Bulgarian

Russian 1876

Numbers

21

1А арадският цар, ханаанецът, който живееше към юг, като чу, че Израил иде през пътя Атарим воюва против Израиля, и хвана от тях пленници.
1Ханаанский царь Арада, живущий к югу, услышав, что Израиль идет дорогою от Афарима, вступил в сражениес Израильтянами и несколько из них взял в плен.
2И Израил направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш тия люде в ръката ми, то съвсем ще разоря градовете им.
2И дал Израиль обет Господу, и сказал: если предашь народ сей в руки мои, то положу заклятие на города их.
3И Господ послуша гласа на Израиля и му предаде ханаанците; и те ги погубиха [и разориха] градовете им. И мястото се нарече Хорма {Т.е., Проклетия, [или], Погибел.}.
3Господь услышал голос Израиля и предал Хананеев в руки ему, и онположил заклятие на них и на города их и нарек имя месту тому: Хорма.
4А когато отпътуваха от планината Ор, по пътя към Червеното море, за да обиколят Едомската земя, людете излязоха от търпение в душата си поради пътя.
4От горы Ор отправились они путем Чермного моря, чтобы миновать землю Едома. И стал малодушествовать народ на пути,
5И людете говориха против Бога и против Моисея, казвайки: Защо ни изведохте из Египет да измрем в пустинята? защото няма ни хляб ни вода, и душата ни се отвращава от тоя никакъв хляб.
5и говорил народ против Бога и против Моисея: зачем вывели вы нас из Египта, чтоб умереть нам в пустыне, ибо здесь нет ни хлеба, ни воды, и душе нашей опротивела эта негодная пища.
6За това Господ изпрати между людете горителни змии, които хапеха людете, та измряха много люде от Израиля.
6И послал Господь на народ ядовитых змеев, которые жалили народ, и умерло множество народа из сынов Израилевых.
7Тогава людете дойдоха при Моисея и казаха: Съгрешихме за гдето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да махне змиите от нас. И Моисей се помоли за людете.
7И пришел народ к Моисею и сказал: согрешили мы, что говорили против Господа и против тебя; помолись Господу, чтоб Он удалил от нас змеев. И помолился Моисей о народе.
8И Господ рече на Моисея: Направи си една горителна змия, и тури я на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне на нея, ще остане жив.
8И сказал Господь Моисею: сделай себе змея и выставь его на знамя, и ужаленный, взглянув на него, останется жив.
9И тъй, Моисей направи медна змия и я тури на най-високата върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше на медната змия, оставаше жив.
9И сделал Моисей медного змея и выставил его на знамя, и когда змей ужалил человека, он, взглянув на медного змея, оставался жив.
10Тогава израилтяните отпътуваха и разположиха стан в Овот.
10И отправились сыны Израилевы и остановились в Овофе;
11И като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-Аварим, в пустинята, която е към Моав, към изгрева на слънцето.
11и отправились из Овофа и остановились в Ийе-Авариме, в пустыне, что против Моава, к восходу солнца;
12От там отпътуваха и разположиха стан в долината Заред.
12оттуда отправились, и остановились на долине Заред;
13От там отпътуваха и разположиха стан оттатък [реката] Арнон, която е в пустинята и изтича от пределите на аморейците; защото Арнон е моавска граница между моавците и аморейците.
13отправившись отсюда, остановились у той части Арнона в пустыне, которая течет вне пределов Аморрея, ибо Арнон граница Моава, между Моавом и Аморреем.
14За това е казано в книгата на Господните войни: - Ваев в Суфа И потоците на Арнон,
14Потому и сказано в книге браней Господних:
15И течението на потоците, Което се простира до селището Ар И допира границата на Моав.
15Вагеб в Суфе и потоки Арнона, и верховье потоков, которое склоняется к Шебет-Ару и прилегает к пределам Моава.
16А от там дойдоха при Вир {Т.е., Кладенец.}. Тоя е кладенецът, за който Господ рече на Моисея: Събери людете, и ще им дам вода.
16Отсюда отправились к Беэр; это тот колодезь, о котором Господь сказал Моисею: собери народ, и дам им воды.
17Тогава Израил изпя тая песен: - Бликай, о кладенче; пейте за него;
17Тогда воспел Израиль песнь сию: наполняйся, колодезь, пойте ему;
18Кладенец изкопаха първенците, Благородните от людете изкопаха, Чрез [заповед на] законодателя; с жезлите си. А от пустинята [отидоха] в Матана,
18колодезь, который выкопали князья, вырыли вожди народа с законодателем жезлами своими. Из пустыни отправились в Матанну,
19и от Матана в Наалиил, и от Наалиил във Вамот,
19из Матанны в Нагалиил, из Нагалиила в Вамоф,
20а от Вамот в долината, която е в моавското поле, при върха на Фасга, която гледа към Есимон {Т.ест: Пустинята.}.
20из Вамофа в Гай, который в земле Моава, на вершине горы Фасги, обращенной лицем к пустыне.
21Тогава Израил изпрати посланици при аморейския цар Сион да кажат:
21И послал Израиль послов к Сигону, царю Аморрейскому, чтобы сказать:
22Остави ме да замина през земята ти; няма да свръщаме ни по нивите ни по лозята; не щем да пием вода от кладенците; през царевия друм ще вървим, докато преминем твоите предели.
22позволь мне пройти землею твоею; не будем заходить в поля и виноградники, не будем пить воды из колодезей твоих , а пойдем путем царским, доколе не перейдем пределов твоих.
23А Сион не пусна Израиля да мине през пределите му; но Сион събра всичките си люде, излезе та се опълчи срещу Израиля в пустинята, и дойде в Яса та воюва против Израиля.
23Но Сигон не позволил Израилю идти через свои пределы; и собрал Сигон весь народ свой и выступил против Израиля в пустыню, и дошел до Иаацы, и сразился с Израилем.
24Но Израил го порази с острото на ножа, и завладя земята му от Арнон до Явок, до амонците; защото границата на амонците беше крепка.
24И поразил его Израиль мечом и взял во владение землю его от Арнона до Иавока, до пределов Аммонитских, ибо крепок был предел Аммонитян;
25Израил завладя всички тия градове; и Израил се засели във всичките градове на аморейците, в Есевон и във всичките му села.
25и взял Израиль все города сии, и жил Израиль во всех городахАморрейских, в Есевоне и во всех зависящих от него;
26Понеже Есевон бе град на аморейския цар Сион, който беше воювал с предишния моавски цар и беше отнел от ръката му всичката му земя до Арнон.
26ибо Есевон был город Сигона, царя Аморрейского, и он воевал с прежним царем Моавитским и взял из руки его всю землю его до Арнона.
27За това, ония, които говорят с притчи, казват: - Дойдете в Есевон; Да се съгради и да се закрепи града Сионов;
27Потому говорят приточники: идите в Есевон, да устроят и утвердят город Сигона;
28Защото огън излезе от Есевон, Пламък из града Сионов; Пояде Ар моавски, И първенците на високите места на Арнон.
28ибо огонь вышел из Есевона, пламень из города Сигонова, и пожрал Ар-Моав и владеющих высотами Арнона.
29Горко ти, Моаве! Погина ти, Хамосови люде! Даде синовете си на бяг И дъщерите си на плен При Сиона аморейския цар.
29Горе тебе, Моав! погиб ты, народ Хамоса! Разбежались сыновья его, идочери его сделались пленницами Аморрейского царя Сигона;
30Ние ги застреляхме; Есевон погина до Девон; И запустихме ги до Нофа, Която [се простира] до Медева.
30мы поразили их стрелами; погиб Есевон до Дивона, мы опустошили их до Нофы, которая близ Медевы.
31Така Израил се засели в земята на аморейците.
31И жил Израиль в земле Аморрейской.
32После Моисей изпрати [човеци] да съгледат Язир; и, като превзеха селата му, изпъдиха аморейците, които бяха в тях.
32И послал Моисей высмотреть Иазер, и взяли селения, зависящие от него, и прогнали Аморреев, которые в них были.
33Тогава се върнаха и отидоха по пътя към Васан; а васанският цар Ог излезе против тях, той и всичките му люде, на бой в Едраи.
33И поворотили и пошли к Васану. И выступил против них Ог, царь Васанский, сам и весь народ его, на сражение к Едреи.
34Но Господ рече на Моисея: Не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, всичките му люде и земята му; ще му направиш така, както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон.
34И сказал Господь Моисею: не бойся его, ибо Я предам его и весь народ его и всю землю его в руки твои, и поступишь с ним, как поступил с Сигоном, царем Аморрейским, который жил в Есевоне.
35И тъй, поразиха него, синовете му и всичките му люде, догдето не му остана ни един оцелял; и завладяха земята му.
35И поразили они его и сынов его и весь народ его, так что ни одного не осталось, и овладели землею его.