1(По слав. 131). Песен на възкачванията. Помни, Господи, заради Давида, Всичките му скърби, -
1(131:1) Песнь восхождения. Вспомни, Господи, Давида и все сокрушение его:
2Как се кле на Господа, И се обрече на Силния Яковов, [като каза:]
2(131:2) как он клялся Господу, давал обет Сильному Иакова:
3Непременно няма да вляза в шатъра на къщата си, Нито ще се кача на постланото си легло, -
3(131:3) „не войду в шатер дома моего, не взойду на ложе мое;
4Няма да дам сън на очите си, Или дрямка на клепачите си,
4(131:4) не дам сна очам моим и веждам моим - дремания,
5Докато не намеря място за Господа, Обиталище за Силния Яковов.
5(131:5) доколе не найду места Господу, жилища – Сильному Иакова".
6Ето, ние чухме, че той бил в Ефрата; Намерихме го в полетата на Яара.
6(131:6) Вот, мы слышали о нем в Ефрафе, нашли его на полях Иарима.
7Нека влезем в скиниите Му, Нека се поклоним при подножието Му.
7(131:7) Пойдем к жилищу Его, поклонимся подножию ног Его.
8Стани, Господи, [и влез] в покоя Си, Ти и ковчега на Твоята сила;
8(131:8) Стань, Господи, на место покоя Твоего, - Ты и ковчег могущества Твоего.
9Свещениците Ти да бъдат облечени с правда. И светиите Ти нека викат радостно.
9(131:9) Священники Твои облекутся правдою, и святые Твои возрадуются.
10Заради слугата Си Давида Недей отблъсква лицето на помазаника Си.
10(131:10) Ради Давида, раба Твоего, не отврати лица помазанника Твоего.
11Господ се кле с вярност на Давида, - [И] няма да пристъпи [думата Си, - Казвайки]: От рожбата на тялото ти Ще положа на престола ти.
11(131:11) Клялся Господь Давиду в истине, и не отречется ее: „от плода чрева твоего посажу на престоле твоем.
12Ако чадата ти опазят Моя завет И Моите свидетелства, на които ще ги науча, То и техните чада ще седят за винаги на престола ти.
12(131:12) Если сыновья твои будут сохранять завет Мой иоткровения Мои, которым Я научу их, то и их сыновья во веки будут сидеть на престоле твоем".
13Защото Господ избра Сиона, Благоволи да обитава в него.
13(131:13) Ибо избрал Господь Сион, возжелал его в жилище Себе.
14Това, [каза Той], Ми е покой до века: Тук ще обитавам, защото го пожелах.
14(131:14) „Это покой Мой на веки: здесь вселюсь, ибо Я возжелал его.
15Ще благословя изобилно храната му! Сиромасите му ще наситя с хляб.
15(131:15) Пищу его благословляя благословлю, нищих его насыщу хлебом;
16Ще облека и свещениците му със спасение; И светиите му ще възклицават от радост.
16(131:16) священников его облеку во спасение, и святые его радостьювозрадуются.
17Там ще направя да изникне рог на Давида; Приготвих светилник за помазаника Си.
17(131:17) Там возращу рог Давиду, поставлю светильник помазаннику Моему.
18Неприятелите му ще облека със срам; А на него ще блещи короната.
18(131:18) Врагов его облеку стыдом, а на нем будет сиять венец его".