1Ето, хубава си, любезна моя; ето хубава си; Очите ти под булото са [като] гълъбови; Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаадската планина;
1О, ты прекрасна, возлюбленная моя, ты прекрасна! глаза твои голубиные под кудрямитвоими; волосы твои – как стадо коз, сходящих с горы Галаадской;
2Зъбите ти са като стадо [ново]-стрижени овце[ ]Възлизащи от къпането; Те са всички като близнета {Или: Чифтове.}, И не липсва ни един между тях;
2зубы твои – как стадо выстриженных овец, выходящих из купальни, из которых у каждойпара ягнят, и бесплодной нет между ними;
3Устните ти са като червена прежда, И устата ти прекрасни; Челото ти под булото е Като част от нар;
3как лента алая губы твои, и уста твои любезны; как половинки гранатового яблока – ланиты твои под кудрями твоими;
4Шията ти е като Давидова кула Съградена за оръжейница, Гдето висят хиляда щитчета. - Всички щитове на силни мъже;
4шея твоя – как столп Давидов, сооруженный для оружий, тысяча щитов висит на нем – все щиты сильных;
5Двете ти гърди са като две сърнета близнета, Които пасат между кремовете.
5два сосца твои – как двойни молодой серны, пасущиеся между лилиями.
6Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките Аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.
6Доколе день дышит прохладою , и убегают тени, пойду я на гору мирровую и на холм фимиама.
7Ти си все красива, любезна моя; И недостатък няма в тебе.
7Вся ты прекрасна, возлюбленная моя, и пятна нет на тебе!
8Дойди с мене от Ливан, невесто, С мене от Ливан; Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.
8Со мною с Ливана, невеста! со мною иди с Ливана! спеши с вершиныАманы, с вершины Сенира и Ермона, от логовищ львиных, от гор барсовых!
9Пленила си сърцето ми, сестро моя, невесто, Пленила си сърцето ми с един [поглед] от очите си, С една огърлица на шията си.
9Пленила ты сердце мое, сестра моя, невеста! пленила ты сердце мое одним взглядом очей твоих, одним ожерельем на шее твоей.
10Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра е от виното твоята любов, И благоуханието на твоите масла от всякакъв вид аромати!
10О, как любезны ласки твои, сестра моя, невеста! о, как много ласки твои лучше вина, и благовоние мастей твоих лучше всех ароматов!
11От устните ти, невесто, капе мед [като] от пита; Мед и мляко има под езика ти; И благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.
11Сотовый мед каплет из уст твоих, невеста; мед имолоко под языком твоим, и благоухание одежды твоей подобно благоуханию Ливана!
12Градина затворена е сестра ми, невестата, Извор затворен, източник запечатан.
12Запертый сад – сестра моя, невеста, заключенный колодезь, запечатанный источник:
13Твоите издънки са рай от нарове С отборни плодове, кипър с нард,
13рассадники твои – сад с гранатовыми яблоками, с превосходными плодами, киперы с нардами,
14Нард и шафран, тръстика и канела, С всичките дървета [доставящи благоухания като] ливан, Смирна и алой, с всичките най-изрядни аромати.
14нард и шафран, аир и корица со всякими благовонными деревами, мирра и алой со всякими лучшими ароматами;
15Градински извор си ти, Кладенец с текуща вода, и поточета от Ливан.
15садовый источник – колодезь живых вод и потоки с Ливана.
16Събуди се, северни ветре, и дойди южни, Повей в градината ми, за да потекат ароматите й. Нека дойде възлюбеният ми в градината си И яде изрядните си плодове.
16Поднимись ветер с севера и принесись с юга, повей на сад мой, – и польются ароматы его! – Пусть придет возлюбленный мой в сад свой и вкушает сладкие плоды его.