¹И чух из храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете та излейте на земята седемте чаши на Божия гняв.

¹И услышал я из храма громкий голос, говорящий семи Ангелам: идите и вылейте семь чаш гнева Божия на землю.

²И първият отиде та изля чашата си на земята; и появи се лоша и люта рана на ония човеци, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ.

²Пошел первый Ангел и вылил чашу свою на землю: и сделались жестокие и отвратительные гнойные раны на людях, имеющих начертание зверя и поклоняющихся образу его.

³Вторият [ангел] изля чашата си в морето; и то стана кръв като на мъртвец, и всяка жива твар в морето умря.

³Второй Ангел вылил чашу свою в море: и сделалась кровь, как бы мертвеца, и все одушевленное умерло в море.

⁴Третият [ангел] изля чашата си в реките и във водните извори; и [водата им] стана кръв.

⁴Третий Ангел вылил чашу свою в реки и источники вод: и сделалась кровь.

⁵И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвети, Който си, и Който си бил, загдето си отсъдил така;

⁵И услышал я Ангела вод, который говорил: праведен Ты, Господи, Который еси и был, и свят, потому что так судил;

⁶понеже те проляха кръв на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават [това].

⁶за то, что они пролили кровь святых и пророков, Ты далим пить кровь: они достойны того.

⁷И чух [друг от] олтара да казва: Така, Господи Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите съдби.

⁷И услышал я другого от жертвенника говорящего: ей,Господи Боже Вседержитель, истинны и праведны суды Твои.

⁸Четвъртият [ангел] изля чашата си върху слънцето, на което се позволи да гори човеците с огън.

⁸Четвертый Ангел вылил чашу свою на солнце: и дано было ему жечь людей огнем.

⁹А като се опекоха човеците от голяма жега, похулиха името на Бога, Който има власт над тия язви, и не се покаяха да Му отдадат слава.

⁹И жег людей сильный зной, и они хулили имя Бога, имеющего власть над сими язвами, и не вразумились, чтобы воздать Ему славу.

¹⁰Петият [ангел] изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня, и [човеците] хапеха езиците си от болки,

¹⁰Пятый Ангел вылил чашу свою на престол зверя: и сделалось царство его мрачно, и они кусали языки свои от страдания,

¹¹и похулиха небесния Бог поради болките си и раните си, и не се покаяха за делата си.

¹¹и хулили Бога небесного от страданий своих и язв своих; и не раскаялись в делах своих.

¹²Шестият [ангел] изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата й, за да се приготви пътя на царете, които [идат] от изток.

¹²Шестой Ангел вылил чашу свою в великую реку Евфрат: и высохла в ней вода, чтобы готов был путь царям от восхода солнечного.

¹³И видях [да излизат] от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духове, прилични на жаби;

¹³И видел я выходящих из уст дракона и из устзверя и из уст лжепророка трех духов нечистых, подобных жабам:

¹⁴защото те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена, да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог.

¹⁴это – бесовские духи, творящие знамения; они выходят к царям земли всей вселенной, чтобы собрать их на брань в оный великий день Бога Вседержителя.

¹⁵(Ето, ида като крадец. Блажен оня, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му).

¹⁵Се, иду как тать: блажен бодрствующий и хранящий одежду свою, чтобы не ходить ему нагим и чтобы не увидели срамоты его.

¹⁶И събраха ги на мястото, което по еврейски се нарича Армагедон {Т.е. Хълмът на Магедон или )?) на поражението.}.

¹⁶И он собрал их на место, называемое по-еврейскиАрмагеддон.

¹⁷И седмият [ангел] изля чашата си върху въздуха; и из храма излезе силен глас от престола и каза: Сбъдна се.

¹⁷Седьмой Ангел вылил чашу свою на воздух: и из храма небесного от престола раздался громкий голос, говорящий: совершилось!

¹⁸И произлязоха светкавици и гласове и гръмове, и стана силен трус, небивал откак съществуват човеци на земята, такъв трус, толкоз силен.

¹⁸И произошли молнии, громы и голоса, и сделалось великое землетрясение, какого не бывало с тех пор, как люди на земле. Такое землетрясение! Так великое!

¹⁹И великият град се раздели на три части, и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с виното от яростния Си гняв.

¹⁹И город великий распался на три части, и города языческие пали, и Вавилон великий воспомянут пред Богом, чтобы дать ему чашу вина ярости гнева Его.

²⁰И всеки остров побягна и планините не се намериха.

²⁰И всякий остров убежал, и гор не стало;

²¹И едър град, [тежък] около един талант, падаше от небето върху човеците; и човеците похулиха Бога поради язвата от града, защото язвата от него беше твърде голяма.

²¹и град, величиною в талант, пал с неба на людей; и хулили люди Бога за язвы от града, потому что язва от него была весьма тяжкая.