¹И в четвъртата година на цар Дария Господното слово дойде към Захария, на четвъртия ден от деветия месец, [месец] Хаслев.

¹В четвертый год царя Дария было слово Господне к Захарии, в четвертый день девятого месяца, Хаслева,

²А [жителите на] Ветил бяха пратили Сарасара, Регемелеха и човеците им да искат Господното благоволение,

²когда Вефиль послал Сарецера и Регем-Мелеха и спутников его помолиться пред лицем Господа

³и да говорят на свещениците от дома на Господа на Силите, и на пророците, казвайки: Да плача ли в петия месец, като се отделя, както вече съм правил толкоз години?

³и спросить у священников, которые в доме Господа Саваофа, и у пророков, говоря: „плакать ли мне в пятый месяц и поститься, как я делалэто уже много лет?"

⁴Тогава словото от Господа на Силите дойде към мене и рече:

⁴И было ко мне слово Господа Саваофа:

⁵Говори на всичките люде на тая земя и на свещениците, като кажеш: Когато постехте и скърбяхте в петия и в седмия [месец] през тия седемдесет години, наистина за Мене ли постехте, за Мене?

⁵скажи всему народу земли сей и священникам так: когда вы постились и плакали в пятом и седьмом месяце, притом уже семьдесят лет, для Меня ли вы постились? для Меня ли?

⁶И когато ядяхте и пиехте, не ядяхте ли и не пиехте ли за себе си?

⁶И когда вы едите и когда пьете, не для себя ли вы едите, не для себя ли вы пьете?

⁷Не са ли тия думите, които Господ е говорил чрез предишните пророци, когато Ерусалим бе населен и благоденствуваше, както и околните му градове, и когато южната и полянската страни бяха населени?

⁷Не те же ли слова провозглашал Господь через прежних пророков, когда еще Иерусалим был населен и покоен, и города вокруг него, южная страна и низменность, были населены?

⁸И Господното слово дойде към Захария и рече:

⁸И было слово Господне к Захарии:

⁹Така е говорил Господ на Силите, като е рекъл: Съдете справедливо и показвайте милост и състрадание всеки към брата си,

⁹так говорил тогда Господь Саваоф: производите суд справедливый иоказывайте милость и сострадание каждый брату своему;

¹⁰не угнетявайте вдовицата, сирачето, чужденеца, или сиромаха, и никой от вас да не измислюва зло в сърцето си против брата си.

¹⁰вдовы и сироты, пришельца и бедного не притесняйте и зла друг противдруга не мыслите в сердце вашем.

¹¹Но те отказаха да слушат, оттеглиха плещите си и запушиха ушите си за да не чуват.

¹¹Но они не хотели внимать, отворотились от Меня, и уши свои отяготили, чтобы не слышать.

¹²Дори направиха сърцето си адамат та да не слушат закона и думите, които Господ на Силите бе пратил чрез духа Си чрез предишните пророци; поради което дойде голям гняв от Господа на Силите.

¹²И сердце свое окаменили, чтобы не слышать закона и слов, которыепосылал Господь Саваоф Духом Своим через прежних пророков; за то и постиг их великий гнев Господа Саваофа.

¹³Затова, както Той викаше, а те не слушаха, така и те ще викат, казва Господ на Силите, но Аз няма да слушам;

¹³И было: как Он взывал, а они не слушали, так и они взывали, а Я не слушал, говорит Господь Саваоф.

¹⁴но ще ги разпръсна като с вихрушка между всичките народи, които те не познаваха. Така страната запустя след тях, тъй щото нямаше кой да заминава и да се връща, защото запустиха приятната земя.

¹⁴И Я развеял их по всем народам, которых они не знали, и земля сия опустела после них, так что никто не ходил по ней ни взад, ни вперед, и они сделали вожделенную страну пустынею.