1(По слав. 72). Асафов Псалом {Псал. 50, надписът.}. Благ е наистина Бог към Израиля, Към чистосърдечните.
1(72:1) Псалом Асафа. Как благ Бог к Израилю, к чистым сердцем!
2А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха, Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.
2(72:2) А я – едва не пошатнулись ноги мои, едва не поскользнулись стопы мои, –
3Защото завидях на надменните, Като гледах благоденствието на нечестивите.
3(72:3) я позавидовал безумным, видя благоденствие нечестивых,
4Понеже не се притесняват при умирането си, Но тялото им е тлъсто.
4(72:4) ибо им нет страданий до смерти их, и крепки силы их;
5Не са в [общите] човешки трудове Нито са измъчвани, като [другите] човеци.
5(72:5) на работе человеческой нет их, и с прочими людьми не подвергаются ударам.
6Затова гордостта като верижка окръжава шията им, Насилието ги облича [като] дреха.
6(72:6) От того гордость, как ожерелье, обложила их, и дерзость, как наряд, одевает их;
7Очите им изпъкват от тлъстина; Мечтанията на сърцето им се превишават.
7(72:7) выкатились от жира глаза их, бродят помыслы в сердце;
8Присмиват се и говорят нечестиво за насилие; Говорят горделиво,
8(72:8) над всем издеваются, злобно разглашают клевету, говорят свысока;
9Издигат устата си до небето, И езикът им обхожда земята.
9(72:9) поднимают к небесам уста свои, и язык их расхаживает по земле.
10Затова отбиват се при тях {Еврейски: Там.} людете му; И вода с пълна [чаша] се изпива от тях.
10(72:10) Потому туда же обращается народ Его, и пьютводу полною чашею,
11И казват: От где знае Бог? И: Има ли знание у Всевишния?
11(72:11) и говорят: „как узнает Бог? и есть ли ведение у Вышнего?"
12Ето, такива са нечестивите! винаги са благополучни! Умножават богатство!
12(72:12) И вот, эти нечестивые благоденствуют в веке сем, умножают богатство.
13Наистина аз съм напразно очистил сърцето си, И съм измил в невинност ръцете си,
13(72:13) так не напрасно ли я очищал сердце мое и омывал в невинностируки мои,
14Тъй като съм измъчван цял ден, И наказван всяка заран.
14(72:14) и подвергал себя ранам всякий день и обличениямвсякое утро?
15Ако речех да говоря така, Ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти;
15(72:15) Но если бы я сказал: „буду рассуждать так", – то я виновен был бы пред родом сынов Твоих.
16И мислех как да разбера това, Но ми се виждаше много мъчно,
16(72:16) И думал я, как бы уразуметь это, но это трудно было в глазах моих,
17До като влязох в Божието светилище И размишлявах върху сетнината им.
17(72:17) доколе не вошел я во святилище Божие и не уразумел конца их.
18Ти наистина си ги турил на плъзгави [места], Тръшнал си ги на разорение.
18(72:18) Так! на скользких путях поставил Ты их и низвергаешь их в пропасти.
19Как изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси.
19(72:19) Как нечаянно пришли они в разорение, исчезли, погибли от ужасов!
20Както [се презира] съновидение, когато се събуди [някой, ]Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,
20(72:20) Как сновидение по пробуждении, так Ты, Господи, пробудив их , уничтожишь мечты их.
21Но [тогава] моето сърце кипеше. И чреслата ми се измъчваха.
21(72:21) Когда кипело сердце мое, и терзалась внутренность моя,
22До толкова бях избезумял и не разбирах! Бях като скот пред Тебе.
22(72:22) тогда я был невежда и не разумел; как скот был я пред Тобою.
23Обаче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка.
23(72:23) Но я всегда с Тобою: Ты держишь меня за правую руку;
24Чрез съвета Си ще ме водиш, И подир това ще ме приемеш [в] слава.
24(72:24) Ты руководишь меня советом Твоим и потом примешь меня в славу.
25Кого имам на небето [освен Тебе?] И на земята не желая [другиго] освен Тебе.
25(72:25) Кто мне на небе? и с Тобою ничего не хочу на земле.
26Чезне плътта ми и сърцето ми; [Но] Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял.
26(72:26) Изнемогает плоть моя и сердце мое: Бог твердыня сердца моегои часть моя вовек.
27Защото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят.
27(72:27) Ибо вот, удаляющие себя от Тебя гибнут; Ты истребляешь всякого отступающего от Тебя.
28Но за мене е добре да се приближа при Бога; [Тебе], Господи Иеова, направих прибежището си, За да възгласявам всичките Твои дела.
28(72:28) А мне благо приближаться к Богу! На Господа Бога я возложилупование мое, чтобы возвещать все дела Твои.