1(По слав. 129). Песен на възкачванията. Из дълбочините викам към Тебе, Господи.
1(129:1) Песнь восхождения. Из глубины взываю к Тебе, Господи.
2Господи, послушай гласа ми; Нека бъдат ушите Ти внимателни на гласа на молбата ми.
2(129:2) Господи! услышь голос мой. Да будут уши Твои внимательны к голосу молений моих.
3Ако би забелязвал беззаконията, Господи, То кой, Господи, би могъл да устои?
3(129:3) Если Ты, Господи, будешь замечать беззакония, –Господи! кто устоит?
4При Тебе, обаче, има прощение За да Ти се боят.
4(129:4) Но у Тебя прощение, да благоговеют пред Тобою.
5Чакам Господа, душата ми чака, И на словото Му уповавам.
5(129:5) Надеюсь на Господа, надеется душа моя; на слово Его уповаю.
6Душата ми [очаква] Господа Повече от ония, които [очакват] зората, [Да! повече от] очакващите зората.
6(129:6) Душа моя ожидает Господа более, нежели стражи – утра, более, нежели стражи – утра.
7Нека се надява Израил на Господа; Защото у Господа е милостта, И у Него е пълното изкупление;
7(129:7) Да уповает Израиль на Господа, ибо у Господа милость и многое у Него избавление,
8И Той ще изкупи Израиля От всичките му беззакония.
8(129:8) и Он избавит Израиля от всех беззаконий его.