¹Така казва Господ: Ето, Аз повдигам разрушителен вятър против Вавилон И против ония, които живеят всред разбунтувалите се против Мене.

¹Так говорит Господь: вот, Я подниму на Вавилони на живущих среди него противников Моих.

²И ще изпратя върху Вавилон веячи, Които ще го отвеят; и ще оголят земята му, Защото в деня на злощастието ще бъдат отвред против него.

²И пошлю на Вавилон веятелей, и развеют его, и опустошат землю его; ибо в день бедствия нападут на него со всех сторон.

³Стрелец срещу стрелец нека запъва лъка си, И срещу онзи, който се големее с бронята си; Не жалете младежите му, Обречете на изтребление цялата му войска.

³Пусть стрелец напрягает лук против напрягающего лук и на величающегося бронею своею; и не щадите юношей его, истребите все войско его.

⁴Ще паднат убити в Халдейската земя, И прободени по улиците [на градовете] й.

⁴Пораженные пусть падут на земле Халдейской, и пронзенные – на дорогах ее.

⁵Защото нито Израил, нито Юда е оставен От своя Бог, от Господа на Силите, Ако и да е пълна земята им с беззаконие Против Светия Израилев.

⁵Ибо не овдовел Израиль и Иуда от Бога Своего, Господа Саваофа; хотя земля их полна грехами пред Святым Израилевым.

⁶Бягайте отсред Вавилон Та отървете всеки живота си; Да не загинете в беззаконието му: Защото е време за въздаяние от Господа, Който ще му отдаде отплата.

⁶Бегите из среды Вавилона и спасайте каждый душу свою, чтобы непогибнуть от беззакония его, ибо это время отмщения у Господа, Он воздает ему воздаяние.

⁷В ръката Господна Вавилон е бил златна чаша, Която опиваше целия свят; От виното му пиеха народите, Затова народите избезумяха.

⁷Вавилон был золотою чашею в руке Господа, опьянявшею всю землю;народы пили из нее вино и безумствовали.

⁸Внезапно падна Вавилон и се разруши; Лелекайте за него; Вземете балсама за раната му Негли се изцели.

⁸Внезапно пал Вавилон и разбился; рыдайте о нем, возьмите бальзама для раны его: может быть, он исцелеет.

⁹Опитахме се да целим Вавилон, но не се изцели; Оставете го, и нека отидем всеки в страната си, Защото присъдата му стигна до небето, И се възвиси дори до облаците.

⁹Врачевали мы Вавилон, но не исцелился; оставьте его, и пойдем каждый в свою землю, потому что приговор о нем достиг до небес и поднялся дооблаков.

¹⁰Господ изяви правдата ни; Дойдете и нека прикажем в Сион Делото на Господа нашия Бог.

¹⁰Господь вывел на свет правду нашу; пойдем и возвестим на Сионе дело Господа Бога нашего.

¹¹Изострете стрелите, дръжте здраво щитовете; Господ възбуди духа на мидийските царе, Защото намерението Му против Вавилон е да го изтреби; Понеже това е въздаянието от Господа, Въздаяние за храма Му.

¹¹Острите стрелы, наполняйте колчаны; Господь возбудил дух царей Мидийских, потому что у Него есть намерение против Вавилона, чтобы истребить его, ибоэто есть отмщение Господа, отмщение за храм Его.

¹²Издигнете знаме против вавилонските стени, Усилете стражата, поставете стражари, Пригответе засади; Защото Господ намисли и ще извърши онова, Което изрече против вавилонските жители.

¹²Против стен Вавилона поднимите знамя, усильте надзор, расставьте сторожей, приготовьте засады, ибо, как Господь помыслил, так и сделает, что изрек на жителей Вавилона.

¹³О ти, който живееш край много води, Който изобилваш със съкровища, Краят ти дойде, Границата на сребролюбието ти.

¹³О, ты, живущий при водах великих, изобилующий сокровищами! пришел конец твой, мера жадности твоей.

¹⁴Господ на Силите се е клел в Себе Си, [и рекъл]: Непременно ще те напълня с [неприятелски] мъже като със скакалци, Които ще подигнат [боен] вик против тебе.

¹⁴Господь Саваоф поклялся Самим Собою: истинно говорю, что наполню тебя людьми, как саранчою, и поднимут крик против тебя.

¹⁵Той е, Който направи земята със силата Си, Утвърди света с мъдростта Си, И разпростря небето с разума Си.

¹⁵Он сотворил землю силою Своею, утвердил вселенную мудростью Своеюи разумом Своим распростер небеса.

¹⁶Когато издава гласа Си, водите на небето шумят, И Той издига пари от краищата на земята; Прави светкавици за дъжда, И изважда вятър от съкровищата Си.

¹⁶По гласу Его шумят воды на небесах, и Он возводит облака от краев земли, творит молнии среди дождя и изводит ветер из хранилищ Своих.

¹⁷Всеки човек е твърде скотски, за да знае; Всеки златар се посрамва от кумира си, Защото леяното от него е лъжа, В което няма дишане.

¹⁷Безумствует всякий человек в своем знании, срамит себя всякий плавильщик истуканом своим, ибо истукан его есть ложь, и нет в нем духа.

¹⁸Суета са те, дело на заблуда; Във времето на наказанието си ще загинат.

¹⁸Это совершенная пустота, дело заблуждения; во время посещения их они исчезнут.

¹⁹[Онзи Който е] делът на Якова не е като тях, Защото Той е Създател на всичко, И [Израил] е племето, което е наследството Му; Господ на Силите е името Му.

¹⁹Не такова, как их, доля Иакова, ибо Бог его есть Творец всего, и Израиль есть жезл наследия Его, имя Его – Господь Саваоф.

²⁰Ти си Ми бойна секира, оръжие за война; И чрез тебе ще смажа народи; Чрез тебе ще изтребя царства;

²⁰Ты у Меня – молот, оружие воинское; тобою Я поражал народы и тобою разорял царства;

²¹Чрез тебе ще смажа коня и конника; И чрез тебе ще строша колесницата и седящия на нея;

²¹тобою поражал коня и всадника его и тобою поражал колесницу ивозницу ее;

²²Чрез тебе ще смажа мъж и жена; Чрез тебе ще смажа стар и млад; И чрез тебе ще смажа младеж и девица;

²²тобою поражал мужа и жену, тобою поражал и старого и молодого, тобоюпоражал и юношу и девицу;

²³Чрез тебе ще смажа овчар и стадото му; Чрез тебе ще смажа земеделец и неговия чифт [волове]; И чрез тебе ще смажа управители и началници.

²³и тобою поражал пастуха и стадо его, тобою поражал и земледельца ирабочий скот его, тобою поражал и областеначальников и градоправителей.

²⁴И ще въздам на Вавилон И на всичките халдейски жители За всичкото зло, което сториха на Сион Пред вашите очи, казва Господ.

²⁴И воздам Вавилону и всем жителям Халдеи за все то зло, какое они делали на Сионе в глазах ваших, говорит Господь.

²⁵Ето, Аз съм против тебе, планина разорителна, казва Господ, Която разоряваш целия свят; Ще простра ръката Си върху тебе И ще те изрина от скалите, И ще те направя изгорена планина.

²⁵Вот, Я – на тебя, гора губительная, говорит Господь, разоряющая всю землю, и простру на тебя руку Мою, и низрину тебя со скал, и сделаю тебя горою обгорелою.

²⁶Няма да вземат от тебе камък за ъгъл, Нито камък за основи; Но ще бъдеш вечно пуста, казва Господ.

²⁶И не возьмут из тебя камня для углов и камня для основания, но вечно будешь запустением, говорит Господь.

²⁷Издигнете знаме в страната, Затръбете между народите, Пригответе против нея народите; Свикайте против нея царствата На Арарат, на Мини и на Асханаз; Поставете над нея уредник; Докарайте коне като бодливи скакалци.

²⁷Поднимите знамя на земле, трубите трубою среди народов, вооружите против него народы, созовите на него царства Араратские, Минийские и Аскеназские, поставьте вождя против него, наведите коней, как страшную саранчу.

²⁸Пригответе против нея народите, Мидийските царе, управителите им, всичките им началници, И цялата подвластна на тях земя.

²⁸Вооружите против него народы, царей Мидии, областеначальников ее и всех градоправителей ее, и всю землю, подвластную ей.

²⁹Земята се тресе и измъчва; Защото намеренията на Господа против Вавилон ще се изпълнят, За да направи Вавилонската земя необитаема пустиня.

²⁹Трясется земля и трепещет, ибо исполняются над Вавилоном намерения Господа сделать землю Вавилонскую пустынею, без жителей.

³⁰Юнаците на Вавилон престанаха да воюват, Останаха в укрепленията си; Силата им изчезна; станаха като жени; Изгориха жилищата му, Лостовете му са строшени.

³⁰Перестали сражаться сильные Вавилонские, сидят в укреплениях своих; истощилась сила их, сделались как женщины, жилища их сожжены, затворы их сокрушены.

³¹Скороходец ще тича да посрещне скороходец, И вестител да посрещне вестител, За да известят на вавилонския цар, Че градът му се превзе от всеки край,

³¹Гонец бежит навстречу гонцу, и вестник навстречу вестнику, чтобы возвестить царю Вавилонскому, что город его взят со всех концов,

³²И че бродовете са завзети с изненада, Тръсталаците изгорени с огън, И военните мъже разтреперани.

³²и броды захвачены, и ограды сожжены огнем, и воины поражены страхом.

³³Защото така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Вавилонската дъщеря е като гумно, Когато е време да се вършее; Още малко и ще дойде времето на жетвата й.

³³Ибо так говорит Господь Саваоф, Бог Израилев: дочь Вавилона подобнагумну во время молотьбы на нем; еще немного, и наступит время жатвыее.

³⁴Вавилонският цар Навуходоносор ме изяде, Смаза ме, направи ме празен съд, Погълна ме като змия, Напълни корема си с моите сладки неща, И мене оттласна.

³⁴Пожирал меня и грыз меня Навуходоносор, царь Вавилонский; сделал меня пустым сосудом; поглощал меня, как дракон; наполнял чрево своесластями моими, извергал меня.

³⁵Неправдата сторена на мене и на моя род {Еврейски: Моята плът.} [Нека падне] върху Вавилон, Ще рече жителката на Сион; и: Кръвта ми [нека падне] върху жителите на Халдея, Ще рече Ерусалим.

³⁵Обида моя и плоть моя – на Вавилоне, скажет обитательница Сиона, икровь моя – на жителях Халдеи, скажет Иерусалим.

³⁶Затова, така казва Господ: Ето, Аз ще се застъпя за делото ти, И ще извърша въздаяние за тебе; Ще обърна реката {Еврейски: Морето.} на [Вавилон] в суша, И ще пресуша извора му.

³⁶Посему так говорит Господь: вот, Я вступлюсь в твое дело и отмщу за тебя, и осушу море его, и иссушу каналы его.

³⁷Вавилон ще стане грамади, Жилище на чакали, За учудване и подсвиркване, Необитаем.

³⁷И Вавилон будет грудою развалин, жилищем шакалов, ужасом и посмеянием, без жителей.

³⁸Ще рикаят заедно като лъвчета, Ще реват като малки лъвчета.

³⁸Как львы зарыкают все они, и заревут как щенки львиные.

³⁹Когато се разгорещят, Аз ще им направя пиршество, И ще ги опия, за да се развеселят, И да заспят вечен сън, от който да се не събудят, Казва Господ.

³⁹Во время разгорячения их сделаю им пир и упою их, чтобы они повеселились и заснули вечным сном, и не пробуждались, говорит Господь.

⁴⁰Ще ги сваля като агнета за клане, Като овни с козли.

⁴⁰Сведу их как ягнят на заклание, как овнов с козлами.

⁴¹Как се превзе Сесах, И се изненада славата на целия свят! Как стана Вавилон за учудване между народите!

⁴¹Как взят Сесах, и завоевана слава всей земли! Как сделался Вавилонужасом между народами!

⁴²Морето се подигна против Вавилон; Покрит биде под многото му вълни.

⁴²Устремилось на Вавилон море; он покрыт множеством волн его.

⁴³Градовете му станаха пустота, Безводна земя и пустиня, Земя, в която не живее никой човек, Нито минава през нея човешки син.

⁴³Города его сделались пустыми, землею сухою, степью, землею, где не живет ни один человек и где не проходит сын человеческий.

⁴⁴Аз ще накажа Вила във Вавилон, И ще извадя от устата му това, което е погълнал; Народите няма да се съберат вече при него; И самата вавилонска стена ще падне.

⁴⁴И посещу Вила в Вавилоне, и исторгну из уст его проглоченное им,и народы не будут более стекаться к нему, даже и стены Вавилонские падут.

⁴⁵Люде Мои, излезте изсред него, И спасете всеки от вас себе си От пламенния гняв Господен.

⁴⁵Выходи из среды его, народ Мой, и спасайте каждый душу свою отпламенного гнева Господа.

⁴⁶Да не ослабне сърцето ви, нито да се уплашите От вестта, която ще се чуе в [тая] земя; Защото една година ще дойде слух, А подир това друга година [ще дойде] слух И насилие на страната, властител против властител.

⁴⁶Да не ослабевает сердце ваше, и не бойтесь слуха, который будет слышен на земле; слух придет в один год, и потомв другой год, и на земле будет насилие, властелин восстанет на властелина.

⁴⁷Затова, ето, идат дни, Когато ще извърша съд върху идолите на Вавилон; И цялата му земя ще се посрами, Като паднат всичките негови всред него убити.

⁴⁷Посему вот, приходят дни, когда Я посещу идолов Вавилона, и вся земля его будет посрамлена, и все пораженные его падут срединего.

⁴⁸Тогава небесата и земята и всичко що е в тях Ще възкликнат над Вавилон; Защото изтребителите ще дойдат против него от север, казва Господ.

⁴⁸И восторжествуют над Вавилоном небо и земля и все, что на них; ибо от севера придут к нему опустошители, говорит Господь.

⁴⁹Както Вавилон направи да паднат Израилевите убити, Така [и] във Вавилон ще паднат убитите на цялата страна.

⁴⁹Как Вавилон повергал пораженных Израильтян, так в Вавилоне будут повержены пораженные всей страны.

⁵⁰Вие, избягнали от ножа, идете, не стойте; Помнете Господа от далеч, И нека дойде Ерусалим на ума ви.

⁵⁰Спасшиеся от меча, уходите, не останавливайтесь, вспомните издали о Господе, и да взойдет Иерусалим на сердце ваше.

⁵¹Засрамихме се, защото чухме укор; Срам покри лицето ни, Понеже чужденци влязоха в светилищата на дома Господен.

⁵¹Стыдно нам было, когда мы слышали ругательство: бесчестие покрывало лица наши, когда чужеземцы пришли во святилище дома Господня.

⁵²Затова, ето, идат дни, казва Господ, Когато ще извърша съд върху идолите му, И смъртно ранените ще охкат по цялата му земя.

⁵²За то вот, приходят дни, говорит Господь, когда Я посещу истуканов его, и по всей земле его будут стонать раненые.

⁵³Ако Вавилон би се издигнал и до небето И утвърдил на високо силата си, Пак ще дойдат от Мене изтребители върху него, казва Господ.

⁵³Хотя бы Вавилон возвысился до небес, и хотя бы он на высоте укрепил твердыню свою; но от Меня придут к нему опустошители, говорит Господь.

⁵⁴Глас на вопъл от Вавилон, И на голямо разрушение от Халдейската земя!

⁵⁴Пронесется гул вопля от Вавилона и великое разрушение – от земли Халдейской,

⁵⁵Защото Господ изтребва Вавилон, И премахва от него големия шум; Защото техните вълни бучат като много води, И екотът на гласа им се чува;

⁵⁵ибо Господь опустошит Вавилон и положит конец горделивому голосу в нем. Зашумят волны их как большие воды, раздастся шумный голос их.

⁵⁶Защото изтребителят дойде върху него, да! върху Вавилон, И юнаците му се хванаха, Лъковете им се строшиха; Понеже Господ е Бог, Който въздава, И непременно ще въздаде.

⁵⁶Ибо придет на него, на Вавилон, опустошитель, и взяты будут ратоборцы его, сокрушены будут луки их; ибоГосподь, Бог воздаяний, воздаст воздаяние.

⁵⁷Аз ще опия първенците му и мъдрите му, Управителите му, началниците му и юнаците му; Те ще заспят вечен сън, от който няма да се събудят, Казва Царят, чието име е Господ на Силите.

⁵⁷И напою допьяна князей его и мудрецов его, областеначальников его, и градоправителей его, и воинов его, и заснут сном вечным, и не пробудятся, говорит Царь – Господь Саваоф имя Его.

⁵⁸Така казва Господ на Силите: Широките стени на Вавилон съвсем ще се съборят, И високите му порти ще се изгорят с огън; Племената [му] суетно ще се трудят, И народите [му само да се предадат] на огъня и да се изморят.

⁵⁸Так говорит Господь Саваоф: толстые стены Вавилона до основания будут разрушены, и высокие ворота его будут сожжены огнем; итак напрасно трудились народы, и племена мучили себя для огня.

⁵⁹Заповедта, която пророк Еремия даде на Сараия, син на Нирия, Маасиевия син, когато отиваше с Юдовия цар Седекия във Вавилон в четвъртата година от царуването му. А Сараия бе главен постелник.

⁵⁹Слово, которое пророк Иеремия заповедал Сераии, сыну Нирии, сыну Маасеи, когда он отправлялся в Вавилон с Седекиею, царем Иудейским, в четвертый год его царствования; Сераия был главный постельничий.

⁶⁰Еремия написа в една книга всичките злини, които щяха да сполетят Вавилон, [именно], всичките думи написани [по-горе] против Вавилон.

⁶⁰Иеремия вписал в одну книгу все бедствия, какие должны были придтина Вавилон, все сии речи, написанные на Вавилон.

⁶¹И Еремия рече на Сараия: Когато отидеш у Вавилон, гледай да прочетеш всички тия думи

⁶¹И сказал Иеремия Сераии: когда ты придешь в Вавилон, то смотри, прочитай все сии речи,

⁶²и да речеш: Господи, Ти си изрекъл против това място [присъда], че ще го изтребиш, та да няма кой да живее в него, ни човек ни животно, но да е вечно пусто.

⁶²и скажи: „Господи! Ты изрек о месте сем, что истребишь его так, чтоне останется в нем ни человека, ни скота, но оно будет вечною пустынею".

⁶³И като изчетеш тая книга, вържи на нея камък и хвърли я всред Евфрат, и кажи:

⁶³И когда окончишь чтение сей книги, привяжи к ней камень и брось ее в средину Евфрата,

⁶⁴Така ще потъне Вавилон и няма пак да се издигне, поради злото, което Аз ще докарам върху него, [от което] те и ще се изтощят. До тук са думите на Еремия.

⁶⁴и скажи: „так погрузится Вавилон и не восстанет от того бедствия,которое Я наведу на него, и они совершенно изнемогут". Доселе речи Иеремии.