¹Господ още говори на Моисея, казвайки:

¹И сказал Господь Моисею, говоря:

²Говори на израилтяните, като им кажеш: Господните празници, в които ще свиквате свети събрания, Моите празници, са следните:

²объяви сынам Израилевым и скажи им о праздниках Господних, в которыедолжно созывать священные собрания. Вот праздники Мои:

³Шест дена да се работи; а седмият ден е събота за тържествена почивка, за свето събрание: [в нея] да не работите никаква работа; във всичките ви жилища е събота Господу.

³шесть дней можно делать дела, а в седьмой день суббота покоя, священное собрание; никакого дела не делайте; это суббота Господня во всех жилищах ваших.

⁴Ето Господните празници, свети събрания, които ще свиквате във времената им:

⁴Вот праздники Господни, священные собрания, которые вы должны созывать в свое время:

⁵В първия месец, на четиринадесетия ден от месеца, привечер, е Пасха Господна;

⁵в первый месяц, в четырнадцатый день месяца вечером Пасха Господня;

⁶и на петнадесетия ден от същия месец е Господният празник на безквасните; седем дена да ядете безквасни хлябове.

⁶и в пятнадцатый день того же месяца праздник опресноков Господу; семь дней ешьте опресноки;

⁷На първия ден да имате свето събрание, и никаква слугинска работа да не вършите.

⁷в первый день да будет у вас священное собрание; никакой работы не работайте;

⁸И седем дена да принасяте по една жертва чрез огън Господу; на седмия ден е свето събрание, и никаква слугинска работа да не вършите.

⁸и в течение семи дней приносите жертвы Господу; в седьмой деньтакже священное собрание; никакой работы не работайте.

⁹Господ говори още на Моисея, казвайки:

⁹И сказал Господь Моисею, говоря:

¹⁰Говори на израилтяните, като им кажеш: Когато влезете в земята, която Аз ви давам, и пожънете жетвата й, тогава да донесете на свещеника един сноп от първите плодове на жетвата си;

¹⁰объяви сынам Израилевым и скажи им: когда придете в землю, которую Я даю вам, и будете жать на ней жатву, то принесите первый сноп жатвы вашей к священнику;

¹¹и той да подвижи снопа пред Господа, за да ви бъде приет; на другия ден подир съботата да го подвижи свещеникът.

¹¹он вознесет этот сноп пред Господом, чтобы вам приобрести благоволение; на другой день праздника вознесет его священник;

¹²И в деня, когато подвижите снопа, да принесете за всеизгаряне Господу едно едногодишно агне без порок;

¹²и в день возношения снопа принесите во всесожжение Господу агнца однолетнего, без порока,

¹³и хлебния му принос, две десети [от ефа] чисто брашно омесено с дървено масло, в жертва чрез огън Господу за благоухание; и възлиянието му, един четвърт ин вино.

¹³и с ним хлебного приношения две десятых части ефы пшеничной муки, смешанной с елеем, в жертву Господу, в приятное благоухание, и возлияния к нему четверть гина вина;

¹⁴А хляб, или пържено жито, или пресни класове да не ядете до тоя ден, до деня, когато принесете приноса на вашия Бог. Това да бъде вечен закон във всичките ви поколения, във всичките ви жилища.

¹⁴никакого нового хлеба, ни сушеных зерен, ни зерен сырых не ешьте до того дня, в который принесете приношения Богу вашему: это вечное постановление в роды ваши во всех жилищах ваших.

¹⁵От другия ден след съботата, в която принесохте снопа на движимия принос, да си изброите седем цели седмици;

¹⁵Отсчитайте себе от первого дня после праздника, от того дня, в которыйприносите сноп потрясания, семь полных недель,

¹⁶до следващия ден подир седмата събота да изброите петдесет дена, и тогава да принесете новохлебен принос Господу.

¹⁶до первого дня после седьмой недели отсчитайтепятьдесят дней, и тогда принесите новое хлебное приношение Господу:

¹⁷Да донесете от жилищата си за движим принос два хляба, които да бъдат две десети [от ефа] чисто брашно, изпечени с квас, като първи плодове Господу.

¹⁷от жилищ ваших приносите два хлеба возношения, которые должны состоять из двух десятых частей ефы пшеничной муки и должны быть испечены кислые, как первый плод Господу;

¹⁸И заедно с хляба да принесете седем едногодишни агнета без недостатък, един юнец и два овена; да бъдат всеизгаряне Господу заедно с хлебния им принос и заедно с възлиянията им, в принос чрез огън за благоухание Господу.

¹⁸вместе с хлебами представьте семь агнцев без порока, однолетних, и из крупного скота одного тельца и двух овнов; да будет это во всесожжение Господу, и хлебное приношение и возлияние к ним, в жертву, в приятноеблагоухание Господу.

¹⁹Да принесете и един козел в принос за грях, и две едногодишни агнета за примирителна жертва.

¹⁹Приготовьте также из стада коз одного козла в жертву за грех и двух однолетних агнцев в жертву мирную.

²⁰И свещеникът да ги подвижи заедно с хляба на първите плодове и заедно с двете агнета за движим принос пред Господа; те да бъдат свети Господу за свещеника.

²⁰священник должен принести это, потрясая пред Господом, вместе с потрясаемыми хлебами первого плода и с двумя агнцами, и это будет святынею Господу; священнику, который приносит, это принадлежит ;

²¹И на същия ден да свикате свето събрание и никаква слугинска работа да не вършите: това да бъде вечен закон във всичките ви жилища във всичките ви поколения.

²¹и созывайте народ в сей день, священное собрание да будет у вас, никакой работы не работайте: это постановление вечное во всех жилищах ваших в роды ваши.

²²И когато жънете нивите на земята си, да не жънеш краищата на нивата си, и да не събираш падналите в жетвата ти класове; за сиромаха и за чужденеца да ги оставиш. Аз съм Господ вашият Бог.

²²Когда будете жать жатву на земле вашей, не дожинай до края поля твоего, когда жнешь, и оставшегося от жатвы твоей не подбирай; бедному и пришельцу оставь это. Я Господь, Бог ваш.

²³Господ още говори на Моисея, казвайки:

²³И сказал Господь Моисею, говоря:

²⁴Говори на израилтяните, като речеш: В седмия месец, на първия ден от месеца, да ви бъде тържествена почивка, спомен с тръбно възклицание, свето събрание.

²⁴скажи сынам Израилевым: в седьмой месяц, в первый день месяца да будет у вас покой, праздник труб, священное собрание.

²⁵[В него] да не вършите никаква слугинска работа и да принасяте жертва чрез огън Господу.

²⁵никакой работы не работайте и приносите жертву Господу.

²⁶Господ говори още на Моисея, казвайки:

²⁶И сказал Господь Моисею, говоря:

²⁷Десетият ден на тоя седми месец да бъде ден на умилостивение; да имате свето събрание, и да смирите душите си, и да принесете жертва чрез огън Господу.

²⁷также в девятый день седьмого месяца сего, день очищения, да будет у вас священное собрание; смиряйте души ваши и приносите жертву Господу;

²⁸Никаква работа да не вършите в тоя ден, защото е ден на умилостивение, за да се извърши умилостивение за вас пред Господа вашия Бог.

²⁸никакого дела не делайте в день сей, ибо это день очищения, дабы очистить вас пред лицем Господа, Бога вашего;

²⁹Защото всеки човек, който не се смири в тоя ден, ще се изтреби измежду людете си.

²⁹а всякая душа, которая не смирит себя в этот день, истребится из народа своего;

³⁰И всеки човек, който извърши каква да е работа в тоя ден, тоя човек ще изтребя изсред людете му.

³⁰и если какая душа будет делать какое-нибудь дело в день сей, Я истреблю ту душу из народа ее;

³¹Никаква работа да не вършите; това да бъде вечен закон във всичките ви поколения във всичките ви жилища.

³¹никакого дела не делайте: это постановление вечное в роды ваши, во всех жилищахваших;

³²Ще ви бъде събота за тържествена почивка и за да смирите душите си; на деветия ден от месеца, вечерта, от вечер до вечер, да пазите съботата си.

³²это для вас суббота покоя, и смиряйте души ваши, с вечера девятого дня месяца; от вечера до вечера празднуйте субботу вашу.

³³Господ говори още на Моисея, казвайки:

³³И сказал Господь Моисею, говоря:

³⁴Говори на израилтяните, като речеш: От петнадесетия ден на тоя седми месец да пазите за седем дена Господния празник на скинопигията.

³⁴скажи сынам Израилевым: с пятнадцатого дня того же седьмого месяца праздник кущей, семь дней Господу;

³⁵На първия ден да има свето събрание, и никаква слугинска работа да не вършите.

³⁵в первый день священное собрание, никакой работы не работайте;

³⁶Седем дена да принасяте по една жертва чрез огън Господу, а на осмия ден да имате свето събрание и да принесете жертва чрез огън Господу; това е тържествено събрание, и никаква слугинска работа да не вършите.

³⁶в течение семи дней приносите жертву Господу; в восьмой день священное собрание да будет у вас, и приносите жертву Господу: это отдание праздника, никакой работы не работайте.

³⁷Тия са Господните празници, в които да свиквате свети събрания, за да принасяте жертва чрез огън Господу, всеизгаряне, хлебен принос, жертва и възлияния, всяко на определения му ден,

³⁷Вот праздники Господни, в которые должно созывать священные собрания, чтобы приносить в жертву Господу всесожжение, хлебное приношение, заколаемые жертвы ивозлияния, каждое в свой день,

³⁸освен Господните съботи, и освен всичките обреци, и освен всичките доброволни приноси които давате Господу.

³⁸кроме суббот Господних и кроме даров ваших, и кроме всех обетов ваших и кроме всего приносимого по усердию вашему,что вы даете Господу.

³⁹А на петнадесетия ден от седмия месец, когато ще сте прибрали произведенията на земята, да празнувате Господния празник седем дена; първият ден да бъде тържествена почивка, и осмият ден тържествена почивка.

³⁹А в пятнадцатый день седьмого месяца, когда вы собираете произведения земли, празднуйте праздник Господень семь дней: в первый день покой и в восьмой день покой;

⁴⁰И на първия ден да си вземете плод от хубави дървета, палмови клони, клони от широколистни дървета и речни върби, и седем дена да се веселите пред Господа вашия Бог.

⁴⁰в первый день возьмите себе ветви красивых дерев, ветви пальмовые и ветви дерев широколиственных и верб речных, и веселитесь предГосподом Богом вашим семь дней;

⁴¹Да празнувате тоя празник за Господа седем дена в годината; това да бъде вечен закон във всичките ви поколения; в седмия месец да го празнувате.

⁴¹и празднуйте этот праздник Господень семь дней в году: это постановление вечное в роды ваши; в седьмой месяц празднуйте его;

⁴²В колиби да седите седем дена; всички туземци израилтяни да седят в колиби,

⁴²в кущах живите семь дней; всякий туземец Израильтянин должен жить в кущах,

⁴³за да познаят [бъдещите] ви поколения, че в колиби направих израилтяните да седят, когато ги изведох из Египетската земя. Аз съм Господ вашият Бог.

⁴³чтобы знали роды ваши, что в кущах поселил Я сынов Израилевых,когда вывел их из земли Египетской. Я Господь, Бог ваш.

⁴⁴И тъй, Моисей обяви Господните празници на израилтяните.

⁴⁴И объявил Моисей сынам Израилевым о праздниках Господних.