¹[Хвърлено] беше жребие и за племето на Манасия, защото той беше първородният на Иосифа. Колкото за Махира, Манасиевият първороден, баща на Галаада, понеже той беше военен мъж, за това Галаад и Васан станаха негови.

¹И выпал жребий колену Манассии, так как он был первенец Иосифа. Махиру, первенцуМанассии, отцу Галаада, который был храбр на войне, достался Галаад и Васан.

²Така че [хвърленото жребие] беше за другите Манасиеви потомци според семействата им: за потомците на Авиезера, за потомците на Хелека, за потомците на Асрииля, за потомците на Сихема, за потомците на Ефера и за потомците на Семида. Тия бяха мъжките чада на Иосифовия син Манасия според семействата им.

²Достались уделы и прочим сынам Манассии, по племенам их, и сынам Авиезера, исынам Хелека, и сынам Асриила, и сынам Шехема, и сынам Хефера, и сынам Шемиды. Вот дети Манассии, сына Иосифова, мужеского пола, по племенам их.

³Обаче, Салпаад, син на Ефера, син на Галаада, син на Махира, син на Манасия, нямаше синове, но дъщери; и ето имената на дъщерите му: Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса.

³У Салпаада же, сына Хеферова, сына Галаадова, сына Махирова, сына Манассиина, не было сыновей, а только дочери. Вот имена дочерей его: Махла, Ноа, Хогла, Милка и Фирца.

⁴Те дойдоха пред свещеника Елеазара, и пред Исуса Навиевия син, и пред първенците та казаха: Господ заповяда на Моисея да ни даде наследство между братята ни. За това, според Господното повеление, той им даде наследство между братята на баща им.

⁴Они пришли к священнику Елеазару и к Иисусу, сыну Навину, и к начальникам, и сказали: Господь повелел Моисею дать нам удел между братьями нашими. И дан им удел, по повелению Господню, между братьями отца их.

⁵И тъй, на Манасия се паднаха десет дяла, освен земята Галаад и Васан, която е оттатък Иордан;

⁵И выпало Манассии десять участков, кроме земли Галаадской и Васанской, которая за Иорданом;

⁶защото дъщерите на Манасия получиха наследство между синовете му, а Галаадската земя беше на другите потомци на Манасия.

⁶ибо дочери Манассии получили удел среди сыновей его, а земляГалаадская досталась прочим сыновьям Манассии.

⁷Манасиевата граница беше от Асир до Михметат, който е срещу Сихем; и границата се простираше надясно до жителите на Ентапфуя.

⁷Предел Манассии идет от Асира к Михмефафу, который против Сихема; отсюда предел идет направо к жителям Ен-Таппуаха.

⁸Земята на Тапфуя принадлежеше на Манасия; а [самият] Тапфуя, на Манасиевата граница, принадлежеше на ефремците.

⁸Земля Таппуах досталась Манассии, а город Таппуах у предела Манассиина – сынам Ефремовым.

⁹И границата слизаше до потока Кана, на юг от потока. Тия градове между Манасиевите градове принадлежаха на Ефрема; и Манасиевата граница беше на север от потока и свършваше при морето.

⁹Отсюда предел нисходит к потоку Кане, с южной стороны потока. Города сии принадлежат Ефрему, хотя находятся среди городов Манассии. Предел Манассии – на северной стороне потока и оканчивается морем.

¹⁰[Земята] на юг беше на Ефрема, а на север на Манасия, и морето беше границата му; и [земите] [им] допираха на север до Асир и на изток до Исахар.

¹⁰Что к югу, то Ефремово, а что к северу, то Манассиино; море же было пределом их; к Асиру примыкали они с северной стороны и к Иссахару с восточной.

¹¹И в [земята на] Исахара и Асира, Манасия притежаваше Ветсан и заселищата му; Ивлеам и заселищата му, жителите на Дор и заселищата му, жителите на Ендор и заселищата му, жителите на Таанах и заселищата му и жителите на Маледон и заселищата му, три околии.

¹¹У Иссахара и Асира принадлежат Манассии Беф-Сан и зависящие от него места, Ивлеам и зависящие от него места, жители Дора и зависящие от него места, жители Ен-Дора и зависящие от него места, жители Фаанаха и зависящие от него места, жители Мегиддона изависящие от него места, и третья часть Нафефа.

¹²Но манасийците не можаха да изгонят [жителите на] тия градове, а ханаанците настояваха да живеят в оная земя.

¹²Сыны Манассиины не могли выгнать жителей городов сих, и Хананеи остались жить в земле сей.

¹³А когато се закрепиха израилтяните, те наложиха на ханаанците данък, без да ги изгонят съвсем.

¹³Когда же сыны Израилевы пришли в силу, тогда Хананеев сделали они данниками, но изгнать не изгнали их.

¹⁴Тогава Иосифовите потомци говориха на Исуса, казвайки: Защо даде ти [да се хвърли само] едно жребие за нас, и [само] един дял да наследим, тогаз когато сме много люде, понеже Господ ни е благословил до сега?

¹⁴Сыны Иосифа говорили Иисусу и сказали: почему ты дал мне в удел один жребий и один участок, тогда как я многолюден, потому чтотак благословил меня Господь?

¹⁵А Исус им каза: Ако сте много люде, възкачете се на леса и си изсечете една част от него в земята на ферезейците и на рафаимите, тъй като хълместата част на Ефрема е тясна за вас.

¹⁵Иисус сказал им: если ты многолюден, то пойди в леса и там, в землеФерезеев и Рефаимов, расчисти себе место , если гора Ефремова для тебя тесна.

¹⁶Но Иосифовите потомци казаха: Тая хълместа част не е сгодна за нас; при това, всичките ханаанци, които живеят в долинската земя, имат железни колесници, както ония, които са във Ветсан и заселищата му, така и ония, които са в Езраелската долина.

¹⁶Сыны Иосифа сказали: не останется за нами гора, потому что железные колесницы у всех Хананеев, живущих на долине, как у тех, которые в Беф-Сане и в зависящих от него местах, так и у тех, которые на долине Изреельской.

¹⁷Тогава Исус говори на Иосифовия дом - на Ефрема и на Манасия - казвайки: [Наистина] вие сте много люде и имате голяма сила; не ще имате [само] едно [притежание чрез] жребие;

¹⁷Но Иисус сказал дому Иосифову, Ефрему и Манассии: ты многолюден и сила у тебя велика; не один жребий будет у тебя:

¹⁸но хълместата част ще бъде ваша, макар че е залесена, защото ще я изсечете; ще бъде ваша и до краищата си, понеже ще изпъдите ханаанците, при все, че имат железни колесници и са силни.

¹⁸и гора будет твоею, и лес сей; ты расчистишь его, и он будет твой до самого конца его; ибо ты изгонишь Хананеев, хотя у них колесницы железные, и хотя они сильны.