1И пак един ден, като дойдоха Божиите синове, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа.
1Был день, когда пришли сыны Божии предстать пред Господа; между ними пришел и сатана предстать пред Господа.
2И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея.
2И сказал Господь сатане: откуда ты пришел? И отвечал сатана Господу и сказал: я ходил по земле и обошел ее.
3После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото. И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина.
3И сказал Господь сатане: обратил ли ты внимание твое на раба МоегоИова? ибо нет такого, как он, на земле: человек непорочный, справедливый, богобоязненный и удаляющийся от зла, и доселе тверд в своей непорочности; а ты возбуждал Меня против него, чтобы погубить его безвинно.
4А Сатана в отговор на Господа рече: Кожа за кожа, да! все що има човек ще го даде за живота си.
4И отвечал сатана Господу и сказал: кожу за кожу, а за жизнь свою отдаст человек все, что есть у него;
5Но простри ръката Си сега та се допри до костите му и до месата му, и той ще Те похули в лице.
5но простри руку Твою и коснись кости его и плоти его, – благословит ли он Тебя?
6И Господ рече на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.
6И сказал Господь сатане: вот, он в руке твоей, только душу его сбереги.
7Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа та порази Иова с лоши цирки от стъпалата на нозете му до темето му.
7И отошел сатана от лица Господня и поразил Иова проказою лютою от подошвы ноги его по самое темя его.
8И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел.
8И взял он себе черепицу, чтобы скоблить себя ею, и сел в пепел.
9Тогава жена му му рече: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.
9И сказала ему жена его: ты все еще тверд в непорочности твоей! похули Бога и умри.
10А той й каза: Ти говориш както говори една от безумните жени. Що! доброто ли ще приемаме от Бога, и да не приемаме и злото? Във всичко това Иов не съгреши с устните си.
10Но он сказал ей: ты говоришь как одна из безумных: неужели доброе мы будем принимать от Бога, а злого не будем принимать? Во всем этом не согрешил Иов устами своими.
11А тримата приятели на Иова, като чуха за всичкото това зло, което го сполетяло, дойдоха всеки от мястото си, - теманецът Елифаз, шуахецът Валдад, наамецът Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат.
11И услышали трое друзей Иова о всех этих несчастьях, постигших его,и пошли каждый из своего места: Елифаз Феманитянин, Вилдад Савхеянин и Софар Наамитянин, и сошлись, чтобы идти вместе сетовать с ним и утешать его.
12И като подигнаха очи от далеч и го не познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си, и сипаха пръст на главите си [като я хвърлиха] към небето.
12И подняв глаза свои издали, они не узнали его; и возвысили голос свой и зарыдали; и разодрал каждый верхнюю одежду свою,и бросали пыль над головами своими к небу.
13И седяха при него на земята седем дни и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.
13И сидели с ним на земле семь дней и семь ночей; и никто не говорил ему ни слова, ибо видели, что страдание его весьма велико.