¹И като затръби петият ангел, видях една звезда паднала на земята от небето, на която се даде ключа от бездънната пропаст.

¹Пятый Ангел вострубил, и я увидел звезду, падшую с неба на землю, и дан был ей ключ от кладязя бездны.

²И тя отвори бездънната пропаст; и дим се издигна от пропастта като дим от голяма пещ; и слънцето и въздуха потъмняха от дима на пропастта.

²Она отворила кладязь бездны, и вышел дым из кладязя, как дым из большой печи; и помрачилось солнце и воздух от дыма из кладязя.

³И от дима излязоха скакалци по земята; и даде им се сила, както е силата, [що] имат земните скорпии.

³И из дыма вышла саранча на землю, и дана была ей власть, какую имеют земные скорпионы.

⁴Но им се заръча да не повредят тревата по земята, нито някое зеленище, нито някое дърво, а само такива човеци, които нямат Божия печат на челата си.

⁴И сказано было ей, чтобы не делала вреда траве земной, и никакой зелени, и никакому дереву, а только одним людям, которые не имеют печати Божией на челах своих.

⁵И позволи им се, не да убиват тия, но да ги мъчат пет месеца; и мъката беше като мъка от скорпия, когато ужили човека.

⁵И дано ей не убивать их, а только мучить пять месяцев; и мучение от нее подобно мучению от скорпиона, когда ужалит человека.

⁶През ония дни човеците ще потърсят смъртта, но никак няма да я намерят; и ще пожелаят да умрат, но смъртта ще побегне от тях.

⁶В те дни люди будут искать смерти, но не найдут ее; пожелают умереть, но смерть убежит от них.

⁷И скакалците приличат на коне, приготвени за война; и на главите им [имаше] като корони подобни на злато, и лицата им бяха като човешки лица.

⁷По виду своему саранча была подобна коням, приготовленным на войну; и на головах у ней как бы венцы, похожие на золотые, лица же ее – как лица человеческие;

⁸А те имаха коса като косата на жените, и зъбите им бяха като на лъв.

⁸и волосы у ней – как волосы у женщин, а зубы у ней были, как у львов.

⁹При това, имаха нагръдници като железни нагръдници; и шумът на крилата им беше като шум от колесници с много коне, когато тичат на бой.

⁹На ней были брони, как бы брони железные, а шум от крыльев ее – как стук от колесниц, когда множество коней бежит на войну;

¹⁰Имаха и опашки подобни на скорпиини, и жила; а в опашките си имаха сила да повреждат човеците пет месеца

¹⁰у ней были хвосты, как у скорпионов, и в хвостах еебыли жала; власть же ее была – вредить людям пять месяцев.

¹¹Имаха над себе си за цар ангела на бездната, който по еврейски се нарича Авадон {Т.е.: Погубител.}, а на гръцки се именува Аполион.

¹¹Царем над собою она имела ангела бездны; имя ему по-еврейски Аваддон, а по-гречески Аполлион.

¹²Едното горко мина; ето, още две горки идат подир това.

¹²Одно горе прошло; вот, идут за ним еще два горя.

¹³И като затръби шестият ангел, чух един глас от роговете на златния олтар, който беше пред Бога,

¹³Шестой Ангел вострубил, и я услышал один голос от четырех рогов золотого жертвенника, стоящего пред Богом,

¹⁴че някой казваше на шестия ангел, у когото беше тръбата: Развържи четирите ангела, които са вързани при голямата река Ефрат.

¹⁴говоривший шестому Ангелу, имевшему трубу: освободичетырех Ангелов, связанных при великой реке Евфрате.

¹⁵И развързаха се четирите ангела, които бяха приготвени за тоя час и ден и месец и година, за да убият третата част от човеците.

¹⁵И освобождены были четыре Ангела, приготовленные на час и день, и месяц и год, для того, чтобы умертвить третью часть людей.

¹⁶И числото на воюващите конници беше двеста милиона; аз чух числото им.

¹⁶Число конного войска было две тьмы тем; и я слышалчисло его.

¹⁷И конете във видението и яздещите на тях ми се видяха такива: те носеха [като] огнени, яцинтови и жупелни нагръдници; и главите на конете бяха като глави на лъвове, и от устата им излизаше огън, дим и жупел.

¹⁷Так видел я в видении коней и на них всадников, которые имели на себе брони огненные, гиацинтовые и серные; головы у коней – как головы у львов, и изо рта их выходил огонь, дым и сера.

¹⁸От тия три язви, - от огъня, от дима и от жупела, що излизаха от устата им, - биде избита третата част от човеците.

¹⁸От этих трех язв, от огня, дыма и серы, выходящих изо рта их, умерла третья часть людей;

¹⁹Защото силата на конете бе в устата им и в опашките им; понеже опашките им приличаха на змии и имаха глави, и с тях повреждаха.

¹⁹ибо сила коней заключалась во рту их и в хвостах их; а хвосты их были подобны змеям, и имели головы, и ими они вредили.

²⁰И останалите човеци, които не бяха избити от тия язви, не се покаяха от делата на ръцете си, та да се не кланят [вече] на бесовете и на златните, сребърните, медните, каменните и дървените идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят;

²⁰Прочие же люди, которые не умерли от этих язв, не раскаялись в делах рук своих, так чтобы не поклоняться бесам и золотым, серебряным, медным, каменным и деревянным идолам, которые не могут ни видеть, ни слышать, ни ходить.

²¹също не се покаяха нито от убийствата си, нито от чародеянията си, нито от боледуванията си, нито от кражбите си.

²¹И не раскаялись они в убийствах своих, ни в чародействах своих, ни в блудодеянии своем, ни в воровстве своем.