¹А в месец Нисан, в двадесетата година на цар Артаксеркса, като имаше вино пред него, аз взех виното та го дадох на царя. И като не бях изглеждал [по-напред] посърнал пред него,

¹В месяце Нисане, в двадцатый год царя Артаксеркса, было перед ним вино. И я взял вино и подал царю, и, казалось, не был печален перед ним.

²затова царят ми рече: Защо е посърнало лицето ти, като не си болен? това не е друго освен скръб на сърцето. Тогава се уплаших твърде много.

²Но царь сказал мне: отчего лице у тебя печально; ты не болен, этого нет, а верно печаль на сердце? Я сильно испугался

³И рекох на царя: Да живее царят до века! как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото на гробищата на бащите ми, е запустял, и портите му изгорени с огън.

³и сказал царю: да живет царь во веки! Как не быть печальным лицу моему, когда город, дом гробов отцов моих, в запустении, и ворота его сожжены огнем!

⁴Тогава царят ми каза: За какво правиш прошение? И помолих се на небесния Бог;

⁴И сказал мне царь: чего же ты желаешь? Я помолился Богу небесному

⁵после рекох на царя: Ако е угодно на царя, и ако слугата ти е придобил твоето благоволение, изпрати ме в Юда, в града на гробищата на бащите ми, за да го съградя.

⁵и сказал царю: если царю благоугодно, и если в благоволении раб твой пред лицем твоим, то пошли меня в Иудею, в город, где гробы отцов моих, чтоб я обстроил его.

⁶Царят пак ми рече (като седеше при него и царицата): Колко време ще се продължи пътешествието ти? и кога ще се върнеш? И угодно биде на царя да ме изпрати, като му определих срок.

⁶И сказал мне царь и царица, которая сидела подле него: сколько времени продлится путь твой, и когда возвратишься? И благоугодно было царюпослать меня, после того как я назначил время.

⁷Рекох още на царя: Ако е угодно на царя, нека ми се дадат писма до областните управители отвъд реката, за да ме препращат докле стигна в Юда,

⁷И сказал я царю: если царю благоугодно, то дал бы мне письма к заречным областеначальникам, чтоб они давали мне пропуск,доколе я не дойду до Иудеи,

⁸и писмо до пазителя на царското бранище Асаф, за да ми даде дървета да направя греди за вратите на крепостта при дома, и за градската стена, и за къщата, в която ще се настаня. И царят ми разреши [всичко], понеже добрата ръка на моя Бог беше над мене.

⁸и письмо к Асафу, хранителю царских лесов, чтоб он дал мне дерев для ворот крепости, которая при доме Божием , и для городской стены, и для дома,в котором бы мне жить. И дал мне царь, так как благодеющая рука Бога моего была надо мною.

⁹И тъй, дойдох при областните управители отвъд реката та им дадох царските писма. (А царят бе пратил с мене военачалници и конници).

⁹И пришел я к заречным областеначальникам и отдал им царские письма. Послал же со мною царь воинских начальников со всадниками.

¹⁰А когато аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, чуха това, оскърбиха се твърде много за дето е дошъл човек да се застъпи за доброто на израилтяните.

¹⁰Когда услышал сие Санаваллат, Хоронит и Товия, Аммонитский раб, то им было весьма досадно, что пришел человекзаботиться о благе сынов Израилевых.

¹¹Така дойдох в Ерусалим и седях там три дни.

¹¹И пришел я в Иерусалим. И пробыв там три дня,

¹²Тогава станах през нощта, аз и неколцина други с мене, без да явя някому що беше турил моят Бог в сърцето ми да направя за Ерусалим; и друг добитък нямаше с мене освен добитъкът, на който яздех.

¹²встал я ночью с немногими людьми, бывшими при мне, и никому не сказал, что Бог мой положил мне на сердце сделать для Иерусалима; животного же не было со мною никакого,кроме того, на котором я ехал.

¹³Излязох нощем през портата на долината та [дойдох] срещу извора на смока и до портата на бунището, та прегледах ерусалимските стени, как бяха съборени, и портите им изгорени с огън.

¹³И проехал я ночью через ворота Долины перед источником Драконовым к воротам Навозным, и осмотрел я стены Иерусалимаразрушенные и его ворота, сожженные огнем.

¹⁴Сетне минах към портата на извора и към царския водоем; но нямаше място от гдето да мине добитъкът, който бе под мене.

¹⁴И подъехал я к воротам Источника и к царскому водоему, но там не было местапройти животному, которое было подо мною, –

¹⁵Тогава възлязох нощем край потока та прегледах стената; после, като се обърнах, влязох през портата на долината та се върнах.

¹⁵и я поднялся назад по лощине ночью и осматривал стену, и проехав опять воротами Долины, возвратился.

¹⁶А по-видните мъже не знаеха где ходих или що сторих; и до тогава не бях явил това ни на юдеите, ни на свещениците, ни на благородните, ни на по-видните мъже, ни на другите, които вършеха работата.

¹⁶И начальствующие не знали, куда я ходил и что я делаю: ни Иудеям,ни священникам, ни знатнейшим, ни начальствующим, ни прочим производителям работ я дотоле ничего не открывал.

¹⁷Тогава им рекох: Вие виждате бедствието, в което се намираме, как Ерусалим е опустошен и портите му са изгорени с огън; елате, да съградим стената на Ерусалим, за да не бъдем вече за укор.

¹⁷И сказал я им: вы видите бедствие, в каком мы находимся; Иерусалим пуст и ворота его сожжены огнем; пойдем, построим стену Иерусалима, ине будем впредь в таком уничижении.

¹⁸И разправих им как ръката на моя Бог беше добра над мене, още и за думите, които царят ми беше казал. И те рекоха: Да станем и да градим. Така засилиха ръцете си за добрата [работа].

¹⁸И я рассказал им о благодеявшей мне руке Бога моего, а также и слова царя, которые онговорил мне. И сказали они: будем строить, – и укрепили руки свои на благое дело .

¹⁹А аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът и арабинът Гисам, когато чуха това, присмяха ни се, презряха ни и думаха: Що е това, което правите? искате да се подигнете против царя ли?

¹⁹Услышав это, Санаваллат, Хоронит и Товия, Аммонитский раб, и Гешем Аравитянин смеялись над нами и с презрением говорили: что это за дело, которое вы делаете? уже не думаете ли возмутиться против царя?

²⁰А аз като им отговорих, рекох им: Небесният Бог, Той ще ни направи да благоуспеем; затова ние, слугите Му, ще станем и ще градим. Вие, обаче, нямате дял, нито право, нито спомен в Ерусалим.

²⁰Я дал им ответ и сказал им: Бог Небесный, Он благопоспешит нам, и мы, рабы Его, станем строить, а вам нет части и права и памяти вИерусалиме.