1И галаадецът Ефтай беше силен и храбър мъж; той беше син на една блудница; а Ефтаевият баща беше Галаад.
1Иеффай Галаадитянин был человек храбрый. Он был сын блудницы; отГалаада родился Иеффай.
2И жената на Галаада му роди синове; а когато пораснаха синовете на жена му, те изпъдиха Ефтая, като му казаха: Ти няма да наследиш в бащиния ни дом, защото си син на чужденка.
2И жена Галаадова родила ему сыновей. Когда возмужали сыновья жены, изгнали они Иеффая, сказав ему: ты не наследник в доме отца нашего, потому что ты сын другой женщины.
3Затова Ефтай побягна от братята си, та живееше в земята Тов; и при Ефтая се събраха безделници, които и излизаха с него.
3И убежал Иеффай от братьев своих и жил в земле Тов; и собрались к Иеффаю праздные люди и выходили с ним.
4А след известно време амонците воюваха против Израиля.
4Чрез несколько времени Аммонитяне пошли войною наИзраиля.
5И когато се биеха амонците против Израиля, галаадските старейшини отидоха да доведат Ефтая от земята Тов,
5Во время войны Аммонитян с Израильтянами пришли старейшины Галаадские взять Иеффая из земли Тов
6като казаха на Ефтая: Дойди та ни стани началник, за да се бием против амонците.
6и сказали Иеффаю: приди, будь у нас вождем, и сразимся с Аммонитянами.
7А Ефтай рече на галаадските старейшини: Не ме ли намразихте, и не ме ли изпъдихте из бащиния ми дом? А защо сте дошли при мене сега, когато сте на тясно?
7Иеффай сказал старейшинам Галаадским: не вы ли возненавидели меня и выгнали из дома отца моего? зачем же пришли ко мне ныне, когда вы в беде?
8И галаадските старейшини казаха на Ефтая: За това сме се върнали сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш против амонците; и ти ще станеш за нас началник над всичките галаадски жители.
8Старейшины Галаадские сказали Иеффаю: для того мы теперь пришли к тебе, чтобы ты пошел с нами и сразился с Аммонитянами и был у нас начальником всех жителейГалаадских.
9И Ефтай каза на галаадските старейшини: Ако ме върнете у дома, за да воювам против амонците, и Господ ми ги предаде, [наистина] ли ще стана началник над вас?
9И сказал Иеффай старейшинам Галаадским: если вы возвратите меня, чтобы сразиться с Аммонитянами, и Господь предаст мне их, то останусь ли я у вас начальником?
10И галаадските старейшини казаха на Ефтая: Господ нека бъде свидетел помежду ни! сигурно ще направим според както си казал.
10Старейшины Галаадские сказали Иеффаю: Господь да будет свидетелеммежду нами, что мы сделаем по слову твоему!
11Тогава Ефтай отиде с галаадските старейшини, и людете го поставиха глава и началник над себе си. И Ефтай изговори всичките си думи пред Господа в Масфа.
11И пошел Иеффай со старейшинами Галаадскими, и народ поставил егонад собою начальником и вождем, и Иеффай произнес все слова свои пред лицем Господа в Массифе.
12Тогава Ефтай прати посланици до царя на амонците да кажат: Каква работа имаш с мене, та си дошъл при мене да се биеш против земята ми?
12И послал Иеффай послов к царю Аммонитскому сказать: что тебе до меня, что ты пришел ко мне воевать на земле моей?
13И царят на амонците отговори на Ефтаевите посланици: Защото Израил, когато идеше от Египет, отне земята ми от Арнон до Явок и до Иордан; сега, прочее, върни тия [земи] по мирен начин.
13Царь Аммонитский сказал послам Иеффая: Израиль, когда шел из Египта, взял землю мою от Арнона до Иавока и Иордана; итак возврати мне ее с миром.
14Тогава Ефтай пак прати посланици до царя на амонците да му рекат:
14Иеффай в другой раз послал послов к царю Аммонитскому,
15Така казва Ефтай: Израил не е отнел моавската земя, нито земята на амонците;
15сказать ему: так говорит Иеффай: Израиль не взял земли Моавитской и земли Аммонитской;
16но когато Израил идеше от Египет и отиваше през пустинята към Червеното море, и беше дошъл в Кадис,
16ибо когда шли из Египта, Израиль пошел в пустыню к Чермному морю и пришел в Кадес;
17тогава Израил прати посланици до едомския цар да рекат: Нека премина, моля през земята ти. А едомският цар не послуша. Прати още и до моавския цар; но и той не склони. Затова Израил остана в Кадис.
17оттуда послал Израиль послов к царю Едомскому сказать: „позволь мнепройти землею твоею"; но царь Едомский не послушал; и к царю Моавитскому он посылал, но и тот не согласился; посему Израиль оставался в Кадесе.
18Тогава отиде през пустинята, та обиколи едомската земя и моавската земя, и, като мина по източната страна на моавската земя, разположи стан оттатък Арнон; но не влезе вътре в моавските предели, защото Арнон беше моавската граница.
18И пошел пустынею, и миновал землю Едомскую и землю Моавитскую, и, придя к восточному пределу земли Моавитской, расположился станом за Арноном; но не входил в пределы Моавитские, ибо Арнон есть предел Моава.
19След това Израил прати посланици до аморейския цар Сион есевонския цар, та Израил му каза: Нека преминем, молим те, през земята ти до нашето място.
19И послал Израиль послов к Сигону, царю Аморрейскому, царю Есевонскому, и сказал ему Израиль: позволь нам пройти землею твоею в свое место.
20Но Сион не се довери на Израиля [та да го пусне] да мине през пределите му; а [напротив] Сион събра всичките си люде и, като разположи стан в Яса, воюва против Израиля.
20Но Сигон не согласился пропустить Израиля чрез пределы свои, и собрал Сигон весь народ свой, и расположился станом в Иааце, и сразился с Израилем.
21И Господ Израилевият Бог предаде Сиона и всичките му люде в ръката на Израиля, и те ги поразиха; и така Израил завладя цялата земя на аморейците, жителите на оная земя.
21И предал Господь Бог Израилев Сигона и весь народ его в рукиИзраилю, и он побил их; и получил Израиль в наследие всюземлю Аморрея, жившего в земле той;
22Те завладяха всичките предели на аморейците, от Арнон до Явок, и от пустинята дори до Иордан.
22и получили они в наследие все пределы Аморрея от Арнона до Иавока и от пустыни до Иордана.
23И сега, като Господ Израилевият Бог е изгонил аморейците отпред людете Си Израиля, ти ли ще притежаваш [земите] им?
23Итак Господь Бог Израилев изгнал Аморрея от лица народа СвоегоИзраиля, а ты хочешь взять его наследие?
24Не ще ли притежаваш онова, което твоят бог Хамос ти дава да притежаваш? Също и ние ще притежаваме [земите на] всички, които Иеова нашият Бог е изгонил отпред нас.
24Не владеешь ли ты тем, что дал тебе Хамос, бог твой? И мы владеемвсем тем, что дал нам в наследие Господь Бог наш.
25И сега, ти в какво си по-добър от моавския цар Валак Сепфоровия син? Борил ли се е той някога с Израиля, или воювал ли е някога против него?
25Разве ты лучше Валака, сына Сепфорова, царя Моавитского? Ссорился ли он с Израилем, или воевал ли с ними?
26Триста години са откак се е заселил Израил в Есевон и в селата му, в Ароир и в селата му, и във всичките градове, които са разположени край Арнон; а защо през това време не сте ги превзели обратно?
26Израиль уже живет триста лет в Есевоне и в зависящих от него городах , в Ароере и зависящих от него городах , и во всех городах, которые близ Арнона; для чего вы в то время неотнимали их ?
27Прочее, аз не съм ти съгрешил; но ти ме онеправдаваш като воюваш против мене. Господ Съдията нека съди днес между израилтяните и амонците.
27А я не виновен пред тобою, и ты делаешь мне зло, выступив против меня войною. Господь Судия да будет ныне судьею между сынами Израиля и между Аммонитянами!
28Но царят на амонците не послуша думите, които Ефтай му изпрати.
28Но царь Аммонитский не послушал слов Иеффая, с которыми он посылал к нему.
29Тогава дойде Господният Дух на Ефтая; и той мина през Галаад и Манасия, мина и през галаадската Масфа, и от галаадската Масфа мина против амонците.
29И был на Иеффае Дух Господень, и прошел он Галаад и Манассию, и прошел Массифу Галаадскую, и из Массифы Галаадской пошел к Аммонитянам.
30И Ефтай направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш амонците в ръката ми,
30И дал Иеффай обет Господу и сказал: если Ты предашь Аммонитян в руки мои,
31тогава онова, което излезе из вратата на къщата ми да ме посрещне, когато се върна с мир от амонците, ще бъде Господу, и ще го принеса всеизгаряне.
31то по возвращении моем с миром от Аммонитян, что выйдет из воротдома моего навстречу мне, будет Господу, и вознесу сие на всесожжение.
32И тъй, Ефтай замина към амонците, за да воюва против тях, и Господ ги предаде в ръката му;
32И пришел Иеффай к Аммонитянам – сразиться с ними, и предал их Господь в руки его;
33та ги порази от Ароир до Минит, двадесет града, и до Авел-Керамим, с твърде голямо поражение. Така се покориха амонците пред израилтяните.
33и поразил их поражением весьма великим, от Ароера до Минифа двадцать городов, и до Авель-Керамима, и смирились Аммонитяне пред сынами Израилевыми.
34Тогава, като дойде Ефтай у дома си в Масфа, ето, дъщеря му излизаше да го посрещне с тъпанчета и хора; и тя му беше едничка; освен нея нямаше ни син ни дъщеря.
34И пришел Иеффай в Массифу в дом свой, и вот, дочь его выходитнавстречу ему с тимпанами и ликами: она была у него только одна, и не было у него еще ни сына, ни дочери.
35И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, щерко моя! ти съвсем си ме унижила, и си от ония, които ме смущават; защото аз изговорих думи {Еврейски: отворил устата си.} към Господа, и не мога да отстъпя.
35Когда он увидел ее, разодрал одежду свою и сказал: ах, дочь моя! ты сразила меня; и ты в числе нарушителей покоя моего! я отверз о тебе уста мои пред Господом и не могу отречься.
36А тя му каза: Тате, понеже си изговорил думи {Еврейски: отворил устата си.} към Господа, стори с мене според това, което е излязло из устата ти, тъй като Господ извърши за тебе възмездие на неприятелите ти амонците.
36Она сказала ему: отец мой! ты отверз уста твои пред Господом – и делай со мною то, что произнесли уста твои, когда Господь совершил чрез тебяотмщение врагам твоим Аммонитянам.
37Каза още на баща си: Нека ми се направи това: остави ме два месеца, да ида да ходя по хълмовете, аз и другарките ми, и да оплача девството си.
37И сказала отцу своему: сделай мне только вот что: отпусти меня на два месяца; я пойду, взойду на горы и оплачу девствомое с подругами моими.
38И той рече: Иди. И пусна я за два месеца. И тя отиде с другарките си, та оплака девството си по хълмовете.
38Он сказал: пойди. И отпустил ее на два месяца. Она пошла с подругами своими и оплакивала девство свое в горах.
39И в края на двата месеца се върна при баща си; и той стори с нея според обрека, който бе направил. И тя не беше познала мъж. От това стана обичай в Израил,
39По прошествии двух месяцев она возвратилась к отцу своему, и он совершил над нею обет свой, который дал, и она не познала мужа. И вошло в обычай у Израиля,
40да ходят Израилевите дъщери всяка година, четири дена в годината, за да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай.
40что ежегодно дочери Израилевы ходили оплакивать дочь Иеффая Галаадитянина, четыре дня в году.