¹Где е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсим и ние с тебе?

¹„Куда пошел возлюбленный твой, прекраснейшая из женщин? куда обратился возлюбленный твой? мы поищем его с тобою".

²Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите, За да пасе в градините и да бере крем.

²Мой возлюбленный пошел в сад свой, в цветники ароматные, чтобы пасти в садах и собирать лилии.

³Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой; Той пасе [стадото си] между кремовете.

³Я принадлежу возлюбленному моему, а возлюбленный мой – мне; он пасет между лилиями.

⁴Хубава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като [войска] със знамена.

⁴Прекрасна ты, возлюбленная моя, как Фирца, любезна, как Иерусалим, грозна, как полки со знаменами.

⁵Отвърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;

⁵Уклони очи твои от меня, потому что они волнуют меня.

⁶Зъбите ти са като стадо овце възлизащи от къпането; Те са всички като близнета {Или: Чифтове.}, и не липсва ни един между тях,

⁶Волосы твои – как стадо коз, сходящих с Галаада; зубы твои – как стадо овец, выходящих из купальни, из которых у каждой пара ягнят, и бесплодной нет между ними;

⁷Челото ти под булото е Като част от нар.

⁷как половинки гранатового яблока – ланиты твои под кудрями твоими.

⁸Има шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;

⁸Есть шестьдесят цариц и восемьдесят наложниц и девиц без числа,

⁹[Но] една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителката си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те [я] похвалиха.

⁹но единственная – она, голубица моя, чистая моя; единственная она у матери своей, отличенная у родительницы своей. Увидели ее девицы, и – превознесли ее, царицы и наложницы, и –восхвалили ее.

¹⁰Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като [войска] със знамена?

¹⁰Кто эта, блистающая, как заря, прекрасная, как луна, светлая, как солнце, грозная, как полки со знаменами?

¹¹Слязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И да ли са цъфнали наровете.

¹¹Я сошла в ореховый сад посмотреть на зелень долины, поглядеть, распустилась ли виноградная лоза, расцвели ли гранатовые яблоки?

¹²Без да усетя, ожидането ми ме постави [Между] колесниците на благородните ми люде.

¹²Не знаю, как душа моя влекла меня к колесницам знатных народа моего.

¹³Върни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!

¹³(7:1) „Оглянись, оглянись, Суламита! оглянись, оглянись, – и мы посмотрим на тебя". Что вам смотреть на Суламиту, как на хоровод Манаимский?