ветер сильнее сего, и Я произнесу суд над ними.

¹³Ето, като облак ще се издигне, И колесниците му като вихрушка; Конете му са по-леки от орлите. Горко ни! защото сме разорени.

¹³Вот, поднимается он подобно облакам, и колесницы его – как вихрь, кони его быстрее орлов; горе нам! ибо мы будем разорены.

¹⁴Ерусалиме, измий сърцето си от зло, За да се избавиш; До кога ще стоят в тебе лошите ти помисли?

¹⁴Смой злое с сердца твоего, Иерусалим, чтобы спастись тебе: доколе будут гнездиться в тебе злочестивые мысли?

¹⁵Защото глас известява от Дан И прогласява скръб от Ефремовата планина, [казвайки]:

¹⁵Ибо уже несется голос от Дана и гибельная весть с горы Ефремовой:

¹⁶Обявете на народите, Ето, прогласете относно Ерусалим, Че идат обсадители от далечна страна, И издават вика си против Юдовите градове.

¹⁶объявите народам, известите Иерусалим, что идут из дальней страны осаждающие и криками своими оглашают города Иудеи.

¹⁷Като полски пъдари те са се наредили против него от всяка страна.

¹⁷Как сторожа полей, они обступают его кругом, ибо он возмутился против Меня, говорит Господь.

¹⁸Твоето поведение и твоите дела ти причиниха това; Това е [плодът на] твоето нечестие; наистина горчиво е, наистина стигна до сърцето ти.

¹⁸Пути твои и деяния твои причинили тебе это; от твоего нечестия тебе так горько, что доходит до сердца твоего.

¹⁹Чреслата ми! чреслата ми! Боли ме в дълбочините на сърцето ми; Сърцето ми се смущава в мене; не мога да мълча, Защото си чула, душе моя, тръбен глас, тревога за бой.

¹⁹Утроба моя! утроба моя! скорблю во глубине сердца моего, волнуется во мне сердце мое, не могу молчать; ибо ты слышишь, душа моя, звук трубы, тревогу брани.

²⁰Погибел връх погибел се прогласява, Защото цялата земя се опустошава; Внезапно се развалиха шатрите ми, И завесите ми в един миг.

²⁰Беда за бедою: вся земля опустошается, внезапно разорены шатры мои, мгновенно – палатки мои.

²¹До кога ще гледам знаме И ще слушам тръбен глас?

²¹Долго ли мне видеть знамя, слушать звук трубы?

²²Защото Моите люде са безумни, Не Ме познават; Глупави чада са, и нямат разум; Мъдри са да вършат зло, Но да вършат добро не умеят.

²²Это от того, что народ Мой глуп, не знает Меня: неразумные они дети, и нет у них смысла; они умны на зло, но добра делать не умеют.

²³Погледнах на земята, и, ето, тя беше пуста и празна, - На небето, и нямаше светлината му.

²³Смотрю на землю, и вот, она разорена и пуста, - на небеса, и нет на них света.

²⁴Погледнах на планините, и, ето, трепереха, И всичките хълмове се тресяха.

²⁴Смотрю на горы, и вот, они дрожат, и все холмы колеблются.

²⁵Погледнах, и, ето, нямаше човек, И всичките небесни птици бяха избягали,

²⁵Смотрю, и вот, нет человека, и все птицы небесные разлетелись.

²⁶Погледнах, и, ето, плодородната страна бе пуста, И всичките й градове бяха съсипани От присъствието на Господа И от Неговия пламенен гняв.

²⁶Смотрю, и вот, Кармил – пустыня, и все города его разрушены от лица Господа, от ярости гнева Его.

²⁷Защото така казва Господ: Цялата страна ще запустее; Но съвършено изтребление няма да нанеса.

²⁷Ибо так сказал Господь: вся земля будет опустошена, но совершенного истребления не сделаю.

²⁸Затова земята ще жалее, И небето горе ще се помрачи; Защото Аз изговорих това, Аз го намислих, Не съм се разкаял [за него], нито ще се отвърна от него.

²⁸Восплачет о сем земля, и небеса помрачатся вверху, потому что Я сказал, Я определил, и не раскаюсь в том, и не отступлю от того.

²⁹От шума на конниците и на стрелците Всеки град ще побегне; Ще отидат в гъсталаците И ще се изкачат по скалите; Всеки град ще бъде изоставен, И не ще има човек да живее в тях.

²⁹От шума всадников и стрелков разбегутся все города: они уйдут в густые леса и влезут на скалы; все города будут оставлены, и не будет в них ни одного жителя.

³⁰А ти запустяла, какво ще правиш? Ако и с червено да се облечеш, Ако и със златни накити да се украсиш, Ако и с много боя да боядисаш очите си, Напразно ще се украсиш; Любовниците [ти] ще те презрат, ще търсят [да отнемат] живота ти.

³⁰А ты, опустошенная, что станешь делать? Хотя ты одеваешься в пурпур, хотя украшаешь себя золотыми нарядами, обрисовываешь глазатвои красками, но напрасно украшаешь себя: презрели тебя любовники, они ищут души твоей.

³¹Защото чух глас като на жена кога ражда, Болките като на оная, която ражда първородното си, Гласа на сионовата дъщеря, Която се задъхва, простира ръцете си, [И казва]: Горко ми сега! Защото душата ми чезне поради убийците.

³¹Ибо Я слышу голос как бы женщины в родах, стон как бы рождающей в первый раз, голос дочери Сиона; она стонет, простирая руки свои: „о, горе мне! душа моя изнывает пред убийцами".