1И Господното слово дойде втори път към Иона и рече:
1И было слово Господне к Ионе вторично:
2Стани, иди в големия град Ниневия, и възгласи му проповедта, която ти казвам.
2встань, иди в Ниневию, город великий, и проповедуй в ней, что Я повелел тебе.
3И тъй, Иона стана и отиде в Ниневия според Господното слово. А Ниневия бе твърде голям град, [който изискваше] три дни за да се обходи.
3И встал Иона и пошел в Ниневию, по слову Господню; Ниневия же была город великий у Бога, на три дня ходьбы.
4И Иона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана.
4И начал Иона ходить по городу, сколько можно пройти в один день, и проповедывал, говоря: еще сорок дней и Ниневия будет разрушена!
5И Ниневийските жители повярваха в Бога; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-нищожния;
5И поверили Ниневитяне Богу, и объявили пост, и оделись во вретища, от большого из них до малого.
6понеже вестта бе стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище, и седна на пепел.
6Это слово дошло до царя Ниневии, и он встал с престола своего, иснял с себя царское облачение свое, и оделся во вретище, и сел на пепле,
7И обяви и прогласи из Ниневия с указ от царя и от големците му, с тия думи: Човеците и животните, говедата и овцете, да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода;
7и повелел провозгласить и сказать в Ниневии от имени царя и вельмож его: „чтобы ни люди, ни скот, ни волы, ни овцы ничего не ели, не ходили на пастбище и воды не пили,
8но човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бога, да! да се върнат всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете им.
8и чтобы покрыты были вретищем люди и скот и крепко вопияли к Богу, и чтобы каждый обратился от злого пути своего и от насилия рук своих.
9Кой знае дали Бог не ще се обърне и разкае, и се отвърне от лютия Си гняв, та да не погинем?
9Кто знает, может быть, еще Бог умилосердится и отвратит от нас пылающий гнев Свой, и мы не погибнем".
10И като видя Бог делата им, как те се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което бе рекъл да им направи, и не го направи.
10И увидел Бог дела их, что они обратились от злого пути своего, ипожалел Бог о бедствии, о котором сказал, что наведет на них, и не навел.