¹И една събота, [първата след втория [ден на пасхата]], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.

¹В субботу, первую по втором дне Пасхи, случилось Ему проходить засеянными полями, и ученики Его срывали колосья и ели, растираяруками.

²А някои от фарисеите рекоха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?

²Некоторые же из фарисеев сказали им: зачем вы делаетето, чего не должно делать в субботы?

³Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня той и [мъжете], които бяха с него,

³Иисус сказал им в ответ: разве вы не читали, что сделал Давид, когда взалкал сам и бывшие с ним?

⁴как влезе в Божия дом, взе присътствените хлябове и яде, даде и на ония, които бяха с него, които [хлябове] не е позволено никой да яде, а само свещениците?

⁴Как он вошел в дом Божий, взял хлебы предложения, которых не должно было есть никому, кроме одних священников, и ел, и дал бывшим с ним?

⁵И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.

⁵И сказал им: Сын Человеческий есть господин и субботы.

⁶И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.

⁶Случилось же и в другую субботу войти Ему в синагогу и учить. Там был человек, у которого правая рука была сухая.

⁷И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще [го] изцели, за да могат да Го обвинят.

⁷Книжники же и фарисеи наблюдали за Ним, не исцелит ли в субботу, чтобы найти обвинение против Него.

⁸Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.

⁸Но Он, зная помышления их, сказал человеку, имеющему сухую руку: встань и выступи на средину. И он встал и выступил.

⁹Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? добро ли да прави или зло? да спаси ли живот, или да погуби?

⁹Тогда сказал им Иисус: спрошу Я вас: что должно делать в субботу? добро, или зло?спасти душу, или погубить? Они молчали.

¹⁰И като ги изгледа всички, рече на [човека]: Простри ръката си. И той направи [така]; и ръката му оздравя.

¹⁰И, посмотрев на всех их, сказал тому человеку: протяни руку твою. Он так и сделал; и стала рука его здорова, как другая.

¹¹А те се изпълниха с луда ярост, и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.

¹¹Они же пришли в бешенство и говорили между собою, что бы им сделать с Иисусом.

¹²През ония дни [Исус] излезе на бърдото да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

¹²В те дни взошел Он на гору помолиться и пробыл всю ночь в молитве к Богу.

¹³И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:

¹³Когда же настал день, призвал учеников Своих и избрал из них двенадцать, которых и наименовал Апостолами:

¹⁴Симона, когото и нарече Петър, и брат му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея.

¹⁴Симона, которого и назвал Петром, и Андрея, брата его, Иакова и Иоанна, Филиппа и Варфоломея,

¹⁵Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.

¹⁵Матфея и Фому, Иакова Алфеева и Симона, прозываемогоЗилотом,

¹⁶Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който стана предател.

¹⁶Иуду Иаковлева и Иуду Искариота, который потом сделался предателем.

¹⁷И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; [спряха се там] и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от тирското и сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;

¹⁷И, сойдя с ними, стал Он на ровном месте, и множество учеников Его, и много народа из всей Иудеи и Иерусалима и приморских мест Тирских и Сидонских,

¹⁸[тоже] и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.

¹⁸которые пришли послушать Его и исцелиться от болезней своих, также и страждущие от нечистых духов; и исцелялись.

¹⁹И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.

¹⁹И весь народ искал прикасаться к Нему, потому что от Него исходила сила и исцеляла всех.

²⁰И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.

²⁰И Он, возведя очи Свои на учеников Своих, говорил: Блаженны нищие духом, ибо ваше есть Царствие Божие.

²¹Блажени, които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.

²¹Блаженны алчущие ныне, ибо насытитесь. Блаженны плачущие ныне, ибо воссмеетесь.

²²Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчват [от себе си] и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;

²²Блаженны вы, когда возненавидят вас люди и когда отлучат вас, и будут поносить, и пронесут имя ваше, как бесчестное, за Сына Человеческого.

²³възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.

²³Возрадуйтесь в тот день и возвеселитесь, ибо велика вам награда на небесах. Так поступали с пророками отцы их.

²⁴Но горко на вас богатите; защото сте приели [вече] утехата си.

²⁴Напротив, горе вам, богатые! ибо вы уже получили свое утешение.

²⁵Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко [на вас], които сега се смеете; защото ще жалеете и ще плачете.

²⁵Горе вам, пресыщенные ныне! ибо взалчете. Горе вам,смеющиеся ныне! ибо восплачете и возрыдаете.

²⁶Горко [на вас], когато всички човеци ви захвалят; защото бащите им така правеха на лъжепророците.

²⁶Горе вам, когда все люди будут говорить о вас хорошо! ибо так поступали с лжепророками отцы их.

²⁷Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,

²⁷Но вам, слушающим, говорю: любите врагов ваших, благотворите ненавидящим вас,

²⁸благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.

²⁸благословляйте проклинающих вас и молитесь за обижающих вас.

²⁹На този, който те плесне по [едната] буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.

²⁹Ударившему тебя по щеке подставь и другую, и отнимающему у тебя верхнюю одежду не препятствуйвзять и рубашку.

³⁰Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.

³⁰Всякому, просящему у тебя, давай, и от взявшего твое не требуй назад.

³¹И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.

³¹И как хотите, чтобы с вами поступали люди, так и вы поступайте с ними.

³²Понеже ако обичате [само] ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.

³²И если любите любящих вас, какая вамза то благодарность? ибо и грешники любящих их любят.

³³И ако правите добро [само] на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците правят същото,

³³И если делаете добро тем, которые вам делают добро, какая вам за то благодарность? ибо и грешники то же делают.

³⁴И ако заемате [само] на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.

³⁴И если взаймы даете тем, от которыхнадеетесь получить обратно, какая вам за то благодарность? ибо и грешники дают взаймы грешникам, чтобы получить обратно столько же.

³⁵Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.

³⁵Но вы любите врагов ваших, и благотворите, и взаймы давайте, не ожидая ничего; и будет вам награда великая, и будете сынами Всевышнего; ибо Онблаг и к неблагодарным и злым.

³⁶Бъдете [прочее], милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.

³⁶Итак, будьте милосерды, как и Отец ваш милосерд.

³⁷Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;

³⁷Не судите, и не будете судимы; не осуждайте, и не будете осуждены; прощайте, и прощены будете;

³⁸давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.

³⁸давайте, и дастся вам: мерою доброю, утрясенною, нагнетенною и переполненною отсыплют вам в лоно ваше; ибо, какою мерою мерите, такою же отмерится и вам.

³⁹Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?

³⁹Сказал также им притчу: может ли слепой водить слепого? не оба ли упадут в яму?

⁴⁰Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки [ученик], когато се усъвършенствува ще бъде като учителя си.

⁴⁰Ученик не бывает выше своего учителя; но, и усовершенствовавшись, будет всякий, как учитель его.

⁴¹И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?

⁴¹Что ты смотришь на сучок в глазе брата твоего, а бревна в твоем глазе не чувствуешь?

⁴²Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.

⁴²Или, как можешь сказать брату твоему: брат! дай, я выну сучок из глаза твоего, когда сам не видишь бревна в твоем глазе? Лицемер! вынь прежде бревно из твоего глаза, и тогда увидишь, как вынуть сучок из глаза брата твоего.

⁴³Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.

⁴³Нет доброго дерева, которое приносило бы худой плод; и нет худого дерева, которое приносило бы плод добрый,

⁴⁴Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.

⁴⁴ибо всякое дерево познается по плоду своему, потому что не собирают смокв с терновника и не снимают винограда с кустарника.

⁴⁵Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият [човек] от злото [си съкровище] изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.

⁴⁵Добрый человек из доброго сокровища сердца своего выноситдоброе, а злой человек из злого сокровища сердца своего выносит злое, ибо от избытка сердца говорят уста его.

⁴⁶И защо Ме зовете, Господи, Господи! и не вършите това, което казвам?

⁴⁶Что вы зовете Меня: Господи! Господи! – и не делаете того, что Я говорю?

⁴⁷Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.

⁴⁷Всякий, приходящий ко Мне и слушающий слова Мои и исполняющий их, скажу вам, кому подобен.

⁴⁸Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.

⁴⁸Он подобен человеку, строящему дом, который копал, углубился и положил основание на камне; почему, когда случилось наводнение и вода наперла на этот дом, то не могла поколебать его, потому что он основан был на камне.

⁴⁹А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и на часа рухна; и срутването на оная къща беше голямо.

⁴⁹А слушающий и неисполняющий подобен человеку, построившему дом на земле без основания, который, когда наперла на неговода, тотчас обрушился; и разрушение дома сего было великое.