¹Тогава нааматецът Софар в отговор рече:

¹И отвечал Софар Наамитянин и сказал:

²Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.

²размышления мои побуждают меня отвечать, и я поспешаю выразить их.

³Чух укорителното изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.

³Упрек, позорный для меня, выслушал я, и дух разумения моего ответит за меня.

⁴Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,

⁴Разве не знаешь ты, что от века, – с того времени, как поставлен человек на земле, –

⁵Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?

⁵веселье беззаконных кратковременно, и радость лицемера мгновенна?

⁶Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците,

⁶Хотя бы возросло до небес величие его, и голова его касалась облаков, –

⁷Пак той ще се изрине за винаги както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат: Где е той?

⁷как помет его, на веки пропадает он; видевшие его скажут: где он?

⁸Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.

⁸Как сон, улетит, и не найдут его; и, как ночное видение, исчезнет.

⁹Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.

⁹Глаз, видевший его, больше не увидит его, и уже не усмотрит его место его.

¹⁰Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.

¹⁰Сыновья его будут заискивать у нищих, и руки еговозвратят похищенное им.

¹¹Костите му са пълни със [съгрешенията на] младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.

¹¹Кости его наполнены грехами юности его, и с ним лягут они в прах.

¹²Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си,

¹²Если сладко во рту его зло, и он таит его под языком своим,

¹³Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,

¹³бережет и не бросает его, а держит его в устах своих,

¹⁴Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще [се обърне] във вътрешностите му.

¹⁴то эта пища его в утробе его превратится в желчь аспидов внутри его.

¹⁵Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.

¹⁵Имение, которое он глотал, изблюет: Бог исторгнет его из чрева его.

¹⁶Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.

¹⁶Змеиный яд он сосет; умертвит его язык ехидны.

¹⁷Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.

¹⁷Не видать ему ручьев, рек, текущих медом и молоком!

¹⁸Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него {Еврейски: Да го погълне.}; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,

¹⁸Нажитое трудом возвратит, не проглотит; по мере имения его будет и расплата его, а он не порадуется.

¹⁹Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.

¹⁹Ибо он угнетал, отсылал бедных; захватывал домы, которых не строил;

²⁰Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази [нищо] от това, което му е най-мило;

²⁰не знал сытости во чреве своем и в жадности своей не щадил ничего.

²¹[Понеже] не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.

²¹Ничего не спаслось от обжорства его, зато не устоит счастье его.

²²Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.

²²В полноте изобилия будет тесно ему; всякая рука обиженного поднимется на него.

²³Когато се кани да напълни корема си, [Бог] ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него когато [още] яде.

²³Когда будет чем наполнить утробу его, Он пошлет на него ярость гнева Своего и одождит на него болезни в плоти его.

²⁴Когато бяга от желязното оръжие, [Стрелата на] медния лък ще го прониже.

²⁴Убежит ли он от оружия железного, – пронзит его лук медный;

²⁵Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.

²⁵станет вынимать стрелу , – и она выйдет из тела, выйдет, сверкая сквозь желчь его; ужасы смерти найдут на него!

²⁶Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван [от човек] ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.

²⁶Все мрачное сокрыто внутри его; будет пожирать его огонь, никем не раздуваемый; зло постигнет и оставшееся в шатре его.

²⁷Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се подигне против него.

²⁷Небо откроет беззаконие его, и земля восстанет против него.

²⁸Богатството на дома му ще изчезне, В деня на [Божия] гняв ще се разпилее.

²⁸Исчезнет стяжание дома его; все расплывется в день гнева Его.

²⁹Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.

²⁹Вот удел человеку беззаконному от Бога и наследие, определенное ему Вседержителем!