¹И Господ говори на Моисея, казвайки:

¹И сказал Господь Моисею, говоря:

²Направи си две сребърни тръби; изковани да ги направиш; и да ти служат за свикване на обществото и за дигане на становете.

²сделай себе две серебряные трубы, чеканные сделай их, чтобы онислужили тебе для созывания общества и для снятия станов;

³Когато засвирят с тях, нека се събере цялото общество с тебе до входа на шатъра за срещане.

³когда затрубят ими, соберется к тебе все общество ко входу скиниисобрания;

⁴Ако засвирят само с едната [тръба], тогава да се събират при тебе първенците, Израилевите хилядници.

⁴когда одною трубою затрубят, соберутся к тебе князья и тысяченачальники Израилевы;

⁵А когато засвирите тревога, тогава да се дигат становете, които са разположени към изток;

⁵когда затрубите тревогу, поднимутся станы, становящиеся к востоку;

⁶и когато засвирите тревога втори път, тогава да се дигат становете, които са разположени към юг. Да свирят тревога, за да се дигат.

⁶когда во второй раз затрубите тревогу, поднимутсястаны, становящиеся к югу; тревогу пусть трубят при отправлении их в путь;

⁷А когато има да се събере събранието, да свирите, обаче, без да засвирите тревога.

⁷а когда надобно собрать собрание, трубите, но нетревогу;

⁸И тръбачите да бъдат свещениците, Аароновите синове; това ще ви бъде вечен закон в поколенията ви.

⁸сыны Аароновы, священники, должны трубить трубами: это будет вам постановлением вечным в роды ваши;

⁹И когато излезете на война в земята си против неприятеля, който би ви притеснил, тогава да засвирите тревога; и ще бъдете спомнени пред Господа вашия Бог, и ще бъдете избавени от неприятелите си.

⁹и когда пойдете на войну в земле вашей против врага, наступающего на вас, трубите тревогу трубами, – и будете воспомянуты пред Господом, Богом вашим, и спасены будетеот врагов ваших;

¹⁰И на увеселителните си дни, и на празниците си, и на новолунията си да свирите с тръбите над всеизгарянията си и над примирителните си жертви; и това ще ви бъде за спомен пред вашия Бог. Аз съм Иеова вашият Бог.

¹⁰и в день веселия вашего, и в праздники ваши, и в новомесячия ваши трубите трубами при всесожжениях ваших и при мирных жертвах ваших, – и это будет напоминанием о вас пред Богом вашим. ЯГосподь, Бог ваш.

¹¹Във втората година, на двадесетия ден от втория месец, облакът се издигна от скинията [за плочите] на свидетелството.

¹¹Во второй год, во второй месяц, в двадцатый день месяца поднялось облако от скинии откровения;

¹²И израилтяните се дигнаха от Синайската пустиня според [реда на] пътуването си; и облакът застана във Фаранската пустиня.

¹²и отправились сыны Израилевы по станам своим из пустыни Синайской, и остановилось облако в пустыне Фаран.

¹³Дигнаха се първи път, според както Господ заповяда чрез Моисея.

¹³И поднялись они в первый раз, по повелению Господню, данномучрез Моисея.

¹⁴Първо се дигна знамето на стана на юдейците според устроените им множества; и над множеството му беше Наасон Аминадавовият син.

¹⁴Поднято было во-первых знамя стана сынов Иудиных по ополчениям их; над ополчением их Наассон, сын Аминадава;

¹⁵Над множеството на племето на исахарците беше Натанаил Суаровият син.

¹⁵и над ополчением колена сынов Иссахаровых Нафанаил, сын Цуара;

¹⁶А над множеството на племето на завулонците беше Елиав Хелоновият син.

¹⁶и над ополчением колена сынов Завулоновых Елиав, сын Хелона.

¹⁷Тогава, като се сне скинията, дигнаха се гирсонците и мерарийците, които носеха скинията.

¹⁷И снята была скиния, и пошли сыны Гирсоновы и сыны Мерарины, носящие скинию.

¹⁸После се дигна знамето на Рувимовия стан, според устроените им множества; и над множеството му беше Елисур Седиуровият син.

¹⁸И поднято было знамя стана Рувимова по ополчениям их; и над ополчением его Елицур, сын Шедеура;

¹⁹Над множеството на племето на симеонците беше Селумиил Сурисадаевият син.

¹⁹и над ополчением колена сынов Симеоновых Шелумиил, сын Цуришаддая;

²⁰А над множеството на племето на гадците беше Елиасаф Деуиловият син.

²⁰и над ополчением колена сынов Гадовых Елиасаф, сын Регуила.

²¹Тогава се дигнаха Каатовците, които носеха светилището, до пристигането на които скинията се поставяше.

²¹Потом пошли сыны Каафовы, носящие святилище; скиния же была поставляема до прихода их.

²²После се дигна знамето на стана на ефремците според устроените им множества; и над множеството му беше Елисама Амиудовият син.

²²И поднято было знамя стана сынов Ефремовых по ополчениям их; и над ополчением их Елишама, сын Аммиуда;

²³Над множеството на племето на манасийците беше Гамалиил Федасуровият син.

²³и над ополчением колена сынов Манассииных Гамалиил, сын Педацура;

²⁴А над множеството на племето на вениаминците беше Авидан Гедеониевият син.

²⁴и над ополчением колена сынов Вениаминовых Авидан, сын Гидеония.

²⁵После се дигна знамето на стана на данците, последни от всички станове, според устроените им множества; и над множеството му беше Ахиезер Амисадаевият син.

²⁵Последним из всех станов поднято было знамя стана сынов Дановых с ополчениями их; и над ополчением их Ахиезер, сын Аммишаддая;

²⁶Над множеството на племето на асирците беше Фагеил Охрановият син.

²⁶и над ополчением колена сынов Асировых Пагиил, сын Охрана;

²⁷А над множеството на племето на нефталимците беше Ахирей Енановият син.

²⁷и над ополчением колена сынов Неффалимовых Ахира, сын Енана.

²⁸Така ставаше пътуването на израилтяните според устроените им множества, когато се дигаха.

²⁸Вот порядок шествия сынов Израилевых по ополчениям их. И отправились они.

²⁹В това време Моисей каза на Овава, син на мадиамеца Рагуил, Моисеевия тъст: Ние отиваме на онова място, на което рече Господ: Ще ви го дам. Ела заедно с нас, и ще ти сторим добро; защото Господ е обещал {Еврейски: говорил ... за.} добро на Израиля.

²⁹И сказал Моисей Ховаву, сыну Рагуилову, Мадианитянину, родственнику Моисееву: мы отправляемся в то место, о котором Господь сказал: вам отдам его; иди с нами, мы сделаем тебе добро, ибо Господь доброе изрек об Израиле.

³⁰Но той му рече: Няма да дойда, но ще отида в своята си земя и при рода си.

³⁰Но он сказал ему: не пойду; я пойду в свою землю и на свою родину.

³¹А [Моисей] каза: Не ни оставяй, моля, понеже ти знаеш где трябва да разполагаме стан в пустинята, и ще бъдеш око за нас.

³¹Моисей же сказал: не оставляй нас, потому что ты знаешь, как располагаемся мы станом в пустыне, и будешь для нас глазом;

³²И ако дойдеш с нас, то доброто, което Господ ще направи на нас, същото добро ще направим и ние на тебе.

³²если пойдешь с нами, то добро, которое Господь сделает нам, мы сделаем тебе.

³³И тъй, пропътуваха тридневен път от Господната планина; и ковчегът на Господния завет се движеше пред тях тридневен път, за да им търси място за почивка.

³³И отправились они от горы Господней на три дня пути, и ковчегзавета Господня шел пред ними три дня пути, чтоб усмотреть им место, где остановиться.

³⁴И Господният облак беше над тях денем, когато тръгваха от стана.

³⁴И облако Господне осеняло их днем, когда они отправлялись из стана.

³⁵И когато ковчегът се дигаше на път, Моисей казваше: Стани Господи, и да се разпръснат враговете Ти, и да побягнат от пред Тебе ония, които Те мразят.

³⁵Когда поднимался ковчег в путь, Моисей говорил: восстань, Господи, и рассыплются враги Твои, и побегут отлица Твоего ненавидящие Тебя!

³⁶А когато се спираше, той казваше: Върни се Господи, при десетките хиляди на Израилевите хиляди.

³⁶А когда останавливался ковчег, он говорил: возвратись, Господи, к тысячам и тьмам Израилевым!