1(По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;
1(136:1) При реках Вавилона, там сидели мы и плакали, когда вспоминали о Сионе;
2На върбите всред него Окачихме арфите си.
2(136:2) на вербах, посреди его, повесили мы наши арфы.
3Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, [поискаха] веселие, [казвайки]: Попейте ни от сионските песни.
3(136:3) Там пленившие нас требовали от нас слов песней, и притеснителинаши – веселья: „пропойте нам из песней Сионских".
4Как да пеем песента Господна В чужда земя?
4(136:4) Как нам петь песнь Господню на земле чужой?
5Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми [изкуството си!]
5(136:5) Если я забуду тебя, Иерусалим, – забудь меня десница моя;
6Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.
6(136:6) прилипни язык мой к гортани моей, если не буду помнить тебя, если не поставлю Иерусалима во главе веселия моего.
7Помни, Господи, против едомците Деня [на разорението] на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете [го] до основата му!
7(136:7) Припомни, Господи, сынам Едомовым день Иерусалима, когда ониговорили: „разрушайте, разрушайте до основания его".
8Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!
8(136:8) Дочь Вавилона, опустошительница! блажен, кто воздаст тебе за то,что ты сделала нам!
9Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!
9(136:9) Блажен, кто возьмет и разобьет младенцев твоих о камень!