¹Ето и законът за приноса за престъпление; той е пресвет.

¹Вот закон о жертве повинности: это великая святыня;

²На мястото, гдето колят всеизгарянето, да закалят и приноса за престъпление; и с кръвта му да се поръсва олтара наоколо.

²жертву повинности должно заколать на том месте, где заколается всесожжение, и кровью ее кропить на жертвенник со всех сторон;

³От него да се принася всичката му тлъстина: опашката, тлъстината, която покрива вътрешностите,

³приносящий должен представить из нее весь тук, курдюк и тук, покрывающийвнутренности,

⁴двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (което да извади до бъбреците);

⁴и обе почки и тук, который на них, который на стегнах, и сальник, который на печени; с почками пусть он отделит сие;

⁵и свещеникът да ги изгори на олтара за жертва чрез огън Господу; това е принос за престъпление.

⁵и сожжет сие священник на жертвеннике в жертву Господу: это жертваповинности.

⁶Всеки от мъжки пол между свещеническите [семейства] да го яде; на свето място да се яде; той е пресвет.

⁶Весь мужеский пол священнического рода может есть ее; на святом месте должно есть ее: это великая святыня.

⁷Както е приносът за грях, така е и принос за престъпление; един закон да има за тях; който свещеник прави умилостивение чрез него, негов да бъде.

⁷Как о жертве за грех, так и о жертве повинности закон один: она принадлежит священнику, который очищает посредством ее.

⁸А който свещеник принася някому [приноса за] всеизгаряне, тоя свещеник да взима за себе си кожата на всеизгарянето, което е принесъл.

⁸И когда священник приносит чью-нибудь жертву всесожжения, кожа от жертвы всесожжения, которое он приносит, принадлежит священнику;

⁹И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, и всичко, което е сготвено в гърне или на тава, да бъде на свещеника, който го принася.

⁹и всякое приношение хлебное, которое печено в печи, и всякое приготовленное в горшке или на сковороде, принадлежит священнику, приносящему его;

¹⁰А всеки хлебен принос, омесен с дървено масло или сух, да бъде на всичките Ааронови синове, по равен дял на всекиго.

¹⁰и всякое приношение хлебное, смешанное с елеем и сухое, принадлежитвсем сынам Аароновым, как одному, так и другому.

¹¹Ето и законът за примирителната жертва, която ще се принася Господу:

¹¹Вот закон о жертве мирной, которую приносят Господу:

¹²ако я принесе някой за благодарение, то с благодарствената жертва да принесе и безквасни пити омесени с дървено масло, и безквасни кори намазани с масло, и пити от чисто брашно омесени с масло.

¹²если кто в благодарность приносит ее, то при жертве благодарности он должен принестипресные хлебы, смешанные с елеем, и пресные лепешки, помазанные елеем, и пшеничную муку, напитанную елеем , хлебы, смешанные с елеем;

¹³А, освен питите, с благодарствената си примирителна жертва да принесе и квасен хляб.

¹³кроме лепешек пусть он приносит в приношение свое квасный хлеб, при мирной жертве благодарной;

¹⁴И от приноса си да принесе по едно от всички [тия неща] принос за издигане пред Господа; това да бъде на свещеника, който ръси с кръвта на примирителния принос.

¹⁴одно что-нибудь из всего приношения своего пусть принесет он в возношение Господу: это принадлежит священнику, кропящему кровью мирной жертвы;

¹⁵И месото на благодарствената му примирителна жертва да се яде същия ден, в който се принася; да не оставя той от него до утринта.

¹⁵мясо мирной жертвы благодарности должно съесть в день приношенияее, не должно оставлять от него до утра.

¹⁶Но ако жертвата на приноса е обречена, или е доброволен принос, то да се яде в същия ден, в който принася жертвата си; и каквото остане от него, да се яде на другия ден;

¹⁶Если же кто приносит жертву по обету, или от усердия, то жертву его должно есть в день приношения, и на другой день оставшееся от нее есть можно,

¹⁷но каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгаря в огън.

¹⁷а оставшееся от жертвенного мяса к третьему дню должно сжечь наогне;

¹⁸И ако се изяде нещо от месото на примирителната жертва на третия ден, то оня, който я принася, не ще бъде приет, нито ще му се счете жертвата; отвратителна ще бъде; и оня човек, който би ял от нея, да носи беззаконието си.

¹⁸если же будут есть мясо мирной жертвы на третий день, то она не будет благоприятна; кто ее принесет, тому ни во что не вменится: это осквернение, и кто будет есть ее, тот понесет на себе грех;

¹⁹Месото, до което би се допряло нечисто нещо, да се не яде; в огън да се изгаря; а от [неоскверненото] месо да яде всеки, който е чист;

¹⁹мяса сего, если оно прикоснется к чему-либо нечистому, не должно есть, но должно сжечь его на огне; а мясо чистое может есть всякий чистый;

²⁰но оня човек, който, като има нечистота на себе си, яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.

²⁰если же какая душа, имея на себе нечистоту, будет есть мясо мирной жертвы Господней, то истребится душа та из народа своего;

²¹Също и оня човек, който би се допрял до нечисто нещо, до човешка нечистота, или до нечисто животно, или до каква да било нечиста гнусота, и яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.

²¹и если какая душа, прикоснувшись к чему-нибудь нечистому, к нечистоте человеческой, или к нечистому скоту, или какому-нибудь нечистому гаду, будет есть мясо мирной жертвы Господней, то истребится душа та из народа своего.

²²Господ още говори на Моисея, казвайки:

²²И сказал Господь Моисею, говоря:

²³Говори на израилтяните, като речеш: Да не ядете никаква тлъстина, нито от говедо нито от овца, нито от коза.

²³скажи сынам Израилевым: никакого тука ни из вола, ни из овцы, ни из козла не ешьте.

²⁴Тлъстината на естествено умряло и тлъстината на разкъсано от звяр може да се употреби за всяка [друга] нужда; но никак да не ядете от нея.

²⁴Тук из мертвого и тук из растерзанного зверем можно употреблять на всякое дело; а есть не ешьте его;

²⁵Защото, който яде тлъстина от животно, от което се принася жертва чрез огън Господу, тоя човек, който би ял от нея, ще се изтреби измежду людете си.

²⁵ибо, кто будет есть тук из скота, который приносится в жертву Господу, истребится душа та из народа своего;

²⁶И в никое от жилищата си да не ядете никаква кръв, било от птица или от животно.

²⁶и никакой крови не ешьте во всех жилищах ваших ни из птиц, ни из скота;

²⁷Всеки човек, който би ял каква да е кръв, тоя човек ще се изтреби измежду людете си.

²⁷а кто будет есть какую-нибудь кровь, истребится душа та из народа своего.

²⁸Господ още говори на Моисея, казвайки:

²⁸И сказал Господь Моисею, говоря:

²⁹Говори на израилтяните, като речеш: Който принася примирителна жертва Господу, нека донесе приноса си Господу от примирителната си жертва.

²⁹скажи сынам Израилевым: кто представляет мирную жертву свою Господу, тот из мирной жертвы часть должен принести в приношение Господу;

³⁰Със своите ръце да донесе Господните чрез огън приноси; да донесе тлъстината с гърдите, щото гърдите да се движат за движим принос пред Господа.

³⁰своими руками должен он принести в жертву Господу: тук с грудью должен он принести, потрясая грудь пред лицем Господним;

³¹А свещеникът да изгаря тлъстината на олтара; обаче гърдите да бъдат на Аарона и на синовете му.

³¹тук сожжет священник на жертвеннике, а грудь принадлежит Аарону и сынам его;

³²И дясното бедро да давате на свещеника като принос за издигане от примирителните си жертви.

³²и правое плечо, как возношение, из мирных жертв ваших отдавайте священнику:

³³Който от Аароновите синове принесе кръвта на примирителния принос и тлъстината, да има дясното бедро за свой дял.

³³кто из сынов Аароновых приносит кровь из мирной жертвы и тук, тому и правое плечо на долю;

³⁴Защото Аз взех от израилтяните, от примирителните им жертви, гърдите на движимия принос и бедрото на възвишаемия, и дадох ги на свещеника Аарона и на синовете му за тяхно вечно право от израилтяните.

³⁴ибо Я беру от сынов Израилевых из мирных жертв их грудь потрясания и плечо возношения, и отдаю их Аарону священнику и сынам его в вечный участок от сынов Израилевых.

³⁵Това е делът от Господните чрез огън приноси за Аарона и за синовете му, поради помазването им, в деня когато представи [синовете] си, за да свещенодействуват Господу,

³⁵Вот участок Аарону и участок сынам его из жертв Господних со дня, когда они предстанут пред Господа для священнодействия,

³⁶който дял Господ заповяда да им се дава от израилтяните в деня, когато ги помаза. Това е [тяхно] вечно право във всичките им поколения.

³⁶который повелел Господь давать им со дня помазания их от сынов Израилевых. Это вечное постановление в роды их. –

³⁷Това е законът за всеизгарянето, за хлебния принос, за приноса за грях, за приноса за престъпление, за посвещаванията и за примирителната жертва,

³⁷Вот закон о всесожжении, о приношении хлебном, о жертве за грех, о жертве повинности, о жертве посвящения и о жертве мирной,

³⁸който Господ заповяда на Моисея на Синайската планина, когато заповяда на израилтяните да принасят приносите си Господу, в Синайската пустиня.

³⁸который дал Господь Моисею на горе Синае, когда повелел сынам Израилевым, в пустыне Синайской, приносить Господу приношения их.