1(По слав. 21). За първия певец по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? [Защо стоиш] далеч и не ми помагаш, [Нито внимаваш] на думите на охкането {Еврейски: Рикаенето.} ми?
1(21:1) Начальнику хора. При появлении зари. Псалом Давида. (21:2) Боже мой! Боже мой! для чего Ты оставил меня? Далеки от спасения моего слова вопля моего.
2Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
2(21:3) Боже мой! я вопию днем, – и Ты не внемлешь мне, ночью, – и нетмне успокоения.
3Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
3(21:4) Но Ты, Святый, живешь среди славословий Израиля.
4На Тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
4(21:5) На Тебя уповали отцы наши; уповали, и Ты избавлял их;
5Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
5(21:6) к Тебе взывали они, и были спасаемы; на Тебя уповали, и не оставались в стыде.
6А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презиран от людете.
6(21:7) Я же червь, а не человек, поношение у людей и презрение в народе.
7Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава [и казват:]
7(21:8) Все, видящие меня, ругаются надо мною, говорят устами, кивая головою:
8Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
8(21:9) „он уповал на Господа; пусть избавит его, пусть спасет, если онугоден Ему".
9Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам [като бях] на майчините си гърди,
9(21:10) Но Ты извел меня из чрева, вложил в меня упование у грудей матери моей.
10На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
10(21:11) На Тебя оставлен я от утробы; от чрева матери моей Ты – Бог мой.
11Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
11(21:12) Не удаляйся от меня, ибо скорбь близка, а помощника нет.
12Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
12(21:13) Множество тельцов обступили меня; тучные Васанские окружили меня,
13Отвориха срещу мене устата си, [Като] лъв, който граби и реве.
13(21:14) раскрыли на меня пасть свою, как лев, алчущий добычи и рыкающий.
14Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
14(21:15) Я пролился, как вода; все кости мои рассыпались; сердце моесделалось, как воск, растаяло посреди внутренности моей.
15Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
15(21:16) Сила моя иссохла, как черепок; язык мой прильпнул к гортани моей, и Ты свел меня к персти смертной.
16Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
16(21:17) Ибо псы окружили меня, скопище злых обступило меня, пронзили руки мои и ноги мои.
17Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
17(21:18) Можно было бы перечесть все кости мои; а они смотрят и делают из меня зрелище;
18Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
18(21:19) делят ризы мои между собою и об одежде моей бросают жребий.
19Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
19(21:20) Но Ты, Господи, не удаляйся от меня; сила моя! поспеши на помощь мне;
20Избави от меч душата ми, Живота {Еврейски: Едничката ми [душа.]} ми от силата на кучето.
20(21:21) избавь от меча душу мою и от псов одинокую мою;
21Избави ме от устата на лъва И от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал!
21(21:22) спаси меня от пасти льва и от рогов единорогов, услышав, избавь меня.
22Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
22(21:23) Буду возвещать имя Твое братьям моим, посреди собрания восхвалять Тебя.
23Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
23(21:24) Боящиеся Господа! восхвалите Его. Все семя Иакова! прославь Его. Да благоговеет пред Ним все семя Израиля,
24Защото не е презрял и не се е отвращавал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
24(21:25) ибо Он не презрел и не пренебрег скорби страждущего, не скрыл от него лица Своего, но услышал его, когда сей воззвал к Нему.
25От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание; Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
25(21:26) О Тебе хвала моя в собрании великом; воздам обеты мои пред боящимися Его.
26Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
26(21:27) Да едят бедные и насыщаются; да восхвалят Господа ищущие Его; да живут сердца ваши во веки!
27Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се поклонят пред Тебе Всичките племена на народите;
27(21:28) Вспомнят, и обратятся к Господу все концы земли, и поклонятся пред Тобою все племена язычников,
28Защото царството е на Господа, И Той владее над народите.
28(21:29) ибо Господне есть царство, и Он – Владыка над народами.
29Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
29(21:30) Будут есть и поклоняться все тучные земли; преклонятся пред Ним все нисходящие в персть и не могущие сохранить жизни своей.
30Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на [идното] поколение.
30(21:31) Потомство мое будет служить Ему, и будет называться Господним вовек:
31Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, [казвайки], че Той е сторил [това].
31(21:32) придут и будут возвещать правду Его людям, которые родятся, что сотворил Господь.