¹За Моава. Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Горко на Нево! защото се опустоши; Кириатаим се посрами, [защото] биде превзет; Мисгав се посрами, [защото] биде разтрошен.

¹О Моаве так говорит Господь Саваоф, Бог Израилев: горе Нево! он опустошен; Кариафаим посрамлен и взят; Мизгав посрамлен и сокрушен.

²Моав няма вече да се хвали; В Есевон измислиха зло против него, [като казаха]: Елате! да го изтребим, та да не е народ. Също и ти, Мадмене, ще запустееш; Ножът ще те преследва.

²Нет более славы Моава; в Есевоне замышляют против него зло: „пойдем, истребим его из числа народов". И ты, Мадмена, погибнешь; меч следует за тобою.

³Глас на писък от Оронаим, Ограбване и страшно разрушение!

³Слышен вопль от Оронаима, опустошение и разрушение великое.

⁴Моав биде разрушен; Малките му деца изпищяха.

⁴Сокрушен Моав; вопль подняли дети его.

⁵Защото в нагорнината на Луит Ще се издига плач върху плач, Понеже в нанадолнината на Оронаим Чуха плачевния писък на [жертвите на] разрушение.

⁵На восхождении в Лухит плач за плачем поднимается; и на спуске с Оронаима неприятель слышит вопль о разорении.

⁶Бягайте, отървете живота си, И бъдете като изтравничето в пустинята.

⁶Бегите, спасайте жизнь свою, и будьте подобны обнаженному дереву в пустыне.

⁷Защото, понеже си уповавал на делата си и на съкровищата си, Сам ти също ще бъдеш хванат; И Хамос ще отиде в плен Заедно със свещениците си и първенците си.

⁷Так как ты надеялся на дела твои и на сокровища твои, то и ты будешь взят, и Хамос пойдет в плен вместе со своими священниками и своими князьями.

⁸И разорителят ще дойде във всеки град; Ни един град не ще се избави; Още и долината ще бъде опустошена, И полето ще се разори, Както рече Господ.

⁸И придет опустошитель на всякий город, и город не уцелеет; и погибнет долина, и опустеет равнина, как сказал Господь.

⁹Дайте крила на Моава, За да литне и да избяга; Защото градовете му ще запустеят, И не ще има кой да живее в тях.

⁹Дайте крылья Моаву, чтобы он мог улететь; города его будут пустынею, потому что некому будет жить в них.

¹⁰Проклет да бъде оня, който върши делото Господно небрежно; И проклет оня, който въздържа ножа си от кръв.

¹⁰Проклят, кто дело Господне делает небрежно, и проклят, кто удерживает меч Его от крови!

¹¹Моав е бил на спокойствие от младините си, И е почивал [като вино] на дрождията си; Не е бил претакан от съд в съд, Нито е ходил в плен; Затова вкусът му си е останал в него, И духът му не се е променил.

¹¹Моав от юности своей был в покое, сидел на дрожжах своих и не был переливаем из сосуда с сосуд, и вплен не ходил; от того оставался в нем вкус его, и запах его не изменялся.

¹²Затова, ето, идат дни, казва Господ, Когато ще му пратя преливачи, които ще го прелеят; И ще изпразнят съдовете му и разкъсат меховете му.

¹²Посему вот, приходят дни, говорит Господь, когда Я пришлю к немупереливателей, которые перельют его и опорожнят сосуды его, и разобьюткувшины его.

¹³И Моав ще се посрами за Хамоса Както се посрами Израилевият дом За Ветил, на който уповаваха.

¹³И постыжен будет Моав ради Хамоса, как дом Израилев постыжен был ради Вефиля, надежды своей.

¹⁴Как казвате: Ние сме силни мъже, Мъже храбри за война?

¹⁴Как вы говорите: „мы люди храбрые и крепкие для войны"?

¹⁵Моав биде разорен, градовете му изгоряха, И отбраните му младежи слязоха [да бъдат] заклани, Казва Царят, чието име е Господ на Силите.

¹⁵Опустошен Моав, и города его горят, и отборные юноши его пошли на заклание, говорит Царь, – Господь Саваоф имя Его.

¹⁶Погибелта на Моава скоро ще дойде, И злото му иде много бързо.

¹⁶Близка погибель Моава, и сильно спешит бедствие его.

¹⁷Всички, които сте около него, оплаквайте го; И всички, които знаете името му, речете: Как се счупи якият скиптър, Славната тояга!

¹⁷Пожалейте о нем все соседи его и все, знающие имя его, скажите: „каксокрушен жезл силы, посох славы!"

¹⁸Дъщерьо, която живееш в Девон, Слез от славата си та седни в безводно [място]; Защото разорителят на Моава възлезе против тебе И ще съсипе крепостите ти.

¹⁸Сойди с высоты величия и сиди в жажде, дочь – обитательница Дивона, ибо опустошитель Моава придет к тебе и разорит укрепления твои.

¹⁹Жителко в Ароир Застани при пътя та съгледай; Попитай онзи, който бяга, и онази, която се е отървала, Като речеш: Що стана?

¹⁹Стань у дороги и смотри, обитательница Ароера, спрашивай бегущего и спасающегося: „что сделалось?"

²⁰Моав се посрами, защото е разрушен Излелекай и викни; Известете в Арнон, че Моав биде запустен.

²⁰Посрамлен Моав, ибо сокрушен; рыдайте и вопите, объявите в Арноне, что опустошен Моав.

²¹Съдба сполетя полската земя, Олон, Яса и Мифаат,

²¹И суд пришел на равнины, на Халон и на Иаацу, и на Мофаф,

²²Девон, Нево и Вет-девлатаим,

²²и на Дивон и на Нево, и на Бет-Дивлафаим,

²³Кириатаим, Вет-гамул и Вет-меон,

²³и на Кариафаим и на Бет-Гамул, и на Бет-Маон,

²⁴Кариот, Восора И всичките градове на Моавската земя, далечни и близки.

²⁴и на Кериоф, и на Восор, и на все города земли Моавитской, дальние и ближние.

²⁵Рогът на Моава се строши, И мишцата му се смаза, казва Господ.

²⁵Отсечен рог Моава, и мышца его сокрушена, говорит Господь.

²⁶Опийте го, Защото се надигна против Господа; Моав ще се валя в бълвоча си, Тоже и той ще бъде за присмех.

²⁶Напойте его пьяным, ибо он вознесся против Господа;и пусть Моав валяется в блевотине своей, и сам будет посмеянием.

²⁷Защото не стана ли на тебе Израил за присмех? Намери ли се той между крадци, Щото колкото пъти говориш за него движиш рамената си презрително?

²⁷Не был ли в посмеянии у тебя Израиль? разве он между ворами был пойман, что ты, бывало, лишь только заговоришь о нем, качаешь головою?

²⁸Моавски жители, Напуснете градовете, заселете се в канарата, И бъдете като гълъбица, която се загнездява По страните на входа на пещерата.

²⁸Оставьте города и живите на скалах, жители Моава, и будьте как голуби, которые делают гнезда во входе в пещеру.

²⁹Чухме за гордостта на Моава, (той е много горд), За високоумието му, гордостта му, надутостта му И надменността на сърцето му.

²⁹Слыхали мы о гордости Моава, гордости чрезмерной, о его высокомерии и его надменности, и кичливости его и превозношении сердца его.

³⁰Аз зная, че неговият гняв Е празен, казва Господ; Самохвалствата му не са извършили нищо.

³⁰Знаю Я дерзость его, говорит Господь, но это ненадежно; пустые слова его: не так сделают.

³¹Затова ще излелекам за Моава; Да! ще извикам за целия Моав; Ще заридаят за мъжете на Кир-арес.

³¹Поэтому буду рыдать о Моаве и вопить о всем Моаве; будут воздыхать о мужах Кирхареса.

³²О, лозо на Севма, Ще плача за тебе повече отколкото плака Язир; Твоите клончета преминаха морето, Стигнаха до морето на Язир; Грабител нападна летните ти плодове и гроздобера ти.

³²Буду плакать о тебе, виноградник Севамский, плачемИазера; отрасли твои простирались за море, достигали до озера Иазера; опустошитель напал на летние плоды твои и на зрелыйвиноград.

³³Отне се веселието и радостта От плодоносното поле и от Моавската земя; И спрях виното от линовете, Та да няма вече кой да тъпче [грозде] с възклицание; Възклицание няма да се чуе,

³³Радость и веселье отнято от Кармила и от земли Моава. Я положу конец вину в точилах; не будут более топтать в них с песнями; крик брани будет, а не крик радости.

³⁴Поради вопъла на Есевон, [който стигна] до Елеала И до Яса, те нададоха глас От Сигор до Оронаим, До Еглат-шелишия; Защото и водите на Нимрим пресъхнаха.

³⁴От вопля Есевона до Елеалы и до Иаацы они поднимут голос свой от Сигора до Оронаима, до третьей Эглы, ибо и воды Нимрима иссякнут.

³⁵При това казва Господ, ще премахна от Моава Онзи, който принася всеизгаряне по високите места, И онзи, който кади на боговете си.

³⁵Истреблю у Моава, говорит Господь, приносящихжертвы на высотах и кадящих богам его.

³⁶Затова сърцето ми звучи за Моава като свирка, И сърцето ми звучи като свирка за мъжете на Кир-арес; Защото изобилието, което доби, изчезна.

³⁶От того сердце мое стонет о Моаве, как свирель; о жителях Кирхареса стонет сердце мое, как свирель, ибо богатства, ими приобретенные, погибли:

³⁷Защото всяка глава е плешива, И всяка брада обръсната; По всичките ръце има нарязвания, И на кръста вретище.

³⁷у каждого голова гола и у каждого борода умалена; у всех на руках царапины и начреслах вретище.

³⁸По всичките къщни покриви на Моава И по улиците му има плач навред; Защото строших Моава като непотребен съд, казва Господ,

³⁸На всех кровлях Моава и на улицах его общий плач, ибо Я сокрушил Моава, как непотребный сосуд, говорит Господь.

³⁹Как се строши! лелекат те; Как Моав посрамен обърна гръб! Така Моав ще стане за присмех И за ужасяване на всички, които са около него.

³⁹„Как сокрушен он!" будут говорить рыдая; „как Моав покрылся стыдом, обратив тыл!". И будет Моав посмеянием и ужасом для всех окружающих его,

⁴⁰Защото така казва Господ: Ето, [неприятелят] ще налети като орел, И ще разпростре крилата си над Моава.

⁴⁰ибо так говорит Господь: вот, как орел, налетит он и распростреткрылья свои над Моавом.

⁴¹Градовете се превзеха, крепостите хванати с изненада, И сърцата на силните моавци ще бъдат в оня ден Като сърцето на жена в родилни болки.

⁴¹Города будут взяты, и крепости завоеваны, и сердце храбрых Моавитян будет в тот день, как сердце женщины, мучимой родами.

⁴²И Моав ще бъде изтребен тъй щото да не е вече народ, Защото се надигна против Господа.

⁴²И истреблен будет Моав из числа народов, потому что он восстал против Господа.

⁴³Страх, яма и примка те налетяха Жителю моавски, казва Господ.

⁴³Ужас и яма и петля – для тебя, житель Моава, сказал Господь.

⁴⁴Който избегне от страха ще падне в ямата, И който излезе от ямата ще се хване в примката; Защото ще докарам върху него, да! върху Моава, Годината на наказанието им, казва Господ.

⁴⁴Кто убежит от ужаса, упадет в яму; а кто выйдет из ямы, попадет в петлю, ибо Я наведу на него, на Моава, годину посещения их, говорит Господь.

⁴⁵Ония, които бягаха, Застанаха изнемощели под сянката на Есевон; Огън обаче излезе из Есевон, И пламък отсред Сион, Който погълна моавския край И темето на шумните [борци].

⁴⁵Под тенью Есевона остановились бегущие, обессилев; но огонь вышел из Есевона и пламя из среды Сигона, и пожрет бок Моава и темя сыновей мятежных.

⁴⁶Горко ти Моаве; Хамосовите люде загинаха; Защото синовете ти се хванаха пленници И дъщерите ти пленници.

⁴⁶Горе тебе, Моав! погиб народ Хамоса, ибо сыновья твои взяты в плен, и дочери твои – в пленение.

⁴⁷Но при все това, Аз ще върна моавските пленници В послешните дни, казва Господ. До тук съдбата на Моава.

⁴⁷Но в последние дни возвращу плен Моава, говорит Господь. Доселе суд на Моава.