1А Ноемин имаше един сродник по мъжа си, многоимотен човек, от рода на Елимелеха, на име Вооз.
1У Ноемини был родственник по мужу ее, человек весьма знатный, из племени Елимелехова, имя ему Вооз.
2И моавката, Рут, каза на Ноемин: Да отида на нивата да събирам класове подир онзи, чието благоволение придобия. И тя й рече: Иди, дъщерьо моя.
2И сказала Руфь Моавитянка Ноемини: пойду я на поле и буду подбирать колосья по следам того, у кого найду благоволение. Она сказала ей: пойди, дочь моя.
3И тя отиде, и като стигна, събираше класове в нивата подир жетварите; и случи й се да попадне на нивата, която беше дал на Вооза, човекът от рода на Елимелеха.
3Она пошла, и пришла, и подбирала в поле колосья позади жнецов. И случилось, что та часть поля принадлежала Воозу, который из племени Елимелехова.
4И, ето, Вооз дойде от Витлеем та рече на жетварите: Господ с вас! И те му отговориха: Господ да те благослови!
4И вот, Вооз пришел из Вифлеема и сказал жнецам: Господь с вами! Они сказали ему: да благословит тебя Господь!
5Тогава Вооз рече на слугата си, настойника на жетварите: Чия е тая млада жена?
5И сказал Вооз слуге своему, приставленному к жнецам: чья это молодая женщина?
6И слугата, настойникът на жетварите, рече в отговор: Тая млада жена е моавката, която се върна с Ноемин от Моавската земя;
6Слуга, приставленный к жнецам, отвечал и сказал:эта молодая женщина – Моавитянка, пришедшая с Ноеминью с полей Моавитских;
7и тя рече: Да бера, моля, класове, и да събера нещо между снопите подир жетварите. И тъй тя дойде та стоя от сутринта до сега, само че си почина малко в къщи.
7она сказала: „буду я подбирать и собирать между снопами позади жнецов"; и пришла, и находится здесь с самого утра доселе; мало бывает она дома.
8Тогава Вооз рече на Рут: Чуеш ли, дъщерьо моя? не ходи да събираш класове на друга нива, и да си не отидеш от тук, но стой тук при момичетата ми.
8И сказал Вооз Руфи: послушай, дочь моя, не ходиподбирать на другом поле и не переходи отсюда, но будь здесь с моими служанками;
9Нека очите ти бъдат в нивата, гдето ще жънат, и ходи подир тях; ето, аз заръчах на момчетата да се не досягат до тебе; и когато си жадна, иди при съдовете та пий от онова, което момчетата са налели.
9пусть в глазах твоих будет то поле, где они жнут, и ходи за ними; вот, я приказал слугам моим не трогать тебя; когда захочешь пить, иди к сосудам и пей, откуда черпают слуги мои.
10И тя падна на лице та се поклони до земята, и рече му: Как придобих аз твоето благоволение, та да ме пригледаш, като съм чужденка?
10Она пала на лице свое и поклонилась до земли и сказала ему: чем снискала я в глазах твоих милость, что ты принимаешь меня, хотя я и чужеземка?
11А Вооз в отговор й рече: Каза ми се напълно всичко, що си сторила на свекърва си подир смъртта на мъжа си, и как си оставила баща си и майка си и родината си, та си дошла между люде, които по-преди не си познавала.
11Вооз отвечал и сказал ей: мне сказано все, чтосделала ты для свекрови своей по смерти мужа твоего, что ты оставила твоего отца и твою мать и твою родину и пришла к народу, которого ты не знала вчера и третьего дня;
12Господ да ти отплати за делото ти, и пълна награда да ти се даде от Господа Израилевия Бог, под Чиито крила си дошла да се подслониш.
12да воздаст Господь за это дело твое, и да будет тебе полная награда от Господа Бога Израилева, к Которому ты пришла, чтоб успокоиться под Его крылами!
13И тя рече: Да придобия твоето благоволение, господарю мой; понеже ти ме утеши и понеже говори благосклонно на слугинята си, ако и да не съм като някоя от твоите слугини.
13Она сказала: да буду я в милости пред очами твоими, господин мой! Тыутешил меня и говорил по сердцу рабы твоей, между тем как я не стою ни одной из рабыньтвоих.
14И когато настана времето за ядене, Вооз й рече: Дойди тука, та яж от хляба, и натопи залъка си в оцета. Тя, прочее, седна до жетварите; а той й подаде пържена пшеница, та яде и се насити и остави нещо.
14И сказал ей Вооз: время обеда; приди сюда и ешь хлеб и обмакивай кусок твой в уксус. И села она возле жнецов. Он подал ей хлеба; она ела, наелась, и еще осталось.
15А като стана да бере класове, Вооз заповяда на момчетата си, като каза: И между снопите нека събира класове; не я мъмрете;
15И встала, чтобы подбирать. Вооз дал приказ слугам своим, сказав: пусть подбирает она и между снопами, и не обижайте ее;
16и даже изваждайте нещо за нея от ръкойките и оставяйте го, и нека го събира без да й забранявате.
16да и от снопов откидывайте ей и оставляйте, пусть она подбирает, и не браните ее.
17Така тя береше класове в нивата до вечерта; па очука събраното, и то беше около една ефа ечемик.
17Так подбирала она на поле до вечера и вымолотила собранное, ивышло около ефы ячменя.
18И взе това та влезе в града, и свекърва й видя колко класове бе събрала; и [Рут] извади та й даде онова, което беше оставила след като се бе наситила.
18Взяв это, она пошла в город, и свекровь ее увидела, что она набрала. И вынула Руфь из пазухи своей и дала ей то, что оставила, наевшись сама.
19И свекърва й рече: Где събира днес класове? и где работи? Благословен да бъде оня, който те пригледа. И тя яви на свекърва си в чия [нива] бе работила, като каза: Името на човека, у когото работих днес, е Вооз.
19И сказала ей свекровь ее: где ты собирала сегодня и где работала? да будет благословен принявший тебя! Руфь ! объявила свекрови своей, у кого онаработала, и сказала: человеку тому, у которого я сегодня работала, имяВооз.
20И Ноемин рече на снаха си: Благословен от Господа оня, който не лиши от милостта си ни живите, ни умрелите. Рече й още Ноемин: Тоя човек е от нашия род, близък нам сродник.
20И сказала Ноеминь снохе своей: благословен он от Господа за то, что не лишил милости своей ни живых, ни мертвых! И сказала ей Ноеминь: человек этот близок к нам; он из наших родственников.
21И Рут моавката каза: При това, той ми рече: Да не се делиш от момчетата ми докато не свършат цялата ми жетва.
21Руфь Моавитянка сказала: он даже сказал мне: будьс моими служанками, доколе не докончат они жатвы моей.
22И Ноемин рече на снаха си Рут: Добре е, дъщерьо моя, да излизаш с неговите момичета, и да те не срещат в друга нива.
22И сказала Ноеминь снохе своей Руфи: хорошо, дочь моя, что ты будешь ходить со служанками его, и не будут оскорблять тебя на другом поле.
23И така, тя се привърза при момичетата на Вооза, за да бере класове догде се свърши ечемичната жетва и пшеничната жетва; и седеше със свекърва си.
23Так была она со служанками Воозовыми и подбирала колосья , доколе не кончилась жатва ячменя и жатва пшеницы, и жила у свекрови своей.