¹Дано ми беше ти като брат, Който е сукал от гърдите на майка ми! Когато те намерех вън щях да те целуна, Да! и никой не щеше да ме презре.

¹О, если бы ты был мне брат, сосавший груди матери моей! тогда я, встретив тебя на улице, целовала бы тебя, и меня не осуждали бы.

²Взела бих те и завела В къщата на майка си, за да ме научиш; Напоила бих те с подправено вино И със сок от наровете си.

²Повела бы я тебя, привела бы тебя в дом матери моей. Ты учил бы меня,а я поила бы тебя ароматным вином, соком гранатовых яблоков моих.

³Левицата му би била под главата ми, И десницата му би ме прегърнала.

³Левая рука его у меня под головою, а правая обнимает меня.

⁴Заклевам ви, ерусалимски дъщери, Да не възбудите нито да събудите любовта [ми], Преди да пожелае.

⁴Заклинаю вас, дщери Иерусалимские, – не будите и не тревожьтевозлюбленной, доколе ей угодно.

⁵Коя е тая, която идва от пустинята Опираща се на възлюбения си? Аз те събудих под ябълката; Там те роди майка ти, Там [те] роди родителката ти.

⁵Кто это восходит от пустыни, опираясь на своего возлюбленного? Под яблоней разбудила я тебя: там родила тебя мать твоя, там родила тебя родительница твоя.

⁶Положи ме като печат на сърцето си, Като печат на мишцата си; Защото любовта е силна като смъртта. Ревността е остра като преизподнята, Чието святкане е святкане огнено, пламък най-буен.

⁶Положи меня, как печать, на сердце твое, как перстень, на руку твою: ибо крепка, каксмерть, любовь; люта, как преисподняя, ревность; стрелы ее – стрелы огненные; она пламень весьма сильный.

⁷Много води не могат угаси любовта, Нито реките могат я потопи; Ако би дал някой целия имот на дома си за любовта, Съвсем биха го презряли.

⁷Большие воды не могут потушить любви, и реки не зальют ее. Если бы кто давал все богатство дома своего за любовь, то он был бы отвергнут с презреньем.

⁸Ние имаме малка сестра, и тя няма гърди. Що да направим за сестра си в деня, когато стане дума за нея?

⁸Есть у нас сестра, которая еще мала, и сосцов нет у нее; что нам будет делать с сестрою нашею, когда будут свататься за нее?

⁹Ако бъде стена ще съградим на нея сребърни укрепления; И ако бъде врата, ще я обградим с кедрови дъски.

⁹Если бы она была стена, то мы построили бы на ней палаты из серебра; если бы она была дверь, то мы обложили бы ее кедровыми досками.

¹⁰Аз съм стена, и гърдите ми са като стълбовете [й]; Тогава бях пред очите му като една, която е намерила благоволение {Еврейски: Мир.}.

¹⁰Я – стена, и сосцы у меня, как башни; потому я буду в глазах его, как достигшая полноты.

¹¹Соломон имаше лоза във Ваалхамон; Даде лозето на наематели; За плода му всеки трябваше да донесе хиляда сребърника.

¹¹Виноградник был у Соломона в Ваал-Гамоне; он отдал этот виноградник сторожам; каждый должен был доставлять за плоды его тысячу сребренников.

¹²Моето лозе, собствеността ми, е под моята власт {Еврейски: Е пред мене.}; Хилядата [нека са] на тебе Соломоне, И двеста на ония, които пазят плода му.

¹²А мой виноградник у меня при себе. Тысяча пусть тебе, Соломон, а двести – стерегущим плоды его.

¹³О ти, която седиш в градините, Другарите внимават на гласа ти; Дай ми [и аз] да го чуя.

¹³Жительница садов! товарищи внимают голосу твоему, дай и мне послушать его.

¹⁴Бързай, възлюбени мой, И бъди като сърне или еленче Върху планините на ароматите.

¹⁴Беги, возлюбленный мой; будь подобен серне или молодому оленю на горах бальзамических!