¹След това, на двадесет и четвъртия ден от същия месец, когато израилтяните бяха събрани с пост, [облечени] с вретища, и с пръст на себе си,

¹В двадцать четвертый день этого месяца собрались все сыны Израилевы, постящиеся и во вретищах и с пеплом на головах своих.

²Израилевият род отдели себе си от всичките чужденци; и застанаха та изповядаха своите грехове и беззаконията на бащите си.

²И отделилось семя Израилево от всех инородных, и встали и исповедывались во грехах своих и в преступлениях отцов своих.

³През една четвърт от деня те ставаха на мястото си та четяха от книгата на закона на Господа своя Бог, и през [друга] четвърт се изповядваха и кланяха се на Господа своя Бог.

³И стояли на своем месте, и четверть дня читали из книги закона Господа Бога своего, и четверть исповедывались и поклонялись ГосподуБогу своему.

⁴Тогава някои от левитите, - Исус, Ваний, Кадмиил, Севания, Вуний, Серевия, Ваний и Хананий, - застанаха на платформата та извикаха със силен глас към Господа своя Бог.

⁴И стали на возвышенное место левитов: Иисус, Вания, Кадмиил, Шевания, Вунний, Шеревия, Вания, Хенани, и громко взывали к Господу Богу своему.

⁵После левитите Исус, Кадмиил, Ваний, Асавния, Серевия, Одия, Севания и Петаия рекоха: Станете та благославяйте Господа вашия Бог от века и до века; и да благославят, [Боже], Твоето славно име, което е възвишено по-горе от всяко благословение и хвала.

⁵И сказали левиты – Иисус, Кадмиил, Вания, Хашавния, Шеревия, Годия, Шевания, Петахия: встаньте, славьте Господа Бога вашего, от века и до века. Да славословят достославное и превысшее всякого славословия и хвалы имя Твое!

⁶Ти си Господ, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата, и цялото им множество, земята и всичко що е на нея, моретата и всичко що е в тях, и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства.

⁶Ты, Господи, един, Ты создал небо, небеса небес и все воинство их, землю и все, что на ней, моря и все, что в них, и Ты живишь все сие, и небесные воинства Тебе поклоняются.

⁷Ти си Господ Бог, Който си избрал Аврама, извел си го от Ур халдейски, и си му дал име Авраам;

⁷Ты Сам, Господи Боже, избрал Аврама, и вывел его из Ура Халдейского, и дал ему имя Авраама,

⁸и като си намерил сърцето му вярно пред Тебе, направил си с него завет, че ще дадеш земята на ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евусейците и гергесейците, - че ще я дадеш на потомството му; и изпълнил си думите Си, защото си праведен.

⁸и нашел сердце его верным пред Тобою, и заключил с ним завет, чтобы дать семени его землю Хананеев, Хеттеев, Аморреев, Ферезеев, Иевусеев и Гергесеев. И Ты исполнил слово Свое, потому что Ты праведен.

⁹И Ти видя теглото на бащите ни в Египет, и чу вика им при Червеното море.

⁹Ты увидел бедствие отцов наших в Египте и услышал вопль их у Чермного моря,

¹⁰Ти показа знамения и чудеса над Фараона, над всичките му слуги, и над всичките люде на земята му, понеже Ти позна, че гордо постъпваха против тях; и Ти си придоби име, както е [известно] днес.

¹⁰и явил знамения и чудеса над фараоном и над всеми рабами его, и над всем народом земли его, так как Ты знал, что они надменно поступали с ними, и сделал Ты Себе имя до сего дня.

¹¹Ти и раздели морето пред тях, та преминаха по сухо всред морето; а гонителите им Ти хвърли в дълбочините, като камък в силните води.

¹¹Ты рассек пред ними море, и они среди моря прошли посуху, и гнавшихся за ними Ты поверг в глубины, как камень в сильные воды.

¹²При това денем Ти ги води с облачен стълб, а нощем с огнен стълб, за да им светиш по пътя, през който трябваше да минат.

¹²В столпе облачном Ты вел их днем и в столпе огненном – ночью, чтобосвещать им путь, по которому идти им.

¹³Тоже Ти слезе на Синайската планина та говори с тях от небето, и им даде справедливи съдби и закони на истината, и добри повеления и заповеди;

¹³И снисшел Ты на гору Синай и говорил с ними с неба, и дал им суды справедливые, законы верные, уставы и заповеди добрые.

¹⁴и им направи позната светата Своя събота, и им даде заповеди, повеления и закони чрез слугата Си Моисея.

¹⁴И указал им святую Твою субботу и заповеди, и уставы и закон преподал им чрез раба Твоего Моисея.

¹⁵Ти им даде и хляб от небето, когато бяха гладни, и им извади вода из скала, когато бяха жадни; и заповяда им да влязат, за да завладеят земята, за която беше се клел, че ще им я дадеш.

¹⁵И хлеб с неба Ты давал им в голоде их, и воду из камня источал им в жажде их, и сказал им, чтоб они пошли и овладели землею, которую Ты,подняв руку Твою, клялся дать им.

¹⁶Но те и бащите ни се възгордяха, закоравиха врата си и не послушаха Твоите заповеди;

¹⁶Но они и отцы наши упрямствовали, и шею свою держали упруго, и не слушали заповедей Твоих;

¹⁷те отказаха да послушат, и не си спомниха чудесата, които Ти извърши за тях; но закоравиха врата си, и в бунта си определиха началник, за да се върнат в робството си. Но понеже си Бог, Който обичаш да прощаваш, милостив и жалостив, дълготърпелив и многомилостив, Ти не ги остави.

¹⁷не захотели повиноваться и не вспомнили чудных дел Твоих, которые Ты делал с ними, и держали шею свою упруго, и, по упорству своему, поставили над собою вождя, чтобы возвратиться в рабство свое. Но Ты Бог, любящий прощать, благий и милосердый, долготерпеливый и многомилостивый, и Ты не оставил их.

¹⁸Даже, когато си направиха леяно теле и рекоха: Ето твоят Бог, който те изведе из Египет, и извършиха предизвикателства,

¹⁸И хотя они сделали себе литаго тельца, и сказали: вот бог твой, который вывел тебя из Египта, и хотя делали великие оскорбления,

¹⁹Ти пак в голямото Си милосърдие не ги остави в пустинята; облачният стълб не престана да бъде над тях денем, за да ги води из пътя, нито огненият стълб нощем, за да им свети по пътя, през който трябваше да минат.

¹⁹но Ты, по великому милосердию Твоему, не оставлял их в пустыне; столп облачный неотходил от них днем, чтобы вести их по пути, и столп огненный – ночью, чтобы светить им на пути, по которому им идти.

²⁰И Ти им даде благия Си Дух, за да ги вразумява и не отне манната Си от устата им, и даде им вода, когато бяха жадни.

²⁰И Ты дал им Духа Твоего благого, чтобы наставлять их, и манну Твою не отнимал от уст их, и воду давал им для утоления жажды их.

²¹Даже Ти ги храни четиридесет години в пустинята, та нищо не им липсваше; дрехите им не овехтяха и нозете им не отекоха.

²¹Сорок лет Ты питал их в пустыне; они ни в чем не терпели недостатка; одежды их не ветшали, и ноги их не пухли.

²²При това, Ти им даде царства и племена, които им раздели за дялове; и така завладяха земята на Сиона, и земята на есевонския цар, и земята на васанския цар Ог.

²²И Ты дал им царства и народы и разделил им, и они овладели землею Сигона, и землею царя Есевонского, и землею Ога, царя Васанского.

²³И Ти умножи чадата им като небесните звезди, и заведе ги в земята, за която беше казал на бащите им да влязат [в нея], за да я завладеят.

²³И сыновей их Ты размножил, как звезды небесные, и ввел их в землю,о которой Ты говорил отцам их, что они придут владеть ею .

²⁴И тъй, чадата [им] влязоха та завладяха земята; и Ти покори пред тях жителите на земята, ханаанците, и предаде ги в ръцете им с царете им и племената на земята, за да им сторят по волята си.

²⁴И вошли сыновья их, и овладели землею. И Ты покорил им жителей земли, Хананеев, и отдал их в руки их, и царей их, и народы земли, чтобы они поступали с ними по своей воле.

²⁵И те превзеха укрепени градове и плодовита земя; и притежаваха къщи пълни с всякакви блага, изкопани кладенци, лозя, маслини, и множество плодовити дървета; така те ядоха и се наситиха, затлъстяха, и се насладиха с Твоята голяма благост.

²⁵И заняли они укрепленные города и тучную землю, и взяли во владение домы, наполненные всяким добром, водоемы, высеченные из камня , виноградныеи масличные сады и множество дерев с плодами для пищи. Они ели,насыщались, тучнели и наслаждались по великой благости Твоей;

²⁶Но те не се покоряваха, подигаха се против Тебе, захвърляха Твоя закон зад гърбовете си, и избиваха Твоите пророци, които заявяваха против тях, за да ги обърнат към Тебе, и извършиха големи предизвикателства.

²⁶и сделались упорны и возмутились против Тебя, и презрели закон Твой, убивали пророков Твоих, которые увещевали их обратиться к Тебе, и делали великие оскорбления.

²⁷Затова, Ти ги предаваше в ръката на притеснителите им, които ги притесняваха; а във време на притеснението им, като викаха към Тебе, Ти слушаше от небето, и според голямото Си милосърдие им даваше избавители, които ги избавяха от ръката на притеснителите им.

²⁷И Ты отдал их в руки врагов их, которые теснили их. Но когда, в тесное для них время, они взывали к Тебе, Ты выслушивал их с небес и, по великому милосердию Твоему, давал им спасителей, и они спасали их от рук врагов их.

²⁸Но като се успокояваха, те пак вършеха зло пред Тебе; затова Ти ги оставяше в ръката на неприятелите им, които и ги завладяваха; но пак, когато се обръщаха та викаха към Тебе, Ти ги слушаше от небето, и много пъти ги избавяше според милосърдието Си.

²⁸Когда же успокаивались, то снова начинали делать зло пред лицем Твоим, и Ты отдавал их в руки неприятелей их, и они господствовали над ними. Но когда они опять взывали к Тебе, Ты выслушивал их с небес и, по великому милосердию Твоему, избавлял их многократно.

²⁹Ти и заявяваше против тях, за да ги обърнеш към закона Си; но те се гордееха и не слушаха Твоите заповеди, но съгрешаваха против съдбите Ти (чрез които, ако ги изпълнява човек, ще живее), и обръщаха {Еврейски: Втвърдяваха плешката си.} към [Тебе] гърба си, и закоравяваха врата си та не слушаха.

²⁹Ты напоминал им обратиться к закону Твоему, но они упорствовали и не слушали заповедей Твоих, и отклонялись от уставов Твоих, которыми жил бы человек, еслибы исполнял их, и хребет свой сделали упорным, и шею свою держали упруго, и не слушали.

³⁰Въпреки това, Ти много години ги търпеше и заявяваше против тях чрез Духа Си посредством пророците Си, но те не внимаваха; затова Ти ги предаде в ръката на племената на земите.

³⁰Ожидая их обращения , Ты медлил многие годы и напоминал им Духом Твоим чрез пророков Твоих, но они не слушали. И Ты предал их в руки иноземных народов.

³¹Обаче, поради голямото Твое милосърдие не ги довърши, нито ги остави; защото си Бог щедър и милостив.

³¹Но, по великому милосердию Твоему, Ты не истребил их до конца, и не оставлял их, потомучто Ты Бог благий и милостивый.

³²Сега, прочее, Боже наш, велики, мощни и страшни Боже, Който пазиш завет и милост, да се не счита за малко пред Тебе цялото злострадание, което е постигнало нас, царете ни, първенците ни, свещениците ни, пророците ни, бащите ни и всичките Твои люде от времето на асирийските царе до днес.

³²И ныне, Боже наш, Боже великий, сильный и страшный, хранящий завет и милость! да не будет малым пред лицемТвоим все страдание, которое постигло нас, царей наших, князей наших, и священников наших, и пророков наших,и отцов наших и весь народ Твой от дней царей Ассирийских до сего дня.

³³Наистина Ти си справедлив във всичко, което ни е сполетяло; защото Ти си действувал вярно, а ние сме постъпвали нечестиво.

³³Во всем постигшем нас Ты праведен, потому что Ты делал по правде, а мы виновны.

³⁴Още царете ни, първенците ни, свещениците ни и бащите ни не са опазили закона Ти, и не са внимавали в Твоите заповеди и заявления, с които си заявявал против тях.

³⁴Цари наши, князья наши, священники наши и отцы наши не исполняли закона Твоего, и невнимали заповедям Твоим и напоминаниям Твоим, которыми Ты напоминал им.

³⁵Защото те [през време] на царството си, и при голямата благост, която Ти им показа, и в широката и плодовита земя, която Ти постави пред тях, не Ти служиха, нито се обърнаха от нечестивите си дела.

³⁵И в царстве своем, при великом добре Твоем, которое Ты давал им, и на обширной и тучной земле, которую Ты отделил им, они не служили Тебе и не обращались от злых дел своих.

³⁶Ето, роби сме днес; и в земята, която Ти даде на бащите ни, за да ядат плода й и благото й, ето, роби сме в нея.

³⁶И вот, мы ныне рабы; на той земле, которую Ты дал отцам нашим, чтобы питаться ее плодами и ее добром, вот, мы рабствуем.

³⁷Тя дава голямо изобилие на царете, които Ти си поставил над нас, поради греховете ни; и властвуват над телата ни и над добитъка ни според волята си; а ние сме в голямо притеснение.

³⁷И произведения свои она во множестве приносит для царей, которым Ты покорил нас за грехи наши. И телами нашими и скотом нашим они владеют по своему произволу, и мы в великом стеснении.

³⁸Поради всичко това ние правим верен завет и го написваме; и първенците ни, свещениците ни го подпечатват.

³⁸По всему этому мы даем твердое обязательство и подписываем, и на подписи печать князей наших, левитов наших и священников наших.